Разстройството на езиковото развитие се счита за невидимо състояние
Всички сме чували за дислексията и аутизма. Тези разстройства засягат толкова голям брой деца, че имената им са станали известни на всеки.
Но дали сте чували за РЕР – разстройство на езиковото развитие? Макар да е също толкова често срещано като гореспоменатите, то все още остава до голяма степен непознато.
РЕР е неврологично разстройство, което пречи на научаването и използването на езика без някаква очевидна причина каквато може да бъде загубата на слух, умствено изоставане или аутизъм. То може да повлияе на разбирането или езиковото изразяване – поотделно или едновременно.
Предполага се, че разстройството засяга 7-10% от децата в училищна възраст. Често обаче остава незабелязано или е приемано за незрялост, мързел или поведенчески проблеми.
РЕР не е просто забавяне в езиковото развитие, което се оправя с времето. Това е продължаващо във времето състояние, което може сериозно да повлияе на резултатите в училище, социалните взаимоотношения и самочувствието.
Невидимо разстройство
РЕР се смята за невидимо разстройство, защото няма физически характеристики, които го издават. Много деца, които са засегнати от състоянието се справят добре с всекидневните разговори, но се затрудняват, когато езикът стане по-сложен, когато четат учебник, слушат научно обяснение, или трябва да разберат шега.
В ежедневието родителите могат да забележат, че детето им не разбира дълги изречения – например: „Остави чашата на масата и ми донеси лъжицата“. Също така детето може да използва кратки изречения, да изпуска някои думи („Момче играе кола“, вместо „Момчето играе с колата“) или трудно да си спомнят какво да правили на площадката или в час.
В исторически план РЕР е имало различни имена – то е било известно като специфично езиково увреждане (СЕУ) или като смесено рецептивно-експресивно разстройство. Това също довежда до объркване и по-малката му известност. Международният проект CATALISE се застъпва за използването на термина РЕР и за по-ясни критерии за идентифицирането му.
Признаци на РЕР в различни възрасти
Всяко дете с РЕР има различен профил, но има някои чести признаци, за които да следим:
- В предучилищна възраст: затруднение при следване на инструкции, много кратки изречения, проблеми при запаметяването на песни или какво се е случило през деня.
- В училищна възраст: затруднения при разбиране на текстове, използване на сложни изречения, учене на нови думи, чести граматически и правописни грешки или проблеми с последователно писане.
Разграничаването на РЕР от други разстройства
РЕР може да се сбърка с други добре познати неврологични разстройства. Има обаче някои ясни отличителни характеристики:
РЕР не е дислексия. Дислексията е причина за затруднения с четенето и писането, особено при декодирането на думите и фонологичните умения. Дете с дислексия например може да обърква букви, които си приличат визуално (като b и d или p и q), или да прочете думата „house“ (къща) като „mouse“ (мишка), въпреки че има богат устен речник и добре структурирани устни изречения.
За разлика от това, дете с РЕР може да прочете „къща“ правилно, но да не разбере значението на цялото изречение. То ъщо може да има по-ограничени устни езикови умения и да допуска повече граматически грешки при говорене.
РЕР не е аутизъм. При РЕР обикновено социалните умения и комуникативността се запазват, дори езикът да е ограничен. Въпреки че в ранна възраст и двете състояния могат да се проявят като „късно проговаряне“, проучвания показват, че деца с РЕР са склонни да жестикулират, да реагират по-добре на езика и да играят ролеви игри, докато аутизмът се характеризира с по-големи проблеми при разбирането и социалния контакт както и с повтарящи се действия.
РЕР не зависи от невербалния коефициент на интелигентност. В миналото РЕР се е диагностицирало, само ако невербалната интелигентност на детето е в средния диапазон, за да се разграничи от общите обучителни затруднения. Днес знаем, че някои деца с РЕР имат малко по-ниски резултати на тези тестове, но това не означава, че те имат цялостно увреждане. Поради тази причина специалистите вече не използват несъответствието между вербални и невербални способности като част от критериите за диагностика.
Дългосрочни последствия
РЕР не изчезва с възрастта. Въпреки че много деца се подобряват чрез интервенции, трудностите често ги съпътстват през юношеството и в зряла възраст. Проследяващи проучвания показват, че младите хора с РЕР са по-склонни да имат проблеми с четенето и писането (от леки до постоянни), да напуснат училище по-рано, да срещнат повече пречки с намирането на работа и да страдат от проблеми със самочувствието и психичното здраве.
Това не означава, че прогнозата е непременно негативна. При ранна диагноза и със специализирана подкрепа много от тях успяват да се справят добре в училище и в ежедневието.
Интервенциите и терапията за РЕР се фокусират върху засилване на устния и писмения език: работа по лексиката, граматиката и разказването на истории с логопед, използване на визуални средства, адаптации на учебната програма и насърчаване на споделеното четене и разговорите у дома.
В училище преподавателите могат да помогнат като дават ясни и кратки инструкции и се уверяват, че детето ги е разбрало. Те също могат да използват диаграми или помощни изображения или да предоставят допълнително време на изпити и задания.
У дома родителите могат да четат с децата си всеки ден, да разширяват казаното от тях като предоставят правилни изречения (напр. ако детето каже „вода тук“, го поправете като кажете: „Да, водата е тук на масата“) и да ги окуражават да разказват истории от ежедневието си.
Важността на ранната интервенция
Ранната подкрепа е от съществено значение, защото езикът е основата на четенето, писането и ученето. Колкото по-рано детето получи помощ, толкова по-лесно ще се намалят бъдещите му трудности. Дете, което получи помощ на 4-5 годишна възраст може да постигне значително по-добър напредък от дете, получило такава на 9-10 години, когато вече е изпитало и академични провали и гняв.
За диагностицирането на РЕР е нужна професионална оценка, която обикновено се извършва от логопед или езиков специалист. Въпреки това, винаги родителите и преподавателите са първите, които забелязват, че нещо не е наред. Ако детето не развива езика си като връстниците си, ако изреченията му са много кратки, ако избягва участието в разговори или четенето го изнервя, е най-добре да потърсите съвет. Ранната интервенция е много важна.
РЕР е често срещано, продължително и въпреки това едно от най-непознатите неврологични разстройства. Разпознаването на признаците му и тяхното разграничаване от други състояния е съществено за навременната интервенция.
Езикът е основата на ученето и подкрепата на тези деца от ранна възраст е най-добрият начин за разгръщането на бъдещите им възможности.
Източник: independent.co.uk
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева