Аутизмът от години е център на вниманието. Във филмите, телевизията и книгите аутистичните герои са изобразявани със своите проблеми в общуването, повтарящи се движения или тикове и често почти свръхчовешки умствен капацитет. Истината е, че много хора, които спадат към аутистичния спектър, нямат толкова лесно забележими симптоми и често остават недиагностицирани, особено тези, които са високофункциониращи. Погрешно схващане е, че ако едно дете има аутизъм, то той ще бъде очевиден от ранна възраст, особено докато посещава детска градина или училище, в среда, където се очаква да се социализира с връстници.
Въпреки че някои родители успяват да се сдобият с предварителна диагноза за своите кърмачета и малки деца, това не винаги е възможно, тъй като аутизмът е изключително широк спектър от разстройства и всяко дете на този спектър се развива по различен начин. Също е възможно докторите изобщо да пропуснат симптомите или да ги припишат на други причини. Липсата на цялостно разбиране за аутизма в сферата на различни медицински дисциплини затруднява откриването на симптомите и поставянето на ясна диагноза.
Частта от населението, която е най-често диагностицирана погрешно или недиагностицирана, е тази на академично надарените деца.
Справящите се отлично деца могат изобщо да бъдат пропуснати, защото лесно усвояват подходящо поведение, което да маскира симптомите на аутизъм. Възможно е и просто да бъдат смятани за странни и уникални. Силно надарените в сферата на изкуствата, математиката, технологиите и запаметяването, са обикновено толкова концентрирани върху своето специфично умение, че това вреди на приятелствата им. Хората виждат това като доказателство за тяхната дарба, а не като знак за увреждане. Дете, което проявява страст към академичното обучение или силен талант в изкуствата, е хвалено и награждавано, вместо да бъде направена оценка за състоянието му. Когато поведението му подрива живота на детето, семейството или средата в класната стая, това може да означава, че детето има нужда да бъде прегледано.
Синдромът на Аспергер е вид разстройство от аутистичния спектър, където е възможно съществуването на по-високо ниво на функциониране и на специален набор от симптоми, които се различават от класическия аутизъм. Има много прилики между надарените деца и тези с Аспергер, затова, за да може да бъде диагностициран, е нужен специалист, запознат с лечението и обучението на пациенти със синдрома на Аспергер, който също има и опит в работата с даровити деца. Важно е да се уточни, че надареността и Аспергер не са взаимоизключващи се явления. По време на скрининга за високи способности обикновено се следи за характеристики на Аспергер, но все още не е възможно да се стигне до конкретно заключение. Ако подобни черти бъдат забелязани, се препоръчва по-нататъшно изследване, за да бъде или потвърдена, или изключена диагнозата синдром на Аспергер.
И даровитите деца, и децата с Аспергер срещат трудности при създаването и поддържането на приятелства поради липса на интерес към дейностите, типични за възрастта им, или защото не могат да възприемат желанията на връстниците си. С други думи, те не споделят интересите на своите връстници и ще се опитат да изтъкнат това в социалните си взаимоотношения.
Други знаци на Аспергер, които не винаги съвпадат с тези на академично надарените деца, включват: затруднения със задачи, които изискват внимание върху няколко неща едновременно; наивност или безспорно доверие към непознати; затруднение в провеждането на разговор, свързан с неща, извън сферата на интереса им; затруднения с промени в средата или режима им.
Походката и бягането на дете с Аспергер могат да са необичайни или да имат проблем както с фината, така и с грубата моторика. Достигайки възрастта, където вече се обличат сами, може да не разбират съвсем как да изберат облеклото си въз основа на времето или дейността. Хигиената може да бъде пренебрегната, което води до лош дъх или телесна миризма и неподдържана коса.
Проблемът с откриването на тези разлики е, че дете, което е научило как директният израз на недоволство води до определени последствия, може отрано да се научи да интернализира недоволството си и да се държи по очаквания от него начин. При момичетата с Аспергер, например, е обичайно да се наблюдава тяхното разбиране относно как да се впишат сред останалите чрез имитиране на тяхното поведение и на социалните норми, макар и да не ги разбират напълно. Това често води до маскиране на симптомите на Аспергер, а съответно и се стига до погрешно диагностициране със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), обсесивно-компулсивно разстройство или друга диагноза. Веднъж бъде ли подозирано едно от тези заболявания у детето, съществува вероятност за прекъсване на по-нататъшна оценка на състоянието, водещо до липса на разбиране, както и неефективност на лечението.
Колкото и да е разочароващо, погрешната диагноза, комбинирана с неуспешно лечение, е знак, че все пак е необходима по-задълбочена оценка. Освен ако учителите или други административни членове не са обучени конкретно в разпознаването на деца с високофункциониращ аутизъм, най-вероятно инициирането на процеса по търсене на специалист остава изцяло в ръцете на родителя.
Аутизмът е разстройство, което се появява по време на детското развитие, и следователно няма доказателство, че определени храни, лекарства или ваксинации могат да го предизвикат или излекуват.
Източник: https://www.psy-ed.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Михаела Тимофеева