Чувствате ли се понякога сякаш сте по-големият брат в “Героичната шесторка”, Тадаши, който винаги се опитва да накара по-малкия си брат, Хиро, да надмине себе си и да разгърне потенциала си? Ако сте като мен и обичате този филм, вече знаете че на Тадаши му беше трудно с Хиро, защото виждаше неговите интелигентност и гений, но не можеше да го накара да насочи страстта и знанията си към нещо добро и стойностно.
Толкова много от родителите, с които говоря и които имат деца с проблеми в училище, споделят едно и също. Повечето от тях казват: „Знам, че детето ми е умно. Виждам го, но не мога да го накарам да се справя по-добре в училище или да го мотивирам.“. Виждал съм родители да притискат децата си ден след ден, правейки всичко по силите си, за да се справят по-добре в училище, но без успех. Колкото повече се опитват, толкова повече детето проявява съпротива, дори когато родителите им дават награди или им отнемат привилегии.
Като родител в тази ситуация може би си мислите, че детето ви просто е мързеливо или инатливо, когато показва непокорство, недобро представяне в училище, скука, неудовлетворение или нарушава реда в класната стая. Знаете, че е умно, но на него просто не му пука за училищната работа, или когато прекарвате безброй часове в учене с него, на следващия ден откривате, че е забравило всичко. Скубете ли си вече косата?
Преди да “вдигнете ръце” и да се откажете, нека погледнем с какво му е трудно на вашето дете и да видим дали в уравнението има нещо повече от мързел или незаинтересованост. Възможно е този тип поведения да са „поведения за справяне“. На детето ви може да му е трудно в определена област, което да го спира да разгърне потенциала си за развитие на самоувереността, необходима за усвояване на знания и напредък в класната стая.
Последното нещо, което един родител иска да чуе, е че детето му има затруднение, свързано с обучението. Такива етикети се подхвърлят толкова често, колкото обичам да ям сладко (което е през цялото време). Чувате термини като дефицит на вниманието (ADHD), аутизъм, дислексия и Синдром на Аспергер и си мислите: „Моето дете няма никое от тези състояния“. Познайте какво – вероятно сте прави. Повечето деца не получават официална диагноза от лекар или невролог и въпреки това на тях все още им е трудно с основни предмети като четене, писане, математика и разбиране. Значи те просто са мързеливи, нали? Не, не и в този случай.
Разстройства, свързани с ученето, или прости академични предизвикателства, са термини, които се използват прекалено разпуснато в наши дни. Тези термини всъщност обхващат много по-голямо разнообразие от учебни предизвикателства, които не отговарят на конкретен етикет. Повечето от тези деца са също толкова умни, колкото всички останали, техните мозъци просто работят по друг начин и това влияе на начина, по който получават и обработват информация.
Така че, вместо да се самобичувате или да наказвате детето си, нека първо погледнем някои от признаците, които може би им пречат да предприемат следващата стъпка към по-добро представяне в училище.
Не изпълняват задачи
Казвате на детето си отново и отново да почисти стаята си, да измие съдовете, да си напише домашното, да си прибере дрехите и то все още не прави, каквото му казвате. Понякога това е в съответствие с възрастта, но ако откриете, че повтаряте нещо многократно и на детето му е по-трудно с тези задачи, отколкото на другите ви деца, на него може просто да му е трудно да обработи информацията, която му давате. Такива деца често могат да изпълняват само една задача наведнъж и навярно имат нужда инструкциите да им се повтарят няколко пъти преди да изпълнят заданието. Опитайте се да запомните, че това не е защото не ви „чуват“, а защото вероятно не „обработват“ това, което казвате. Затова е и стъписаният поглед когато им давате инструкции.
Непохватност или некоординираност
Може да ви се стори смешно и че това няма нищо общо с образованието, но се оказва, че е много свързано с него. Детето ви може да е много добро или не в спорта, но да има слаби двигателни умения. Вярвате или не, количеството мускулен тонус, който детето ви има в ръцете, пръстите и краката, може да е определящ фактор за това как държи молива, решава математически задачи и чете. Някои видове двигателни дейности могат да образуват т. нар. „невронни пътища“ в мозъка, които създават правилните връзки и отварят ума за нови умения.
Мечтателят
Детето ви определено не е хиперактивно и не нарушава реда в класната стая, но изглежда, че се замечтава. То често е тихо и пропуска какво казва учителят или му липсва увереност, когато трябва да се справя с училищната работа. Това може да е още един знак, че не обработва предоставената информация и му липсва способност да се фокусира върху инструкциите, които му се дават в училище и у дома.
Неспокойни очи
Ако не детето ви му е трудно с четенето, може да си помислите, че става въпрос за дислексия или просто не вижда думите на страницата. Не бързайте веднага да му взимате очила. Може да се дължи на това, че мускулите на очите не са се развили напълно или са по-слаби. Виждали сме доста ученици, на които очите им „трептят“, когато четат, или дори имат „мързеливо око“. Обикновено такива очи просто се нуждаят от упражнения за укрепване на тези мускули. В много случаи това обикновено коригира проблема с четенето или родители дори са споделяли, че диоптрите на децата им са намаляли.
Проблеми със запомнянето
Задържането на информация е може би един от най-честите признаци, които родителите виждат, когато детето им има проблеми в училище. Родителите често казват, че детето им има лоша памет и не може да запомни букви, звуци, думи или таблицата за умножение. Визуално то вижда думите на страницата, но не може да задържи тази информация след като не гледа повече в страницата. Далеч от очите, далеч от ума. Това обикновено означава, че в мозъка на детето ви има дисбаланс, който го кара да „забрави“ наученото. Но не означава, че няма способността да запомня, а че просто се нуждае от процеси за корекция, които да помогнат на лявото и дясното полукълбо на мозъка да работят заедно, за да могат да запазят информацията, която получават.
Проблеми с характерните качества на дадени предмети
Не на последно място е текстурата. Интересното е че деца, които са чувствителни към определени консистенции, допир или звуци, имат склонност към проблеми с ученето в класната стая. Някои деца издърпват панталона си, защото ги дразнят етикетите, смучат ръкавите си или дъвчат молива си. Имали сме дори родители, които казват, че детето им може да спи само с определени одеяла, или че са чувствителни, когато хората се опитват да ги прегърнат. Това обикновено означава, че те са стимулирани по някакъв начин в определени области на мозъка, което може да е знак за нарушение в сензорната обработка.
Ако имате дете, което се бори с някои от тези проблеми, не се считайте за лош родител. Трудно е да знаете точно какво се случва с детето ви и какво може да му е необходимо, за да се справи. Ако изпитва някое от споменатите затруднения, намерете му помощта, от която се нуждае, за да се коригират. Някои от тях може да са извън възможностите на учителя или училището. Най-добре е да получите възможно най-много информация и да му предоставите правилния вид помощ, която да разгърне неговия потенциал. Не забравяйте, че щом Тадаши намери точната мотивация за Хиро, както и правилните помощни средства и ресурси, Хиро разбра, че може да постигне всичко, което поиска, че и повече.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елисавета Тодорова
Източник: https://ilslearningcorner.com