Много от хората, изпитващи затруднения в обучението, преминават през негативни и дори травмиращи случки от ученическите си години. Тези преживявания очевидно ни нараняват както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, въпреки че много хора, непреживели същото, смятат че след известно време, всичко отминава. Но, ето аз съм тук, за да кажа, че това не е мит, а истински проблем за общността на хората с обучителни затруднения.
Защо е така? Защото травмата е загнездена в съзнанието ни и може много лесно да се отключи. За съжаление ниската самооценка и други проблеми с психичното здраве често съпровождат затрудненията в обучението, което повдига тази тема за обсъждане. Въпреки, че всеки човек има своите преживявания, по-долу споделям моите пет, които ме тормозят след толкова години:
1. Публичното унижение
Това е може би най-силното ми усещане. Била съм унижавана и засрамвана от страна на моите съученици, учители и други. Имам много случки до 3 клас, които мога да разкажа. Ако в момента отново се почувствам унизена, това задейства всички тези спомени, кара ме да плача и да се съмнявам в себе си. Този порочен кръг е разрушителен и може да продължи от няколко часа до няколко дена, дори и повече.
2. Учители, кръжащи около мен
Имах назначен ресурсен учител от детската градина до средното училище. Той трябваше да прекарва голяма част от времето си около и с мен. Това не ми харесваше особено, не само защото нарушаваше концентрацията ми, но също така често ми правеше строги и стряскащи забележки или пък ми изнасяше „лекция“, когато не се справях добре. И днес, когато някой учител без причина се надвеси над мен, моментално замръзвам, докато не се отдръпне. Замръзвам, защото все още чувам в главата си стряскащото „обърни внимание!“, въпреки че последно се случи преди десетина години.
3. Екипната работа, включваща математика или ограничено време за изпълнение
Въпреки че от колежа насам ставам все по-добра в груповата работа, това е нещо, което все още ме напряга. Изпитвах много затруднения, когато другите от екипа ставаха нетърпеливи заради мен и ме оставяха последна или когато някой направеше неприятни забележки от рода на „как може да не разбираш“ или подобни. Още по-лошо ставаше в часовете по математика, защото моите затруднения влияеха най-много върху способностите ми по този предмет.
4. Изпитване на случаен принцип
Никога не съм харесвала да бъда изпитвана на случаен принцип, дори и сега сякаш се случва в най-неподходящия момент. Чувствах се унизена пред всички, тъй като учителят винаги търсеше отговор, който не знаех или беше грешен. Дори и когато предпочитах да мълча, пак се чувствах засрамена. И днес не съм склонна да отговарям, когато ме питат и затова съм една от първите, които навеждат глава при задаване на въпрос.
5. Снизходителните разговори
Това бе едно от най-тежките преживявания. Съучениците ми често ми говореха със снизхождение и това ме вбесяваше, тъй като още повече засилваше техните възгледи спрямо мен. Говорейки снизходително, се променя тона на гласа, както и формулировката на казаното. Да, бавна съм, но не съм глупава. Продължавам да се дразня, когато хората говорят по този начин с мен и без колебание им го казвам, ако имам възможност.
Уважаеми преподаватели и всички други, моля помислете за възможните неприятни преживявания и се опитайте да ги минимизирате. Това би било от голямо значение за мен и други като мен.
Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Татяна Христова