Учени изследват как „запечатването“ на някои миризми в съзнанието на новородени мишки влияе върху социалното им поведение.
Миризмите, на които са изложени новородени мишки, влияят върху тяхното социално поведение по-късно в живота им. Как се случва това обаче, все още е загадка. Учени от Япония откриха молекулите, които предизвикват тази реакция. Новото им проучване хвърля светлина върху процеса на вземане на решения и върху появата на разстройства в развитието на нервната система. Освен това, то предлага по-ефективно прилагане на окситоцинова терапия срещу тези разстройства в ранна възраст.
Импринтингът е широко известен феномен, при който при определени животни и птици се „запечатват“ гледки и миризми, които те възприемат веднага след раждането си. При малките патета това може да е първият движещ се обект, обикновено майката патица. При мигриращи риби, като сьомгата или пъстървата, миризмите, с които се запознават непосредствено след излюпване, по-късно ги водят обратно към родните им води. Но как се случва това?
Излагането на влияния от околната среда през критичния период в началото на живота е важно за формирането на сензорни области и нервни процеси в мозъка. При бозайниците ранното излагане на влияния от околната среда, може да повлияе върху възприятието и социалното им поведение по-късно в живота. Визуалният импринтинг е широко изследван, но неврологичните процеси, които предизвиква „обонятелния“ импринтинг, базиран върху миризми, остава загадка.
За да научат повече, група японски учени от университета на Фукуи – докторите Нобуко Инуе, Хирофуми Нишизуми и Хитоши Сакано, както и техните колеги от университета „Азабу“ – д-р Казутака Моги и д-р Такефуми Кикусуи, работят върху изучаването на механизма на обонятелния импринтинг през критичния период след раждането при мишките. Тяхното проучване, публикувано в eLife, показва прекрасни резултати. „Открихме три молекули, свързани с този процес – съобщава д-р Нишизуми – семафорин 7А (Sema7А) – сигнална молекула, произведена в обонятелните сетивни неврони, плексин C1 (PlxnC1) – рецептор за Sema7A, изявен в дендритите на митралните клетки, и окситоцин.
През критичния период, когато новородената мишка бива изложена на миризма, сигналната молекула Sema7A инициира „запечатването“ на миризмата чрез взаимодействие с рецептора PlxnC1. Тъй като този рецептор е локализиран в дендритите само през първата седмица след раждането, той ограничава критичния период. Хормонът окситоцин, освободен при кърмачетата, поражда позитивни усещания от обонятелната памет.
Знае се, че мъжките мишки обикновено проявяват голямо любопитство към непознати миризми на мишки и от двата пола. „Блокиране“ на сигналите на Sema7A през критичния период води до промяна в типичното поведение на мъжките екземпляри – те показват реакция на избягване на непознати мишки.
Интересен резултат от това проучване са противоречивите реакции на отблъскващи миризми. Да кажем, новородена мишка е изложена на естествено отблъскваща миризма през критичния период. Тази „запечатана“ миризма сега ще предизвиква положителна реакция, вместо вродената негативна реакция. Тук вродената верига и веригата на „запечатаната“ памет влизат в противоречие, но последната надделява. За да разреши тази дилема и да направи извод, мозъкът трябва да изработи подробен механизъм за анализ на положителните и отрицателните реакции, което дава възможност за множество изследователски въпроси в контекста на човешката природа.
И така, какво означават тези резултати за човешкия мозък?
Първо, резултатите от проучването поставят много изследователски въпроси за функционирането на човешкия мозък и човешкото поведение. Възможно ли е да открием и при хората критичен период, подобен на този при обонятелните системи на мишките, а може би и при други сетивни системи? Дали хората следват процеса на вземане на решения, подобно на начина, по който мозъкът на мишките поставя „запечатаната“ памет над естествените реакции?
Второ, това проучване предполага, че неправилно възприетата сетивна информация може да причини разстройства в развитието на нервната система, например разстройства от аутистичния спектър (autism spectrum disorders, ASD) или разстройства на привързаността (attachment disorders, AD). Окситоцинът има широко приложение при лечение на симптоми на ASD при възрастни. Обаче д-р Нишизуми казва: „Нашето проучване показва, че лечение на новородени с окситоцин ще е полезно за профилактика на ASD и AD, което може да въведе нова терапевтична процедура против разстройства в развитието на нервната система.“
Това проучване добавя нови ценни знания към нашето разбиране за вземане на решения и за когнитивните нарушения при хората, то разкрива нови пътища в проучванията на нервната система, свързани с всички видове импринтинг.
Източник: https://www.sciencedaily.com
Превод за Център за детско развитие “Малкич чудеса”: Виола Родионова
Редактор: Райна Янева