Толкова често срещаме ученици в стресирано или тревожно състояние на ума. Най-издайническите признаци са неадекватно поведение или изблици, негативни коментари и изпълнени с безпокойство движения като мрънкане, треперене на крака и стискане на юмруци. Тези сигнали трябва да предизвикат незабавна загриженост и да покажат на преподавателите, че може да е нужна реакция. Целта е ученикът да се насочи към саморегулиран начин на мислене, но как учителят да го направи?
Първо, нека преразгледаме какво се случва с ученик в състояние на изблик. Освобождава се кортизол, който е отговорен за поддържането на живота на хората, при среща с опасност. Често наричан хормон на стреса, кортизолът играе решаваща роля в способността ни да се защитаваме. Когато преживяваме стресови ситуации, освобождаването на кортизол ни помага да реагираме бързо, но това се отразява негативно върху способността на мозъка да функционира на оптимално ниво.
Помислете за това така:
Вие сте в океана на дъска за сърф и чакате перфектната вълна. На кратко разстояние виждате перка на акула да изскача от водата, насочвайки се насреща ви. Незабавно се отделят два химикала – кортизол и адреналин и вие влизате в реакцията на борба, бягство или замръзване: може да се биете с акулата, да бягате, като гребете възможно най-бързо или да замръзнете и да се надявате акулата да загуби интерес към вас. Каквато и да е реакцията ви, вие се оказват в момент на стрес, тревожност, несигурност и страх поради повишените нива на кортизол.
Сега нека разгледаме как това може да изглежда в учебна среда. В края на часа двама ученици научават, че са получили лоша оценка на тест по природни науки. Това не е ситуация на живот и смърт като приближаващата акула, но физиологичният отговор е същия. Нивата на кортизол на учениците са високи и те са разтревожени, състоянието на ума не поддържа ясно, съзнателно мислене. Влизайки в часовете по английски двамата ученици са видимо разстроени. Единият се насочва право към мястото си и започва да плаче, докато другият хвърля чантата си с книги на пода и удря с юмруци бюрото. За учителя разпознаването на тези знаци преди започването на час е важно.
Реакция на стреса и мозъка
Младият мозък може да бъде объркващ, сложен и често неразбран не само от гледната точка на възрастните, но по-важното – и от самите ученици. За да могат учениците да разберат как функционира техният мозък е важно да опознаят няколкото части на мозъка и техните функции. За да бъде просто, научете ги за амигдалата, префронталната кора и хипокампуса.
Амигдалата насочва бързите реакции, когато е необходимо – реакция на битка, бягство или замръзване. Когато амигдалата установи заплаха, тя реагира по-бързо от префронталната кора, която насочва способността за вземане на решения и решаване на проблеми и хипокампуса, който е отговорен за запомнянето на детайли и съхраняването на спомени. По този начин се заобикалят двете области на мозъка, които са най-необходими за академична работа. В резултат на това тревожното, стресирано и изплашено състояние на ума могат да доведат до лошо вземане на решения, неспособност да се мисли ясно и импулсивно поведение.
Да се научим как да се успокояваме е наложително за нашето благополучие и следната техника, която е предназначена да намали негативните импулси и емоции, може да бъде споделена с учениците. Целта е да ги доведе до по-регулирано мислене и учене.
Техники за деескалация
Да се върнем на двамата разстроени ученици в часа им по английски. Те не са готови за работа, но учителят може да им помогне, като отдели няколко минути, за да ги насочи обратно към състояние на спокойствие.
Този процес трябва да отнеме от четири до шест минути и да бъде съсредоточен върху ученика. Предоставих извадка на това, което учителят може да каже на всеки етап, но е добре вие да промените тези изказвания, така че да ги чувствате естествени за вас.
Ако имате асистент или помощник учител в класа, можете да помолите ученика, който изглежда разстроен да излезе в коридора или в зона от класната стая, отделена за деескалация. Или може да направите това като обща дейност на целия клас за всеки, който може да има нещо тревожно в главата си. Учениците могат да изберат тази техника за деескалация – да обмислят отговорите си, вместо да ги споделят на глас, или да участват в подготвителна дейност, свързана с класа, като попълване на журнал или работен лист.
Дайте на ученика време да си възвърне спокойствието.
Кажете: „Забелязвам, че си наистина разстроен. Нека работим заедно върху бавното дишане за една минута, за да може да се справиш с импулсите си.“
Насочете ученика да е наясно с мислите и чувствата си.
Кажете: „Какво се случва в главата и в тялото ти в момента?“ Кажи ми как се чувстваш и какво мислиш, дали си готов да се съсредоточиш върху това и да продължиш спокойно напред?“.
Накарайте ученика да пренасочи мислите си.
Кажете: „Отдели една минута, затвори очи, дишай бавно и мисли за това, което те прави щастлив. Знам, че ми каза колко много обичаш прясно изпечените бисквити на баба си. Мисли за това как отиваш спокоен към нейната къща, докато миришеш бисквитите, вкусваш от тях и усещаш топлината им направо от фурната.“
Дайте на ученика положителна обратна връзка как да се успокои.
Кажете: „Сега отвори очи. Как се чувстваш? Ако имаш нужда от повече време за да се успокоиш, само ме уведоми. Трябва да се чувстваш щастлив и развълнуван от работата си, докато стигнеш до този момент.“
Дайте на ученика малко повече време, за да се фокусира отново.
Кажете: „Отдели си минута и направи нещо за теб. Разходи се и си вземи глътка въздух или ми разкажи за бейзболния си мач онази вечер“.
Накарайте ученика да разсъждава за бъдещето.
Кажете: „Следващият път, когато се почувстваш по същия начин и аз не съм с теб, какво ще си кажеш, за да поемеш отговорност за мисленето и поведението си и да се контролираш?“.
Източник: www.edutopia.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Светлана Дичева
Редакция: Ивайла Стефанова
Photo credit: Freepik