Науката потвърждава голяма част от това, което ние интуитивно разбираме за ползите от играта.
Игривото поведение има положителен ефект върху мозъка на детето и неговата способност да научава нови неща. В действителност играта може да функционира като важен, дори значителен, метод за учене.
Не сте наясно какво имаме предвид? Ето няколко примера:
Експерименти с животни: играта подобрява паметта и стимулира растежа на мозъчната кора
През 1964г. Мариан Даймънд, заедно със своите колеги, публикува интригуваща статия относно растежа на мозъка при плъховете. В статията става въпрос за забележителен експеримент, проведен от невролози, при който няколко плъха биват отглеждани при различни условия: едни са изолирани в монотонна среда, а други, съставящи колонии, са били отглеждани в интересна и пълна с играчки такава.
Когато впоследствие мозъците на тези плъхове биват изследвани, учените откриват, че „облагодетелстваните“ плъхове имат по-дебела мозъчна кора от „ощетените“.
Последващи изследвания затвърждават резултатите – плъховете, отглеждани в стимулираща среда, имат по-големи по обем мозъци. Те, също така, са били и по-интелигентни – успявали са да намерят пътя си през лабиринта доста по-бързо.
Но важат ли ползите от играта и при хората? Провеждането на подобни експерименти върху деца не е позволено поради етични съображения. Доста вероятно е обаче човешкият мозък да реагира на играта и изследването по подобен начин.
Играта и изследването предизвикват отделянето на BDNF (мозъчен невротрофичен фактор) – вещество, необходимо за растежа на мозъчните клетки.
Отново подчертаваме, че никой не е открил етичен начин това да бъде тествано върху хора, затова доказателствата идват от опита ни с плъховете: след буйна игра животинките показват повишени нива на BDNF в своите мозъци.
Мозъчният невротрофичен фактор е от съществено значение за растежа и функционирането на мозъчните клетки. Нивата на това вещество в мозъците на плъховете се увеличава и когато те биват подложени на изследване.
Децата обръщат повече внимание на учебните си задачи, когато им се дава възможност да поиграят, макар и за кратко.
Няколко експериментални проучвания показват, че учениците са по-концентрирани върху уроците си след междучасие – неорганизирана почивка, в която децата могат да играят на воля, без напътствия от страна на възрастните.
На лице са и някои косвени доказателства: китайските и японските ученици, които са сред най-изявените с постиженията си в света, посещават училища, чиито междучасия са на всеки 50 минути. Имайте предвид, че часовете по физическо възпитание не са заместители на свободното време за игра.
Както вече отбелязахме, физическите упражнения имат важни когнитивни ползи сами по себе си. Това обаче не означава, че часовете по ФВС носят същите ползи като междучасието.
Изследователи предполагат, че това се дължи на твърде строгата структура на часовете по ФВС, в които се разчита прекалено много на правилата, налагани от възрастните. За да се извлекат всички ползи от играта, почивката трябва да бъде наистина весела.
Но колко дълго трябва да бъде едно междучасие?
Никой не знае с точност, но повечето междучасия траят между 10 и 30 минути. В проучване, насочено към децата между 4- и 5-годишна възраст, е установено, че почивки между 10 и 20 минути засилват вниманието в класната стая. Междучасия, по-дълги от 30 минути, обаче имат обратния ефект.
Играта е свързана с по-добри езикови умения
Изследвания разкриват връзка между играта и развитието на езиковите умения. Например:
Психологът Едуард Фишър анализира 46 публикувани проучвания за когнитивните ползи от играта. Той установява, че „социо-драматичната игра“ – или по-известна като „ролева игра/ ”наужким”“ – води до подобряване на постиженията както в когнитивно-езиковата, така и в социалната област.
В допълнение, проучване, концентрирано върху деца от Англия на възраст от 1 до 6 години, измерва способността на децата за символична игра. Децата са били помолени да изпълнят символични задачи от рода на заместване на плюшено мече с отсъстващ предмет.
Изследователи установили, че тези, които са постигнали по-високи резултати на този тест, имат по-добри езикови умения – както рецептивен език (това, което детето разбира), така и експресивен език (думите, които изрича). Тези резултати се запазват дори след контролиране на възрастта на детето.
Скорошни проучвания показват, че играта с конструктори също допринася за развитието на езика.
Има доказателства, че играта насърчава творческото решаване на проблемите
Психолозите различават два вида проблеми – конвергентни и дивергентни. Конвергентният проблем има едно-единствено правилно решение или отговор. Дивергентният проблем се поддава на множество решения.
Някои изследвания сочат, че начинът, по който децата играят, допринася за способността им да решават дивергентни проблеми.
Пример за това е един експеримент, в който изследователи дават на деца в предучилищна възраст два вида материали за игра. Някои получават материали за конвергентна игра (т.е. парчета от пъзел), а други – за дивергентна (конструктор). Децата са имали определено време, в което да си играят, а след изтичането му са били тествани техните способности за разрешаване на проблеми.
Чудите се какви са били резултатите? Децата, получили материали за дивергентна игра, са се справили по-добре в решаването на дивергентни проблеми. Те, също така, са показали повече креативност в опитите си да разрешат проблема.
Друго експериментално проучване показва причинно-следствена връзка между играта на “наужким “(ще я обсъдим подробно малко по-надолу) и способността на децата да разрешават дивергентни проблеми.
Децата, можещи да играят “наужким”, показват повишена способност в решаването на дивергентни проблеми, както и обратното: децата, умеещи да решават дивергентни проблеми, са добри в играенето наужким.
А сега да обърнем малко повече внимание на тази игра наужким, саморегулацията и разсъжденията за възможни светове
Дивергентното решаване на проблеми не е единственото когнитивно умение, свързано с играта наужким. Тя е в съотносителни отношения и с още два важни набора от умения – способността за саморегулиране (на импулси, емоции, внимание) и способността за контрафактуално (противоречиво) мислене.
На първо място проучванията сочат, че децата, които често играят игри наужким, имат по-силни умения за саморегулация. Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали връзката е причинно-следствена, данните са в съответствие с тази възможност и идеята има интуитивен апел.
Не можеш да играеш наужким с друг човек, освен ако и двамата не сте съгласни. Затова играчите трябва да се съобразяват с набор от правила, като практиката да се съобразяваш с тези правила, помага на децата да развият по-добър самоконтрол с течение на времето.
На второ място изследователите са отбелязали сходства между играта наужким и контрафактуалното мислене – способността да се правят изводи за събития, които не са се случили в действителност.
Алисън Гопник и колегите й твърдят, че контрафактуалното мислене ни помага да планираме и да се учим, благодарение на възможността да преосмисляме нещата през призмата „какво би могло да стане, ако…“. Играта наужким действа по същия начин, предоставяйки възможност на децата да подобрят разсъжденията си върху възможните светове.
В подкрепа на тази идея изследователите откриват доказателства за връзката между контрафактуалното мислене и играта наужким при деца в предучилищна възраст, като тази връзка продължава да бъде статистически значимa, дори след като спрем да контролираме способността на детето да потиска импулсите си.
Математически умения и ползи от играта
Ето една интригуваща история, свързана с играта и математиката:
Продължително проучване измерва сложността на игрите с конструктори при децата на 4-годишна възраст и след това проследява академичните им постижения до завършване на средното образование.
Изследователите откриват, че сложността на играта с конструктор предвижда постиженията на децата по математика в гимназията. По-специално тези, които са си играели с конструктор по по-сложен начин в предучилищна възраст, в последствие са имали по-добри оценки по математика и са посещавали повече курсове (включително такива за отличници).
Чрез тези резултати стигаме до извода, че децата, които са били умни в предучилищна възраст, продължават да бъдат умни и в гимназията.
Но не е толкова просто. Връзката между играта с конструктор и математическото представяне се запазва дори след като изследователите започват да изучават коефициента на интелигентност на детето. Поради тази причина изглежда правдоподобно, че самата игра с конструктор е повлияла на когнитивното развитие на тези деца.
Общоприети наблюдения върху ползите от играта: опитът с играта е опит с ученето
И така, за да няма някой усъмнил се, че децата се развиват чрез играта, трябва да обобщим следните неща:
1.Повечето игри включват изследване, а изследването по дефиниция е акт на проучването.
Това се отнася както за начинаещия учен, играещ си с магнити, така и за доста по-слабо интелектуални занимания като играта с кученца. Животните умеят да тестват социалните връзки и по този начин се учат как да контролират импулсите си, за да предотвратят превръщането на приятелската „борба“ в агресия. Тук, за пореден път се убеждаваме, че играта е учене.
2.Играта трябва да е непринудена и забавна.
По този начин всичко, научено по време на игра, е знание, придобито без полагане на упорит труд. Това е в противовес на дейностите, които извършваме като задължения. Когато ученето се възприема като нещо, изискващо усилия, способността ни да се съсредоточим може да изглежда като ограничен ресурс, който се изчерпва с течение на времето. Трудно е и да се постигне състояние на „поток“ – психологическо състояние, при което ума ви е отпуснат и изцяло потопен в това, което правите. Играта е врата към състоянието на „потока“.
3.Съществуват емпирични доказателства, че децата използват играта като наръчник за справяне с трудностите в реалния живот.
По цял свят децата играят игри на ужким, които симулират дейности, които ще им се налага да овладеят като възрастни, което предполага, че тази игра е форма на практика.
А когато децата получават информация по време на игра – от по-знаещи връстници или възрастни – те я възприемат.
Експерименти с американски деца в предучилищна възраст показват, че децата на възраст едва 3 години правят разлика между реалистичната и въображаемата игра наужким и използват информацията, получена от реалистичния сценарий, за да разберат истинския свят.
Какво да запомним от всичко това?
Да даваме на децата почивки за игра и да превръщаме училищните уроцив малко по-забавни, не означава, че ги разсейваме. Напротив, това може да се окаже начин да се повишат естествените умствени способности на децата за интензивно и мотивирано учене.
Източник: http://parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Петя Маринова
Редакция: Ванеса Тодорова
Photo credit: Freepik