
Вероятно сте чували за дислексия, но чували ли сте за дискалкулия? Може би не, като се има предвид, че децата с дискалкулия – или математически трудности при ученето – по-рядко биват диагностицирани.
Всъщност изследванията показват, че е около сто пъти по-възможно деца с дислексия да бъдат диагностицирани и да получат образователна подкрепа, отколкото децата с дискалкулия. Това се случва въпреки факта, че обичайно дислексията и дискалкулията се срещат еднакво често.
Това е тревожно, като се има предвид, че изследвания показват, че затрудненията в работата с цифри може да повлияе на шансовете за пълноценен живот по-негативно от ниската грамотност. Всъщност има силна връзка между смятането и успеха в образованието, доходите, психическото и физическото здраве и дори шансовете за арест и лишаване от свобода.
Какво е дискалкулия?
Дискалкулията се определя като състояние, което включва дългосрочни, сериозни затруднения с математиката – които причиняват значителни проблеми с академичните или професионални резултати или с ежедневните дейности. Някои типични признаци на дискалкулия, които родителите могат да забележат, е използването на пръстите на ръцете – дори за проста аритметика – затруднение при спомнянето на елементарни математически факти (като таблицата за умножение) и затруднения при научаването на нови математически подходи.
Децата с дискалкулия може също да имат проблеми с използването на календари и часовници, може да имат затруднения с припомнянето на последователността на отминали събития и с изпълнението на последователни инструкции.
Изследванията показват, че нарушенията в развитието много често се появяват заедно. Така че, ако детето ви има аутизъм, ADHD или дислексия, то също може да има дискалкулия. Неотдавнашното ни проучване изследва връзките между дискалкулия и други нарушения на развитието при децата в началното училище и установихме, че сред децата, които идентифицирахме с потенциална дискалкулия, 81% вече имат и друга диагноза.
Също така установихме, че броят на момчетата и момичетата с дискалкулия е еднакъв. Това се различава от другите състояния, които са по-чести сред момчетата. В нашето проучване двойно повече момчета, отколкото момичета, са имали диагноза дислексия.
Защо дискалкулията се диагностицира толкова рядко?
Основните училища в Обединеното кралство тестват учениците всяка година, като използват стандартизирани тестове, базирани на учебната програма, започвайки от трети клас. Когато детето изпълнява на или под определена граница и резултатите от тях не се подобряват значително след получаване на специализирана подкрепа в продължение на шест месеца, то трябва да получи диагноза дискалкулия. Но въпреки това, тя почти никога не се диагностицира – изглежда, че е много рядко състояние.
Това може да означава, че тъй като практикуващите нямат опит в работата с деца с диагноза дискалкулия, те могат да се чувстват по-малко уверени в идентифицирането на нов случай.
Предишните диагностични критерии за дискалкулия включват изискването математическите умения да са доста под нивото на интелигентност на човека. Сега това изискване е отпаднало, но все още може да се очакват необясними трудности с математиката, без наличието на други проблеми.
Също така няма официални насоки за това как учащите с дискалкулия могат да бъдат подкрепени по най-добрия начин. И тъй като диагностиката на това нарушение е много рядка, също е трудно да се намерят хора с дискалкулия за изследователски проучвания – което е от съществено значение за тестване и разработване на методи за работа с такива пациенти и подобряване на техните възможности.
Друг е въпросът, че когато децата вече имат друга диагноза – като ADHD – това може да се счита за основната цел на интервенцията. Това означава, че всякакви учебни затруднения могат да се разглеждат като последица от основните проблеми. Също така има обща тенденция математиката да се разглежда като труден и обременителен предмет, който „не е за всеки“.
Защо диагностиката на дискалкулия е от значение
Ранната диагностика е особено важна, тъй като липсата на основите на математиката затруднява учениците да следват следващите теми. Това може да доведе до разочарование и негативно отношение към математиката, както и към учебните предмети като цяло.
Официалното диагностициране на децата също може да доведе до по-бързи промени в правителствените политики. След като учениците с дискалкулия се появят в официалната статистика, е по-вероятно да бъде предложена подкрепа. Едва през 2009 г. е публикуван докладът на Роуз за дислексия, в който призовава за специално обучение за учители в подкрепа на деца с дислексия. Тази инициатива постигна огромен успех и е вероятно същият резултат да е възможен при дискалкулия.
Всичко това показва, че когато става въпрос за дискалкулия, трябва да се направи повече, за да се помогне на деца, които имат това затруднение. Така че, ако сте родител, притеснен за детето си, важно е да повдигнете тази тема в училището му и да потърсите специализирана подкрепа.
Получаването на официална диагноза може да отнеме много време. Но можете да помогнете на детето си, като практикувате някои основни понятия и процедури с него. Това може да се направи чрез игра с предмети от ежедневието, като мъниста или жетони, или чрез занимания свързани с прости цифрови задачи. Можете също така да играете настолни игри със зарове – което да ви помогне да демонстрирате основни концепции за числа.
Тези дейности могат да бъдат особено полезни за по-малките деца, но също така могат да помогнат за изграждане на доверие при по-големите ученици. Компютърни математически програми могат да се използват и за многократни упражнения по аритметика. Както при грамотността, важно е да не смятате изучаването на математика на детето си като отговорност единствено на училището.
Дискалкулията, подобно на дислексията, е състояние, което продължава през целия живот и засяга хората извън училищните им години. Не може и не трябва да се пренебрегва. А по-доброто осъзнаване на състоянието от родителите, учителите и обществото като цяло би могло да предложи значителни подобрения в перспективите на учениците с дискалкулия.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Диана Костова
Източник: https://theconversation.com