Този съвет за родители поставя личния пример на фокус, за сметка на обясненията и назидателността.
„Ние не отглеждаме деца, ние отглеждаме възрастни“, казва семейният терапевт, психотерапевт и автор на книги по темата – Сюзън Стифълман. Това, което правим като родители, създава у децата ни чувство за нормалност, което вкоренява навици и поведение, които се пренасят в зряла възраст.
Разбира се, ние искаме най-доброто за нашите деца – да бъдат щастливи цял живот, да бъдат подготвени за реалния свят или просто да се справят по-добре в училище. Най-често искаме да успеят и затова търсим съвети, които да предадем.
Но най-добрата помощ тук идва от това, което показвате, а не казвате.
В интервю Стифълман обяснява, че има специфични неща, в които родителите могат да бъдат модел за подражание, за да насърчат най-ефективно добре приспособени, успешни млади възрастни, което тук съм подкрепил с лични преживявания.
Нека децата ви да видят, че се затруднявате
Като по-млад родител криех трудностите си, за да не разбия илюзията на дъщеря ми за героичността на бащата. Скоро научих колко е важно да я оставя да види пълния цикъл на справяне с несгоди. Както казва Стифълман: „Нека децата ви видят как се борите, как се справяте, как преодолявате трудности, как си почивате или как молите за помощ“.
Нека децата ви да видят, че плачете
Все още се чувствам малко неудобно да правя това пред дъщеря ми, но знам, че това ѝ помага да се „чувства комфортно в тъгата“, както казва Стифълман. Това показва, че не трябва да се чувства обременена от необходимостта да крие, когато се чувства тъжна.
Нека децата ви да видят, че целувате половинката си
Съпругата ми и аз правим това, само за да засрамим дъщеря си, но е хубаво да знам, че има и терапевтична полза. Особено важно е да проявявате обич сред супер натоварените графици. Дори малка целувка по бузата между вземането от работа/оставянето на работа помага да се покаже, че да сте двойка е нещо повече от удобни договорености за съвместно съжителство/партньорство.
Нека децата ви да видят, че спортувате
Съпругата ми и аз смятаме, че е наше задължение да покажем, че не е нормално човек да е обездвижен. Понякога дори променям времето, в което тренирам, така че дъщеря ми да стане свидетел как отивам да спортувам. Както казва жена ми, не става въпрос за това да ѝ кажа, че трябва да тренира заради ______ (вмъкнете тук негативен коментар относно теглото/ външния вид); става дума за здравословен начин на живот и необходимостта просто да продължиш да се движиш. Разбира се, дигиталните разсейвания са най-големият ни враг тук.
Нека децата ви да видят, че обръщате внимание на вселената, а не само на себе си
Става дума за доброволческа дейност, да се грижиш за някой друг, но също така и доброволно изместване на фокуса извън себе си, за да извършиш нещо мило.
Стифълман казва: „Един от най-ефективните начини децата да почувстват, че са значими и че имат значение е да могат да помогнат на някой друг – не само на мама или татко.“ И в това е същността чрез пример да обясниш важността на света извън себе си.
Нека децата ви да видят, че избирате да харчите според възможностите си
Съпругата ми и аз сме благословени, че доходите ни са достатъчно, за да избегнем чести, брутални решения за харчене. Но все пак се опитваме да включим дъщеря си в дискусии относно финансовите решения, които трябва да направим, отвъд простото: „Не, защото е твърде скъпо“. Стифълман препоръчва да се говори по-рано отколкото късно за това колко струват нещата.
Нека децата ви да ви видят, че учите
Някои от най-важните примери за подражание са малко контраинтуитивни (като показване на затруднение или плач) и могат да създадат напрежение. Да покажеш, че учиш през целия живот, е едно от тях, защото трябва да инвестираш време, за да го направиш.
Но както посочва Стифълман, „Нашите деца вероятно ще сменят кариерата си много пъти, така че трябва да бъдат уверени и постоянни, за да учат нови неща“. Да покажеш, че учиш дори и след като си завършил, може да бъде много лесно – просто прочетете книга. „Децата, които виждат родителите да четат, са склонни да четат повече“, добавя тя.
Нека децата ви да видят, че се държите мило със самите себе си
Изследванията показват, че учениците, които базират самочувствието си на външни източници (одобрение от другите и т.н.), често развиват повече проблеми с психичното здраве, докато тези, които базират самочувствието си на вътрешни източници (самооценка, придържане към ценностите), имат по-добри оценки и по-рядко развиват зависимост към наркотици, алкохол или хранителни разстройства.
С други думи, външният свят поставя достатъчно предизвикателства за самочувствието на вашето дете, така че защо да моделирате нещо друго освен добро отношение/прошка към себе си?
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, знам, особено ако сте склонни да се сравнявате с недостижими стандарти, както правя аз.
Нека децата ви видят, че се вглеждате в себе си
Това може да се направи чрез духовност или просто като отделите време за размисъл и самонаблюдение. Въпросът е да се противодейства на фокуса върху постиженията и придобиването. Това може да ви изглежда като противоречие на желанието да им помогнете да успеят, но всъщност помага на децата да разберат в дълбочина какво означава да си човек.
Нека децата ви видят, че проявявате креативност
Хората губят вдъхновение в работата си по много причини, нито една не е по-съществена от това, че са спрели да творят и да дават своя принос към света. Вкоренете от рано този навик, като покажете колко ви удовлетворява създаването на нещо ново. Става дума за изразяване на себе си, а не за постигане на резултат.
Затова организирайте (автентично) шоу за вашата млада публика! Това ще помогне да се вдигнат завесите към успеха.
Източник: www.inc.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Цветкова
Редакция: Адриана Гоцова
Photo credit: Freepik