Обобщение
- Когато семейството е повлияно от криза, всеки ще реагира по различен начин
- Разбирането на стресовите реакции и техният ефект върху семейната обстановка, може да помогне за справянето с тях
- Не се колебайте да потърсите професионална помощ, ако мислите че семейството ви се затруднява с възстановяването
Тук ще прочете за :
Реакции към травмата
Семейният живот след събитието
Разпадане на семейните отношения
Различна реакция на хората при травма.
Семейният живот – седмици или месеци по-късно
Семейният живот – години по-късно
Полезни стратегии за справяне с травмите
Търсене на помощ от здравен професионалист
Къде можете да получите помощ
Нормално е след преживян стрес да реагирате силно емоционално или физически. В повечето случаи обаче тези реакции отшумяват като част от естествения процес на оздравяване и възстановяване на тялото. Членовете на семейството, които преживяват заедно стресова ситуация, често си стават по-близки и се ценят повече един друг.
Травматично преживяване е всяко събитие в живота, което заплашва нашата безопасност и потенциално излага на риск собствения ни живот или живота на другите. В резултат на това човек изпитва високи нива на емоционален, психологически и физически стрес, който временно нарушава способността му да функционира нормално в ежедневието.
Примерите за потенциално травматични преживявания включват природни бедствия като пожар или наводнение, преживяване на насилие в общността, тежка автомобилна катастрофа или нападение.
Реакции към травмата
В семейството, всеки ще реагира по различен начин на преживяна травматизираща случка. Дори и да не можете да разберете какво точно преживяват другите, осъзнаването на често срещаните реакции и техния ефект върху семейния живот може да помогне на всички да се справят по-добре в дългосрочен план.
Примери за най-често срещаните реакции към травма са :
-Усещането, че сте в състояние на „готовност“ и сте „нащрек“ за всичко друго, което може да се случи
-Да се чувствате емоционално вцепенен, сякаш сте в състояние на шок
-Да сте развълнувани или разстроени
-Да се чувствате изключително уморени
-Да се чувствате стресирани и/или неспокойни
-Да се опитвате да предпазите другите, включително семейството и приятелите си
-Чувството, че не искате да напуснете определено място, заради страх какво може да се случи
Също така е важно да запомните, че въпреки горните травматични реакции, много семейства поглеждат назад и виждат, че кризите всъщност са им помогнали да си станат по-близки и по-силни. Въпреки това, не се колебайте да потърсите професионална помощ, ако не сте сигурни или смятате, че семейството ви се затруднява да се възстанови!
Семейния живот след събитието
Всяко семейство е различно, но в общия случай, често срещани промени в семейния живот скоро след събитието са:
-Родителите може да чувстват страх за тяхната сигурност, както и тази на децата си, далеч от дома.
-Членовете на семейството е възможно да сънуват кошмари или сънища свързани с преживяното.
-Страхът от друго неприятно преживяване може да повлияе на семейния живот.
-Гневът към този, за когото се смята, че е причинил събитието, често може да се прехвърли върху засегнатия любим човек или семейството като цяло.
-Членовете на семейството може да се почувстват претоварени от несигурност, липса на контрол, или от мисълта, че имат много задължения.
-Членовете на семейството може да не знаят как да говорят помежду си. Всеки се бори да осъзнае какво се е случило и как се чувства от това. Ако говоренето разстройва хората, те често ще го избягват.
-Нетърпението, недоразуменията, споровете за дребни неща и отдръпването един от друг могат да повлияят на семейния живот и взаимоотношенията.
Разпадане на семейните отношения
Семейните отношения също могат да бъдат повлияни от травматизиращата случка – например, родителите може да не знаят как да помогнат на децата си след такава криза.
Комуникацията се разпада, тъй като всеки член на семейството се бори по свой начин, за да приеме случилото се.
Децата не желаят да ходят на училище.
Родителите не желаят да ходят на работа.
Нормалният живот на семейството се разстройва – например пропускат се домакински задължения, редовното хранене се нарушава или отдихът се пренебрегва.
Променят се обичайните правила за домакинските задължения. Децата може да готвят храната за известно време, родителите може да се чувстват неспособни да вършат задълженията си или децата може да отказват да останат сами.
Хората реагират по различен начин на травмите
Важно е да се запомни, че хората реагират различно на подобни събития и това е напълно нормално. Но понякога техните реакции може да се сблъскат. Някои ще се отдръпнат и ще имат нужда от време за себе си, докато други ще имат нужда от компания и някого с когото да говорят за това. Въпреки че може да изглежда объркващо понякога, от изключителна полза е да дадем на всеки нужното пространство, за да осъзнае собствената си реакция.
Относно семействата, някои реакции могат да са :
-Силна емоционалност – като тревожност, страх, тъга, вина, ярост, уязвимост, безпомощност или безнадеждност. Но тези чувства не се отнасят само към събитието, а също и към сфери от живота които досега не са предизвиквали подобни реакции.
-Физически симптоми – главоболие, замаяност, болки в корема, инсомния, необичайни промени в съня, лоши сънища, променен апетит, потене и треперене, различни болки, или влошаване на предишно медицинско състояние
-Промяна в мисленето – трудности с концентрацията и ясната мисъл, проблеми с краткотрайната памет, трудности с планирането и вземането на решения, невъзможност за възприемане на информацията, отново появяващи се мисли за преживяното, връщане към минали лоши спомени, песимистични мисли и невъзможност за вземане на решения
-Промени в държанието – включват влошаване на представянето в работата или училището, променени навици на хранене, прекомерна употреба на алкохол и наркотици, невъзможност за почивка или стоене спокойно, липса на мотивация, повишена агресивност или извършване на самонараняващи или саморазрушителни дейности.
Семейният живот – седмици или месеци по-късно
Семейните отношения могат да се променят седмици, дори месеци след травматизиращия инцидент. Тъй като е минало време, членовете на едно семейство не осъзнават, че тези промени са свързани с преживяното.
Всяко семейство е различно, но говорейки общо, често срещани промени седмици и месеци след събитието могат да са:
-Членовете на семейството могат да бъдат по-лесно избухливи или раздразнителни един към друг, което може да доведе до спорове и несъгласия.
-Те могат да загубят интерес към каквито и да е дейности и да се справят по-зле в работа или училище
-Децата могат да бъдат странни, постоянно оплакващи се, взискателни или пакостливи
-Тийнейджърите могат да бъдат заядливи, взискателни или непокорни
-Отделни хора могат да се чувстват изоставени и неразбрани
-Някои членове на семейството могат да работят толкова усърдно, за да помогнат на тези, които обичат, че да пренебрегнат напълно себе си
-Членовете на семейството могат да се чувстват по-малко привързани или заинтересовани едни от други
-Родителите могат да изпитат емоционални или сексуални проблеми в техните отношения
-Всеки се чувства преуморен и иска подкрепа, но не може да даде същото в замяна
Семейният живот – години по-късно
Понякога отражението от тревожното или плашещо събитие, може да отнеме много време, за да се покаже. В някои случаи, може да отнеме години преди проблемите да се покажат на повърхността. Това може да се случи, ако лицето е много заето да помага на другите или да се занимава със свързани проблеми, като застраховка, възстановяване, преместване, правни процеси или финансови проблеми. Когато нещата се върнат към нормалното, е възможно тази реакция да се покаже.
Всяко семейство е различно, но най-общо казано, промените в семейната динамика могат да включват:
-Преживяването може да се изживее отново, при повторна среща с нова криза
-Проблемите могат да изглеждат по-зле отколкото са всъщност и да бъде по-трудно справянето с тях
-Промените настъпили в семейния живот дни, седмици или месеци след случилото се могат да станат постоянни навици
-Членовете на семейството могат да се справят с нещата, връщащи ги към случката, по различни начини. Някои може да искат да отбележат годишнината или да посетят отново мястото на събитието, докато други може да искат да забравят за това.
-Конфликтът в начините на справяне може да доведе до спорове и недоразумения, ако членовете на семейството не са отзивчиви към нуждите на другия.
Полезни стратегии за справяне с травмите
Някои неща, които може да бъдат направени, за да се избегнат усложнения и да подкрепят семейното възстановяване са :
-Запомнете, че възстановяването изисква време! Подгответе всички от семейството си, за това, че ще минат през период на стрес и прекратете всички ненужни изисквания, за да запазите силите на всички!
-Не се фокусирайте само върху проблемите! Оставете си свободно време, в което да сте заедно и да почивате, иначе стресът няма да намале!
-Продължете да общувате! Уверете се, че всеки член на семейството уведомява останалите какво се случва с него и как да му помогнете!
-Планирайте редовно време за излизане навън и поддържайте дейности, които сте харесвали преди – дори и да не ви се иска много! Вероятно ще се забавлявате, ако положите усилия. Насладата и релаксацията възстановяват емоционалната стабилност.
-Следете прогреса на възстановяването на вашето семейство и какво е било постигнато! Не мислете непрекъснато за това, което тепърва предстои да бъде направено!
-Останете позитивни и си давайте кураж, въпреки че, понякога всеки трябва да говори за страховете и притесненията си. Напомнете си, че семействата преминават през трудни моменти и често това ги прави по-силни.
Търсене на помощ от здравен професионалист
Травматичният стрес може да причини много тежки реакции при някои хора и може да стане хроничен (продължаващ).
Добре е да потърсите професионална помощ, ако :
-Не можете да се справите със силните чувства или физически усещания
-Нямате нормални чувства – усещате се вцепенени и празни
-Чувствате, че не се връщате към нормалния си живот три до четири седмици по-късно
-Продължавате да имате физически симптоми на тревожност
-Продължавате да имате лош сън и кошмари
-Съзнателно се опитвате да избягвате всичко напомнящо ви за травмиращата случка
-Нямате никого, с когото да споделите емоциите си
-Откривате, че отношенията ви със семейството и приятелите страдат
-Ставате податливи на злополуки и употребявате повече алкохол или наркотици
-Не можете да се върнете на работа или да изпълнявате отговорностите си
-Продължавате да преживявате травмиращата случка
-Чувствате се нервен и лесно се стряскате
Къде може да получите помощ
При личния Ви лекар
Местен обществен здравен център
Психолог
Съветник
Източник:https://www.betterhealth.vic.gov.au
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Христина Чавдарова
Редакция: Румяна Стоева
Photo credit: Freepik