Всеки родител ще ви каже: Никой тийнейджър не успява в нещо, без наистина да го иска. Да успееш да предизвикаш тази мотивация, е половината от битката. Помогнете на вашия тийнейджър да се докосне до вродената си (но често скрита надълбоко) мотивация, като разберете какво наистина иска (освен обичайните видео игри и дрехи) и използвайки тези желания, да му помогнете да си постави ясни цели.
1. Какво искат тийнейджърите
Тийнейджърите и децата искат четири еднакви, в основата си, неща:
- Възможността да правят това, което правят възрастните
- Да правят собствени избори и да вземат решения
- Мнението им да бъде ценено
- Да решават кои правила ще се спазват и по какъв начин
Предизвикателството, разбира се, е да използвате разумно тези желания, когато работите в посока мотивиране на тийнейджъра в процеса на преход към зряла възраст и придобиване на повече независимост.
2. Задайте правилния тон
От самото начало се уверете, че вашият тийнейджър разбира, че искате да му помогнете да постигне нещо, което е от полза за самия него! Заедно ще се съсредоточите върху това, което вашето дете иска и ще работите, за да намерите начин да го направите постижимо. То е по-склонно да участва и да се чувства мотивирано да действа, ако чувства, че е ваш партньор в процеса, вместо просто да изпълнява заповеди.
3. Оставете тийнейджърите да изберат целта
Наблегнете на целите на детето си, а не на вашите собствени! Първата цел, която детето ви избира, може да не е свързана с училище. Може да е по-лесно да започнете с неговите интереси, затова го попитайте: „Какво те прави щастлив? В какво би искал/а да станеш много добър?” След това кажете: „О, чудя се дали има някоя конкретна цел, която бихме могли да свържем с това.“
4. Задавайте въпроси
Помогнете на вашия тийнейджър да си постави конкретна, реалистична цел и да създаде план за това как ще прекара времето си, за да стигне до там, като задава въпроси или иска повече информация! Родителите могат да попитат:
- Какъв е твоят план?
- Имаш ли стратегия за това?
- Кажи ми графика си!
- Кога планираш да започнеш?
- Как ще запомниш всички променящи се части на плана?
Това прехвърля отговорността върху вашия тийнейджър да мисли как да постигне дадена цел, вместо да разчита на вас да управлявате нещата. Ако детето ви отговори: „Не знам.“ или ви погледне с празен поглед, кажете: „Добре, ето няколко опции за това как можеш да започнеш. Кое според теб може да проработи?“ или „Имаш ли друга идея?“
5. Фокусирайте се върху независимостта
Уточнявайте как желаната промяна или цел ще повиши независимостта на вашия тийнейджър! Например, можете да кажете: „След като си направил X, Y и Z, това означава, че си ми показал, че си отговорен, и ще трябва да направиш [вмъкнете нещо, което детето ви иска].“ Ако се притеснявате, че дадена цел или част от плана е нереалистична, обяснете това по уважителен начин! Кажете: „Ето какво ме притеснява относно това, което каза. Ето какво искам да видя да се случи. Това ли искаш да видиш да се случи и ти? Можеш ли отново да надминеш целта си?“
6. Работете заедно
Създайте списък със задачи заедно! Тийнейджърите с ADHD, свързано с изпълнението на задачи, често смятат, че паметта им е по-добра, отколкото е. Те си мислят: „Няма да забравя да го направя“. Писането на списък със задачи, когато смятат, че ще си спомнят, изглежда безсмислено. Така че, започнете, като направите списък със задачи за тях и след като видите, че това работи добре, направете списък със задачи като екип. След това накарайте децата самостоятелно да направят списък за себе си. Работете за осигуряване на минималната подкрепа, необходима за успеха на вашето дете.
7. Измислете награди
Създайте система за стимулиране, която поддържа мотивацията за достигане на целта! Много експерти и родители имат смесени чувства относно използването на награди. За тийнейджъри с дефицит на внимание, свързано с изпълнението на задачи, тази практика ще им помогне да изградят умения и наградите ще ги насърчат да дейтват по-усърдно. Ако целта на детето ви е да се справя по-добре в училище, създайте система от точки, която ще му позволи да почувства, че напредва! Например могат да се натрупват точки при получаване на оценка 5- или по-висока на тестове, за предаване на домашна работа или за записване на задачи в графика. Ако поставената цел е да се свършат две задачи на ден, тогава децата могат да избират от списък с домакински задължения, където някои са по-трудни от други и струват различни точки. Те избират колко точки искат. След това натрупаните точки могат да бъдат разменяни за нещо, което ценят.
8. Бъдете справедливи
Ако решите да използвате награди, уверете се, че сте избрали справедлива система! Обикновено измислените от родителя поощрения се провалят, защото искат твърде много за твърде малка награда. Например, предлагането на плащане за получаване на 6-ца накрая на срока обикновено не сработва добре, защото това е дългосрочна цел, която децата не могат да визуализират толкова добре предварително. Вместо това създайте награди за ежедневно поведение, което ги движи към определената цел. Справедлива награда е тази, която децата могат да спечелят в 70% от времето. По-нисък процент на успех от този често означава, че изискването е твърде високо или стимулът не е достатъчен.
9. Изградете постоянство
Фокусирайте се върху това да изградите целенасоченост в достигане на поставените цели! Това е по-късно развиващо се умение, което се изразява в това да се опитваме да извършваме задачи, без да се разсейваме от странични неща или да се отказваме, когато става трудно. Един тийнейджър не може да прецени правилно, че представянето му в училище ще повлияе на колежа, в който ще влезе след четири години. Родителите трябва да му помогнат да разбере това и да подкрепят уменията му, за да работят за постигане на дадена цел. Те могат да помогнат и чрез моделиране. Децата забелязват, когато сте постоянни във времето – особено след гимназията. Помогнете им да си поставят и да постигнат малки цели, които не отнемат много време, но се натрупват! Това им показва, че постоянството на работа се отплаща. Хвалете усилията, които полагат, а не резултатите! Кажете: „Еха, не се отказа. Ти го разбра. Не мога да повярвам колко усилено и с колко постоянство работи за това.” Използвайте този термин, говорете с тях, обяснете защо като започват задачи, те могат да бъдат трудни за тях и им предложете да работите върху това заедно!
*Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD – Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
Източник:https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Яна Пантелеймонова
Редакция: Ния Райкова
Photo credit: Freepik