Обичате децата си. Но, мразите майчинството и всички неизказани очаквания, чувството за неадекватност и ежедневните стресови ситуации на работа.
Трудно е, наистина!
Майчинството е предизвикателно. За майките с ADHD (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието) това е изключително трудна задача. Тя изисква организация, поставяне на приоритети и умения за управление на времето – перфектен синхрон на мозъчните функции. Плюс безкрайно търпение, вършене на скучната домакинска работа и нечовешко спокойствие.
Не съществуват “родителски съвети за майки с ADHD”, казва д-р Литман. Когато се опитваме да направим нещата по “зададената схема”, в крайна сметка се чувстваме още по-зле.
Женският идеал
Защо майките със ADHD казват, че се чувстват неадекватни? Недостойни? Тъжни? Винаги изтощени? Претоварени? Ще обвиним “Супер Майките”.
„Женският идеал е изобличен“, казва д -р Литман. „Очаква се да организирате всичко, без да се оплаквате, и да изглеждате страхотно, докато го правите. Това е нереално! Част от теб знае, че е нереално, но го иска, въпреки това. „
И тогава започват нереалните сравнения, конкуренцията и самообвиненията. Стоите до 2 ч. след полунощ, само и само да направите тези сладки за първия учебен ден, за да се почувствате малко по-ценни, но вместо това сте недоспала и с ужасно главоболие.
Ръководство за момичета със ADHD
Липса на самочувствие и негативната нагласа към себе си, с които се борят доста жени, рядко се появява за първи път, когато станете майки. Негативните чувства се пораждат в пубертета с недиагностицирана или неразбрана диагноза на ADHD. Ако растете и се развивате с мисълта, че сте глупава или че нищо не става от вас, то в един момент наистина започвате да вярвате в това. Мислите, че сте мързеливи или „по -малко“ от другите, защото никой не ви е казал, че всъщност виновниците са неврологията и физиологията. Вие възприемате срама и той започва да ви изяжда.
„Едва сега наистина приемаме, че момичетата могат да имат ADHD. Високофункциониращите момичета със ADHD изглеждат толкова различни от хиперактивните момчета със ADHD, че много малко хора ще разберат или ще определят правилно това разстройство“, казва д-р Литман. „Най -важното нещо, което жените трябва да разберат, е че майчинството не е трудно, защото имате недостатъци в характера или защото не се стараете достатъчно. Трудно е, защото има неврологични неща, които пречат. „
Естрогенната връзка
Изследванията показват, че колебанията в естрогена влияят върху способността на жената да регулира симптомите на ADHD. Когато нивата на естроген са по-високи, можете по-добре да регулирате допамина в мозъка си. Когато те са по-ниски – както преди менструацията – симптомите се засилват.
Това означава, че някои момичета не показват никакви признаци на ADHD до настъпването на пубертета. Симптомите се появяват на по-късен етап, отколкото е типично за момчетата.
Тъмната страна на Pinterest
Нереалните приятели във Facebook или Instagram ви напомнят със снимки на техните перфектно изглеждащи деца и идеално приготвени ястия ежедневно. Не можете да избягате от тези образи на съвършенството (дори ако те са силно режисирани и преувеличени) и няма как да не сравните себе си с тях, вашите вечери от микровълновата с техните прекрасно изглеждащи ястия.
„Опитвате се да скриете хаоса зад фасадата“, казва д -р Литман. „Притеснявате се, че хората ще разберат, че сте измамник, затова криете чувствата си. Създавате стена, така че никой да не разбере през какво минавате. И се чувствате много самотни. „
Това не е извинение
Дори когато разказвате за историята ви с ADHD и се опитвате да обясните симптомите, които отдавна са част от характера ви, много хора са недоверчиви. Те не вярват, че ADHD съществува при възрастни. Мислят, че това е оправдание. Или казват, че сте твърде успешни, за да имате ADHD. Нито една от тези реакции не помага.
“ADHD не е извинение; това е обяснение – напълно физиологично обяснение “, казва д-р Литман. „Колкото сте по-умна и колкото по-добре контролирате симптомите си, толкова повече хората ще се съмняват във диагнозата ви. Колкото повече усилия полагате, когато стоите до късно през нощта, за да оправите нещата, толкова повече хората ще се съмняват във вашия ADHD. Те не виждат, че цената на вашия успех е ужасната тъга, тревожност и умора. „
Къде е вашата кислородна маска?
Когато майките се чувстват хронично натоварени, те не мислят, че заслужават време за себе си. Те поставят грижата за себе си на заден план. Това изтощава ресурсите ви, увеличава вероятността да се разболеете или да претърпите злополука и още повече изостря симптомите на ADHD.
„Вие се чувствате слаба и приемате твърденията на другите, които казват, че сте слаба, че не си вършите добре работата“, казва д-р Литман. „Можете да попаднете в порочен кръг, който е наистина опасен.“
Защо трябва да спрем “Супер майките”
„Всеки има право да каже: „ Това е нещо, с което не мога да се справя сама“. Повечето от жените със ADHD не се чувстват комфортно да направят това. Така че те водят таен живот. „
„Вие искате да изглеждате като другите жени“, казва д -р Литман. „Но всекидневният хаос, болка, мъки и борба – това е тайната, с която живеете. Това са нещата, които ще унищожат живота ви. Нездравословните чувства които изпитвате към себе си ще съсипят живота ви. „
Следват 7 стратегии, които ще ви помогнат да решите „как да бъдете добра майка“ със ADHD.
Първа стъпка: Обявете своята диагноза…
… и как се отразява на вас и вашето семейство. Вашият ADHD е също толкова сериозен, колкото ADHD на вашето дете. Неговите симптоми са също толкова широки и засягат семейството ви също толкова много – ако не и повече. Не го крийте и не се обвинявайте.
Също така, признайте, че вие и вашето дете може да имате много различни видове ADHD. Може да сте общителни, дружелюбни и креативни, докато детето ви е свръхчувствително и самовглъбено. „Един човек може да се чувства смазан от твърде много внимание, а друг е разочарован, че не получава достатъчно“, казва д-р Литман. „Това е неприятно, но вината не е ваша.“
Стъпка втора: Търсете лечение
ADHD лекарствата правят чудеса за някои възрастни. Храненето и упражненията помагат на други да поддържат симптомите в баланс. Но почти всеки има полза от разговор с терапевт, съветник или група за подкрепа.
Стъпка трета: Потърсете помощ
Кажете на вашите близки, приятели или семейство, че имате нужда от помощ. Покажете своята уязвимост и приемете помощ и идеи от другите.
„Организирането на живота във вашето семейство не е само ваша работа“, казва д-р Литман. „Това е нещо, което всеки може да се научи да прави.“
Стъпка четвърта: Работете с детето си
Децата със ADHD са по-склонни да следват правилата, когато участват в създаването им. Поканете детето си да реши проблема с вас. Попитайте го: „Какво да правим?“, “Какво мислиш, че трябва да опитаме?” Възлагайте задачи на някой друг, за да оцелеете. И се научете да опитвате различни идеи, дори ако смятате, че те ще са пълен провал. Може да се изненадате.
Стъпка пета: Дайте си 10 минути
Ако нямате план, вероятно няма да се случи. Затова поставете в графика си за деня 10 минути – време за „презареждане“. Това може да включва медитация, йога, разходка с кучето, четене на книга, рисуване … Каквото и да е, уверете се, че е само за вас – и не позволявайте някой да ви съкрати времето.
„Може да не смятате, че го заслужавате, или мислите, че няма време“, казва д -р Литман. “ Но след това ще се почувствате по-щастливи и по-здрави.“
Стъпка шеста: Просто кажете „Не“
Дайте си разрешение да откажете покани, да пропуснете някоя доброволческа инициатива и кажете: „За съжаление, просто не мога“. Нямам време. Не казвайте „Да“ на всичко.
Стъпка седма: Игнорирайте всички останали
„Не търсете нормалното. То е скучно“, казва д -р Литман.
„Вместо това се съсредоточете върху това да сте добре и да сте щастливи. Никой не може да реши кой е най-добрия начин на живот за теб. И никой не те съди толкова строго, колкото самият ти. „
Източник: https://www.additudemag.com/
Преводач за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова
Редакция: Румяна Стоева
Photo credit: Freepik