Плажът представлява една голяма площадка за игра, която подхранва детското любопитство. Независимо дали там или някъде другаде навън, отделете малко време, за да видите света през обектива на дете, което изследва света наново, и забавете темпото, за да се насладите.
Част от това, което се случва по време на детската игра, е вълнението да правиш избори. Тези избори и техните последствия са част от зараждащото се чувство за контрол и идентичност.
Детските любознателни умове жадуват за възможности, които им позволяват да бъдат дизайнери, строители, математици и иноватори в техния свят.
Пясъчните скулптури се рушат, но както спомените, така и опитът, натрупан чрез игра, са основополагащи за ученето през целия живот. Като родители, можете да подкрепите задълбоченото обучение, което се случва чрез игра през целия ден на вашето дете, а по-късно, да се насладите отново на ценните спомени.
Широк и богат избор
Плажният пейзаж се променя непрекъснато, представяйки предизвикателства за преодоляване – и безкрайно много избори, с които да експериментираш. Детският автор Дъглас Ууд много добре разказва в своята книга „Никой друг освен теб” (No One But You) за ценната тръпка, която изпитва едно дете. Той изследва моментите, в които децата започват да опознават себе си и своята уникална връзка със света.
Изборът на форми се простира отвъд хоризонта
Дупките, които децата дълбаят в пясъка, са ваниза кукли, дупки за поливане на динозаври илигигантски крепостни ями. За децата целта невинаги е завършен проект. Едно дете може да
предизвика себе си да копае по-дълбоко, да трупапо-високо или да прави по-дълги криволичещипътеки за вода.
Сблъсъкът с неуспехите е естествена част отживота и когато децата опитват отново или опитватнещо по нов начин, те се учат на постоянствов допълнение към развитието на самоконтрола.
Ученето и животът са всичко, което ни е необходимо за преодоляване на предизвикателствата, така че разбирането как да контролираме себе си е основа за психологическото, физическото, поведенческото и образователното благосъстояние.
Стюърт Шанкър, почетен професор по психология и философия в Университета на Йорк и експерт в самоконтрола, обобщава, че самоконтролът е „начин, по който хората се справят със стреса в живота си”.
Когато едно дете пълни и строи, гони чайки и по друг начин изследва разнообразния терен на плажа, то се справя със стреса, който се проявява в играта. Пясъчните замъци могат да се разпаднат неочаквано, вълните могат да отмият съобщението в пясъка, вятърът и дъждът могат да осуетят нечий план и мостовете да се срутят.Непредвидимите проблеми са предизвикателство, което завършва с успехи или провали.
Мултисензорни пътища
Когато децата могат да бягат бързо, управлявайки различните рискови и стресови фактори на терена, те се спъват, въргалят и изправят, разкривайки своите физически възможности. Те развиват физическа грамотност, изграждат мотивация, увереност, умения и характер да продължават да бъдат активни.
Плажът е една органична симфония от звуци на свистящ вятър, плискащи се вълни и крещящи птици. Откритото небе, постоянно променящо се, подканва да разгледате облаците.
Книгата без думи „Вълна” (Wave) на Сузи Лий улавя богатата драма и хореография на един детски ден сигра на плажа. Плажът предостава едно изобилие от сетивни избори, с които да се бориш. Чрез тези сетивни действия, детето гради мултисензорни мозъчни пътища и изучава начини за живеене като част от екосистемата.
Въображението се развихря, когато децата изучават смесицата от текстури, форми и размери на природните дарове. Камъчетата, раковините, пясъчните зърна и пръчките предлагат различни възможности за влияние и маневриране. Смесването с малко вода добавя още по-голям избор на цвят и текстура към пластичната среда.
Говоренето в подкрепа на ученето
Без съмнение, ще има разговори, носени от бриза.
„Аз го направих! АЗ ГО НАПРАВИХ! Лети!!!”
„Хей, Вълна! Не можеш да ме хванеш!”
Покойният велик теоретик на британския език Джеймс Бритън посочва как грамотността плава върху море от разговори.Като възрастни около децата, ние може да слушаме и наблюдаваме детския богат разказ. В една обучителна игрова среда, възпитателите на малките деца подпомагат обучението чрез разговор. Например, един възрастен може да стои отстрани, без да прекъсва детската игра, и когато се отвори възможност, възрастният може да посочи какво демонстрира детето. Или, алтернативно, възрастният може да покани детето да говори за своите идеи. Например:
„Наистина сте работили усърдно, за да изкопаете тази дълбока дупка! Виждам как сте работили заедно, за да задържите водата. Лицата ви със сигурност издават гордост и не се предадохте, дори и когато беше трудно, опитвахте отново.”
„Това изглежда много вълнуващо! Може ла да ми кажете повече за това, което строите?!”
Книгата на Барбара Рейд „Нарисувай небето” илюстрира как небето може да провокира наблюдение и разговор и демонстрира как надграждането на детските разговори води до по-големи способности за разбиране на света. Възрастните могат да забележат, че децата са заети с ранни математически занимания по начини, които имат значение за тях. Математиката, която изплува на повърхността в моменти, които няма да нарушат потока на детската игра. Например:
„Тази дупка изглежда още по-голяма! Чудя се колко кофи с вода могат да я напълнят? Да ги преборим заедно?”
Работата върху проблема и възможният избор на решение води до задълбочено учене.
Напускане на плажа и у дома
Дори и под открито небе, децата изучават модели като този, че „времето лети“ и позицията на слънцето и сенките се менят.
Неизбежно, плажният ден трябва да свърши. Тази промяна може да бъде стресов фактор, тъй като детето напуска нещо, което го е забавлявало.
Уведомяването на детето, че ще дойде момент за тръгване – например чрез задаване на аларма с хронометър – и говорене за това какво трябва да се направи, за да се почисти, създава време за подготовка за прехода ивъзможност да поеме собствената роля в почистването.
У дома, в следващите дни, може да се сближите с детето си като преглеждате спомените му от играта.
Книгата на Том Буут „Ден на плажа“ със сигурност ще предизвика спомени за тези споделени моменти. Той изследва как децата намират цел и се предизвикват отвъд това, което знаят, като се учат по пътя.
Правенето на избори, срещането на неочаквани предизвикателства и социалният опит помагат за изграждането на много повече от пясъчни замъци!
Източник:https://theconversation.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Полина Толева
Редактор: Румяна Стоева