Преди повече от 17 години Аштън Къчър с най-добри намерения споделя по националната телевизия, че неговият брат- близнак, Майкъл Къчър, има церебрална парализа.
По онова време Майкъл е потресен. През по-голямата част от живота си той се е опитвал да скрие увреждането, което засяга зрението, говора, слуха и подвижността на дясната му ръка.
„Бях много ядосан. Много ядосан. Спомням си, че говорих с него за това“, казва Майкъл, който сега е на 43 години, пред „TODAY Parents“. „Не исках да бъда лицето на церебралната парализа. Никога не съм говорил за нея.“
Но Майкъл вече не се сърди на Аштън или Крис, както го наричат семейството и старите му приятели в Айова. Вместо това той е благодарен. Това интервю от 2003 г. променя посоката на живота му.
„Крис ми направи най-голямата услуга, която някога е правил, защото ми позволи да бъда себе си“, обяснява Майкъл.
Няколко месеца по-късно той получава обаждане от жена в Айова, която го пита дали би могъл да говори на гала вечеря за живота си с церебрална парализа. Въпреки че Майкъл не бил сигурен, че е готов да говори пред стая, пълна с непознати, той се съгласил да се срещне с нея на чаша кафе.
„Тя беше с 5-годишната си дъщеря. Сладко малко момиченце на име Бела с толкова светла и голяма усмивка“, спомня си Майкъл. „Нейната церебрална парализа беше доста тежка и тя не можеше да говори.“
Когато Майкъл се прибрал у дома, не можел да спре да мисли за Бела.
„Осъзнах, че трябва да се освободя от срама, който изпитвах, и да бъда застъпник за хора като Бела“, казва той. „Най-накрая бях готов да разкажа историята си и знаех, че благодарение на моя близнак ще стигна до много хора.“
Да пораснеш с церебрална парализа
Майкъл се ражда само пет минути след Ащън, за голяма изненада на родителите им, Лари и Даяна, които очакват само едно дете. Ащън тежи почти 5 килограма, а Майкъл – 1.8 килограма. Белите дробове на Майкъл също не са развити и той се ражда, без да диша.
На 3-годишна възраст Майкъл е диагностициран с детска церебрална парализа.
„Майка ми забелязала, че имам трудности в развитието си и не напредвам, както близнака ми“, разкрива той. „Затова тя започнала да ме води по лекари.“
Вкъщи, с Крис и сестра им Тауша, Майкъл се чувствал като всички останали. Извън къщата било съвсем различно.
„Преживях всички стереотипи, свързани с уврежданията. На детската площадка ме наричаха с всевъзможни имена. Трудно намирах приятели“, казва Майкъл. „Но Крис беше до мен, за да ми помага и да ме подкрепя.“
Майкъл си спомня един следобед, когато двамата с Ащън карали велосипеди и група хулигани започнали да крещят думата с „И“ и да му се подиграват, че носи големи очила.
„Брат ми се скара с тях. Той се застъпи за мен. Искаше да се отнасят към мен с уважение“, казва Майкъл. „И това означаваше много.“
Ако Аштън бил канен на гости с преспиване, той отивал само ако Майкъл можел да се присъедини.
„В повечето случаи казваха „да“, но понякога казваха „не“ и Крис казваше: „Е, тогава и аз няма да дойда“ – казва Майкъл. „Крис ми казваше: „Иска ми се да мога да сваля всичко това от теб и да го взема аз“.
Да станеш говорител и застъпник
Майкъл казва, че за нищо на света не би променил живота си. Днес, щастливо жененият баща на три деца, който живее в Колорадо, е говорител на Фондацията за церебрална парализа. Той е и консултант в Joshin – приложение, което помага на семействата да намерят грижи за човек с увреждания, независимо от възрастта му.
Това е приложение, което се разработва в Минесота от сестрите близначки Мелиса Даниелсън и Мелани Фонтейн и е кръстено на покойния им брат Джош, който е имал проблеми в развитието.
„Когато имаш деца с увреждания, не можеш просто да се обадиш на детегледачката от квартала. Необходим ти е някой, който разбира от аутизъм или от сонди за хранене. Асистентът/болногледачът трябва да разбира тези нужди и точно това се получава с Джошин“, казва Майкъл. Той се гордее с участието си в Joshin. Гордее се и с човека, в когото се е превърнал.
„Обичам това, което съм. Обичам влиянието, което съм успял да окажа, хората, до които съм успял да се докосна“, казва той. „И нямаше да мога да направя това, ако нямах тези препятствия или, както аз обичам да ги наричам, възможности.“
Братът близнак Аштън е съгласен. Той казва пред „TODAY Parents“: „Ежедневните действия на брат ми ми напомнят, че животът не е да заобикаляш предизвикателствата – а да ги преодоляваш. Майк има неумолима работна етика и дълбоко състрадание към другите.“
Източник: https://www.today.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Йоана Кабаделова
Редакция: Маргарита Аспарухова-Кандиларова