Като родител, вие сигурно сте доволни, наблюдавайки детето си да завързва приятелства. Чудесно е да виждате как неговите социални умения, както и социалния му живот, се развиват, да го виждате да играе и да се сме и да знаете, че се учи да помага и да бъде подкрепяно от своите приятели.
Но рано или късно вероятно ще се натъкнете на приятел на вашето дете, който просто не ви допада. Може би въпросното дете играе твърде грубо, ругае, командва, бие се или изглежда така все едно замисля нещо, но определено не нещо добро.
Когато това се случи, повечето от родителите се чувстват като на кръстопът, поставяйки под въпрос реакциите си и чудейки се какви стъпки да предприемат, ако се наложи. Тук разглеждаме по-отблизо подобна ситуация и съвети в тази материя.
Защо може да не харесате приятел на вашето дете
Преди да започнете да анализирате защо не харесвате определен приятел, признайте и приемете емоциите си. Изключително често се получава този възел в стомаха или браздата на челото при срещата с някой от приятелите на детето ви.
„Няма абсолютно нищо нередно в това да имаш неприятни чувства към приятели на детето ти. Чувствата може да са неприятни, но не винаги са грешни сами по себе си”, казва д-р Карла Наумбърг, лицензиран клиничен социален работник и автор на „Как да спрете да губите разсъдъка си с вашите деца” и редица други книги.
Веднъж направили това, вие може да продължите да идентифицирате това, което ви разстройва и какви чувства поражда у вас. Може би чувствате страх, безпокойство, разочарование или гняв. Анализирайте по-задълбочено дискомфорта, за да разберете защо настръхвате от избора на приятели на вашето дете!
„Може да сте обезпокоени от това как поведението на приятеля ще се отрази на вашето дете”, обяснява д-р Никол Бьоркенс, лицензиран клиничен психолог, основател и директор на Ресурсен център за развитие „Хоризонти” в Каледония, Мичиган. „По време на училищната възраст тези поведения биха могли да бъдат всичко – от предполагаема липса на маниери до физическа агресия, но са склонни да бъдат нещо, което да ви накара да се чувствате неудобно и обезпокоени, че детето ви ще започне да копира.”
Когато децата достигнат прогимназиална възраст, притесненията обикновено се променят. Може да чуете приятеля да казва нещо обидно на детето ви или да забележите, че вашето чувствително дете изглежда зациклило в кръг от кавги и помирения с предполагаемия най-добър приятел. Може би детето ви се прибира вкъщи, изглеждайки виновно или намусено, след като е било на гости у приятеля си след училище.
Тези ситуации могат да ви накарат да загубите съня си, като се има предвид колко предизвикателни могат да бъдат юношеството и годините в прогимназията. „Ще се отнася ли добре приятелят с вашето дете или ще му влияе по проблемен начин? Ще го въведе ли в опасно поведение? И ще може ли детето ви да бъде способно да прави здравословен и безопасен избор при натиск от страна на връстниците?”, казва Наумбърг, илюстрирайки типични тревоги, промъкващи се в родителското съзнание. Никой не иска да види детето си използвано, наранено или под лошо влияние.
Когато става въпрос повече за родителя, отколкото за приятеля
Има и един друг аспект на „не харесвам приятеля”, който може да се окаже по-труден за признаване. А именно, вие, като родител, може да не харесвате нещо в родителите на приятеля. Отделете време да обърнете внимание на това!
Притеснени ли сте, че контролът у дома не е достатъчен? Може би се безпокоите, че докато вашето дете играе видео игри за 17+, родителят гледа футбол. Или може би усещате, че родителят обича да клюкарства по отношение на другите, което ви кара да се чувствате неудобно и да искате да избягвате контакт с него.
„Понякога родителите предпочитат детето им да не е приятел с някое дете, отколкото да трябва да се справят с евентуални неудобни взаимоотношения с негов родител”, отбелязва Бьоркенс.
Отчитайки тези възможности, вие би трябвало да можете да разберете какво се крие зад това неприятно чувство, което изпитвате към приятелството на детето ви, което е жизненоважно за решението дали и как да се намесите във взаимоотношенята.
Определяне на следващата стъпка
Ако вашият самоанализ разкрива, че вие не се чувствате добре с приятеля по причини, които не са свързани с поведението му и/или с безопасността на вашето дете, най-добре е да оставите притесненията настрани. Може би детето има произход, различен от този на семейството ви, или се изразява по различен начин. Независимо от вашия дискомфорт, може би точно това е нещото, което привлича вашето дете.
„Родителите трябва да са много наясно с границата между техните чувства и тези на техните деца”, казва Бьоркенс. „Лесно е да се предположи или очаква, че детето трябва да се чувства по същия начин. Но родителите и децата често имат различни мисли и чувства и това е здравословно и подходящо.”
Предизвикайте себе си, за да разберете откъде идват тези чувства! Дали не се коренят в опита, който имате с приятел, когато вие сте били деца? Дали не сте притеснени, че вашето дете ще преживее неудобно чувство или ситуация? „Често отговорът няма нищо общо с детето или неговия приятел, а повече с това, че родителят осъзнава собствените си проблеми и работи върху това”, казва Бьоркенс.
Как да кажем на детето, че не харесваме негов приятел
Разбира се, има много ситуации, в които трябва да се намесите. Ако поведението или взаимодействието на другото дете с вашето е токсично, направете го, но по начин, който не противопоставя родителя на детето.
Задавайте въпроси!
Научете повече за връзката, без да съдите! Според Наумбърг, родителите могат да задават въпроси като например: „Кажи ми повече за приятеля си. Какво харесваш в него? Какво харесвате да правите заедно?”.
Родителите могат да научат нещо, което ще промени мнението им за приятеля, започвайки комуникация.
Не критикувайте другото дете!
Да, изкушаващо е да кажете нещо от рода „Не харесвам това момче Итън!” Опитайте се да устоите на този порив!
„Не е подходящо да се казват негативни неща за приятеля или неговото семейство – съществува потенциална възможност за разрив между вас и вашето дете и е вероятно да създадете повече трудности, когато отново отиде при приятеля/неговите родители”, съветва Бьоркенс.
Ако вие казвате негативни неща за приятеля, това вероятно ще се прояви и когато детето обяснява: „Мама не иска да прекарвам повече време у вас.” Не поставяйте детето си в такава трудна ситуация!
Внесете яснота в проблемните места
Ако наблюдавате нещо, което ви безпокои или което мислите, че вашето дете не осъзнава като проблематично, задайте въпроси за поведението. Може да кажете: „Как се почувства, когато Морган ти каза това по-рано? Често ли са ядосани така?” или „Изглежда, че Тайлър ти звъни само, когато има нужда от теб.” или „Често изглеждаш раздразнен или тъжен след среща с Ема.”
Решаване на проблема заедно
Споделяйки наблюденията си, дайте на вашето дете възможност да изрази гледната си точка. То може да се е чудело как да се справи със ситуацията и да е оценило възможността да намери начини да промени динамиката на взаимоотношенията.
„Валидирайки неговото емоционално преживяване, без да бързате да го поправяте, е безценен родителски инструмент за всяка възраст”, казва д-р Сара Брен, лицензиран клиничен психолог от психологическата група на Ъпшър Брен в Пелхам, Ню Йорк и домакин на родителския подкаст „Здраво свързани”.
Тя препоръчва да извадите емоциите наяве с помощта на деликатни въпроси. „Изрази като: „Виждам, че е трудно да говориш за начина, по който се чувстваш?” или „Забелязвам, че се чувстваш тъжен, след като си излизал със Сам, какво би могло да се направи, за да се променят нещата?“, може да е начало”, казва тя. Помогнете му, като споделите вашия собствен опит с приятелите и дайте съвети за начини за подобряване на взаимоотношенията.
Трябва ли да прекъснете лошото приятелство на детето си
Понякога обаче тези стъпки не решават проблема, който сте усетили. Ето как да продължите:
Намесете се!
Ако приятелят се държи по начини, които са опасни или несигурни, имате пълното право да прекъснете приятелството. Наложете твърди граници на детето си за прекарване на време с този приятел. Тези граници могат да варират от позволението това дете да идва на гости у вас, но вашето да не ходи у тях или да се шляят заедно след училище, но без повече преспивания по домовете. В някои ситуации се налага да кажете „не” на какъвто и да е контакт.
„Аз бих насърчил родителите да се фокусират върху конкретното поведение, за което става въпрос, вместо да се правят генерални заключения относно приятеля”, казва Наумбърг. Разговорът с родителя на другото дете може да бъде оправдан. Освен това, ако в училище има тормоз между двете деца, тогава трябва да говорите с подходящите учители или съветници.
Оказвайте съдействие
Ако ситуацията не е опасна, но не одобрявате приятеля на детето си, посъветвайте вашето дете, а не действайте вместо него.
„Наша грижа е да пазим дацата си в безопасност и здрави. Не е наша работа да ги предпазим от негативни емоции или предизвикателства”, отбелязва Брен. „Ако сте способни да идентифицирате вашите собствени негативни чувства относно това приятелство и също така да признаете, че вашето дете се радва на това приятелство или може би има някои трудности и предизвикателства във връзката, които не са опасни, тогава може би си струва да се отдръпнете и да се доверите на способностите на вашето дете да се ориентира в тези бурни води.”
Да помогнете на детето си да управлява възходите и паденията във взаимоотношенията, може да бъде едно невероятно демонстриране на вашето доверие и увереност в него.
Как да помогнем на детето си да изгради положителни приятелства
Независимо дали приятелствата на дете ви вървят гладко или са трудни, помогнете му да моделира здравословни взаимоотношения. Можете да използвате истории, книги и филми, които насочват вниманието към важните качества в приятелите – и позитивни, и негативни. Говорете с детето си за това как приятелите се отнасят един към друг и колко здравословни или нездравословни могат да бъдат тези отношения.
Не се притеснявайте да говорите за това, че не всички приятелства са трайни и че това е разбираемо. Децата трябва да знаят, че дори и да са прекарали прекрасно лято с приятел, ситуациите се променят. Ако вече не са позитивно настроени към този човек, добре е връзката да се преоцени.
„Най-вече ние искаме да изпратим послание до нашите деца, че им се доверяваме да избират приятели, да влизат във взаимоотношения и да се ориентират в понякога мътните води на приятелствата”, казва Бьоркенс.
„Това не означава, че не можем да имаме някакъв принос, напътствия и да сме тук, за да ги подкрепим в тъгата им, когато нещата не вървят добре. Но не трябва да се намесваме неуместно. Тук става въпрос за нашите деца, не – за нас!”
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Полина Толева
Редакция: Адриана Гоцова
Photo credit: Freepik