*STEM (Science – Technology – Engineering – Mathematics) е обучение, което е фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика.
Защо структурната игра с блокчета помага за когнитивното развитие
Конструкторите, като например дървени кубчета, тухлички Lego® и Mega Bloks®, предоставят на децата вълнуващи възможности да си играят и творят.
Този тип игра помага за развитието. Играта с конструктори може да допринесе за развиването на множество умения, включително двигателни, пространствени, езикови и умения за разрешаване на различни проблеми.
Игрите обаче могат да бъдат и образователни. Има и друг начин, по който децата да си играят с конструкторите, който може да им помогне да развият своята невербална интелигентност, която е от съществено значение за постигане на резултати в много области, свързани с науките, математиката, инженерството и технологиите.
Способността да визуализират триизмерни обекти. Способността да си представят и да манипулират пространствена информация в главата си.
Този алтернативен тип игра се нарича „структурирана игра с блокчета“ и е това, което се случва, когато децата се опитат да пресъздадат дадена конструкция, като гледат от модел или чертеж.
Те трябва да анализират обекта, който виждат, да осъзнаят от какви части се изгражда и да разберат как частите се отнасят една към друга. За да успеят, трябва също да мислят и количествено, т.е. да броят.
Също би било добре, ако децата могат да си представят как даден обект би изглеждал от друг ъгъл. Например ще им е по-лесно, ако могат да завъртят геометрична форма мислено .Това не е толкова лесно. Представете си малко дете с тухлички от тип Lego, което трябва да възпроизведе този модел:
Изглежда лесно, но само си помислете какво трябва да направи.
- Трябва да избере три типа тухлички – една с 4 издатини, една с 8 и трета с 12.
- Трябва да закачи най-късата тухличка за един от ръбовете на най-дългата, така че да не падне, като е идеално подравнен.
- Трябва да закачи средната тухличка към другия край на най-дългата, но да я остави да стърчи извън ръба, за да могат двете издатини на средната тухличка да не се подпират на нищо.
Когато Браян Върдайн и неговите колеги тестват над 100 тригодишни деца с модел като този, само 40% от децата успяват да го пресъздадат точно. С други по-сложни модели се справиха под 10% от децата.
Нито едно дете не успя да пресъздаде този модел:
Защо? Мозъкът на едно тригодишно дете упражнява много по-малко изпълнителен контрол и има много по-нисък капацитет на работна памет. Това означава, че на децата им е трудно да проследяват едновременно няколко различни неща.
В експеримента на Върдайн децата са допуснали много повече грешки в моделите с повече тухлички. Също така са допуснали повече грешки при моделите, в които тухличките са били обърнати в повече от една посока. Също така много деца не са разбрали, че е важно да преброят издатините, за да разберат дали тухличките са правилно подравнени.
Това може да повлияе на факта, че децата под 5-годишна възраст не успяват да разглеждат обектите по няколко начина, т.е. да гледат на тухличката едновременно като на градивен елемент и като на нещо, което може да се раздели на по-малки части (Diamond et al 2010).
Поради това не може да се каже, че е изненадващо, че малките деца не се справят с тези задачи толкова добре, колкото възрастните. Мозъците им все още се развиват.
Степента, с която се справят, не е обаче само въпрос на възраст. Зависи също и от опита.
Има много доказателства в подкрепа на тезата, че пространствените умения могат да бъдат подобрени чрез игра.
Например, в изследванията чрез наблюдение, децата, които са играли повече с пъзели или конструктори, са получили по-високи резултати на тестовете за пространствени умения (Jirout and Newcombe 2015; Levine et al 2012).
Според други проучвания момченцата се справят по-добре от момиченцата в пространствени задачи, но само сред децата от средната и по-горната социално-икономическа класа (Levine et al 2005).
Сред децата от семейства с ниски доходи, при които възможностите за игра с конструктори са ограничени, изследователите не са установили особена разлика между половете
Психолозите предполагат, че момченцата от семейства с по-високи приходи се възползват от две предимства:
- по-голям достъп до скъпи конструктори;
- повече социално насърчаване да играят с такива играчки.
Попитайте инженер
Можем също да се вслушаме и в историите на вече пораснали учени и инженери. Те често казват, че конструкторите са ги вдъхновили професионално.
„С Lego конструкторите лесно можете да пресъздадете идеите си във физически обекти“ отбелязва Тифани Ценг, инженер в Медийната лаборатория в Масачузетския технологичен институт. „Да сглобявам и разглобявам различни предмети е това, което събуди интереса ми как работят нещата и от ранна възраст разбрах, че искам да бъда инженер.“
Като се вземе предвид колко често конструкторите Lego се споменат в научни изследвания – на теми от наночастици до синтетична биология – изглежда, че те са вдъхновили и хората, работещи в много други сфери.
Всъщност построяването на разни неща за забавление изглежда, че е тясно свързано с постиженията в реалния живот.
Американско проучване върху висшисти с големи професионални постижения е показало, че хора, които са изучавали специалности в областта на наука, технология, инженерство и математика, е много по-вероятно да имат задълбочени познания в практически дейности и хобита, включително дърводелство, механика и електроника, от средностатистическия американец. Хората, които са се занимавали през целия си живот с такива дейности, е много по-вероятно да са създали изобретения, които по-късно да са получили патенти (LaMore et al 2013).
Това обаче не доказва причинно-следствена връзка.
На децата с добри пространствени умения вероятно им харесва повече да се занимават с играчки и дейности, които са свързани със строене, анализ и макети. Затова няма как да сме сигурни, че структурираната игра с конструктори води до повишаване на интелекта.
Нужни са доказателства от експерименти, но и те не са малко.
Експерименти: Подобряване на пространствените умения чрез игра с конструктори
В проучване с мозъчни сканирания Шарлийн Нюман и нейните колеги (2016 г.) са поискали от 8-годишни деца да изпълнят задача с мислено завъртане.
Децата трябвало да погледнат буквите в азбуката и да определят дали са обърнати огледално или просто са завъртяни.
В хода на изпълнение на задачата децата са подобрили скоростта и точността си. Също така изследователите са измерили мозъчните им дейности чрез функционален ядрено-магнитен резонанс.
При започване на проучването не са установени разлики между групите. Децата внимателно са подбрани по пол, възраст, оценки по математика, ниво на образование на родителите и предишен опит с пространствени игри.
След това обаче изследователите са разделили децата на две групи. Някои от децата са били в група, която е участвала в серия структурирани сесии игри с конструкторите Blocks Rock! Образователна игра със строителни блокчета. Други деца са били разпределени в група, в която играли играта с думи „Скрабъл“.
Само след пет 30-минутни сесии в хода на около 12 дни изследователите са тествали отново способностите на децата за мислено завъртане. И са забелязали промени.
Децата в групата Blocks Rock! са показали значително подобрение в скоростта и точността си.
Също така мозъчните сканирания са показали повишена дейност в областите, свързани с пространствено мислене – модел, който показва, че е възможно децата да са се научили да разрешават задачи с мислено завъртане по нов начин (Newman et al 2016).
Имайте предвид, че този експеримент е бил малък – само с по 14 деца във всяка група!
Резултатите обаче са подкрепени от тези на по-ранно проучване (Casey et al 2008), при което деца от детска градина градина трябвало да построят определени структури с конструктори – като например стени с определена височина.
В това проучване децата, които строили с конструктори, са показали значителни подобрения в пространствените си умения, което е доказано от резултатите им на пространствената част на тест за интелигентност (the WISC-IV).
В още по-скорошно проучване изследователите са задали на 70 деца на възраст 8 – 10 години няколко задачи с пространствени дейности, включително и такива с конструктори.
Пространствените умения на децата са тествани по два начина преди и след изпълнението на тези задачи. След това представянето им е сравнено с представянето на 70 деца в контролна група.
Децата, които били в групата с пространствената игра, не са показали особени подобрения във възможностите си за мислено завъртане. Те обаче се справили по-добре от контролната група на втория пространствен тест – този, при който децата са били помолени да си представят как завъртат обект и го виждат от различни ъгли (Vander Heyden et al 2017).
Приключен ли е случаят?
Все още не. Нуждаем се от още контролирани проучвания на случаен принцип, за да определим дали има причинно-следствена връзка. Междувременно обаче можем да считаме, че структурираната игра с конструктори допринася за интелектуалното развитие.
Вземайки предвид това, което знаем за ума, има причина да вярваме, че копирането на модели подобрява възможността на децата да анализират пространствени взаимовръзки. Усъвършенстваме уменията си чрез практика.
Корелационните проучвания разкриват връзки между играта с конструкции, пространствените умения и постиженията в областта на науката, инженерството, математиката и технологиите. .
Експериментите подкрепят идеята, че структурираната игра с блокчета води до подобрения в пространствените умения.
Няма нужда да се казва изрично, че това не е всичко.
Както е споменато и преди, има доказателства, че блокчетата за игра могат да допринесат за езиковото развитие, уменията за разрешаване на задачи и работата в екип.
Играта с конструктори е забавна, а нейните елементи – дървени кубчета, картонени кутии, Lego bricks®, Lincoln Logs®, Mega Bloks® – дават много възможности. Децата могат да създават каквото си решат, а и да продължат да ползват същите конструктори, докато растат.
Затова, ако решите да харчите пари за играчки, конструкторите са добра инвестиция.
А ако децата ви са малки, поиграйте заедно с тях и ги разпитвайте за проектите им! Използвайте пространствен език, докато заедно решавате как да ориентирате елементите! Проучванията показват, че децата възприемат нашия начин на говорене, а това може да им помогне да развият техните пространствени умения (Borriello et al 2017).
Източник и снимки: http://parentingscience.com
Превод за Център за детско „Малки чудеса“: Диляна Стоянова
Редакция: Елица Атанасова
Photo credit: Freepik