Съставено от Peter Reitzes, M.A., CCC-SLP
Един от най-обезсърчаващите аспекти на заекването е това, че е променливо разстройство. С други думи, понякога може да заеквате доста, а друг път изобщо. Тъй като е толкова променливо и комплексно, заекването често е неразбрано. Това кара хората да вярват в митове, свързани с него. Тук разискваме някои често срещани вярвания и ги „разбиваме“ с честен разговор за заекването.
Аз ще надрасна моето заекване.
Много тинейджъри и възрастни, които заекват се надяват или вярват, че ще спрат един ден. Много отричат, че заекването може да бъде проблем или може дори да отричат, че въобще съществува. Други може да искат заекването да изчезне толкова много, че започват да вярват, че би могло да стане. Например момче в 9-ти клас, което заеква, е попитано как ще се справи със заекването в колежа. Младежът е отговорил: „Аз няма да заеквам в колежа“. Това убеждение може да е следствие от няколко причини, като отричане или надежда.
За съжаление, повечето хора, които се възстановяват от заекване, го правят в ранното си детство. Заекването започва между 2-4 годишна възраст, така че ако е щяло да изчезне от само себе си, то обичайно би изчезнало от 6 месеца до година след това. Ако продължите да заеквате в тинейджърските си години, вие най-вероятно ще продължите и като възрастен. Добрите новини са, че има много възможности и варианти за контролиране на заекването. Така или иначе, опитите да се избягва справяне с проблема, поради отричане или надежда, или вяра, че може просто да „изчезне“, има тенденция да влошава нещата, а не да ги подобрява.
Аз съм сам.
Много хора, които заекват, израстват, чувствайки се сами и изолирани. На този етап от вашия живот, вие може да сте единствения човек, който познавате с осезаемо (явно) заекване. Вие може също така да криете (скрито) заекването си сравнително добре от другите хора. Но да се опитвате да държите заекването си в тайна от света, може да контролира всеки аспект от живота ви. Вашите приятели, учители или родители може да не се чувстват комфортно да говорят за това, както и вие. Може да се усеща, че заекването е срамно и трябва да се държи в тайна. Но вие не сте сами. Повечето експерти се съгласяват, че близо един процент от населението на света заеква. Това значи, че около 3 милиона човека в Съединените Щати заекват и около 67 милиона по света заекват.
Аз заеквам, защото съм нервен човек. Докато тревожността не е причина за заекване, тя може да ни накара да заекваме повече на моменти, по време на стресови ситуации, като разговор по телефона или изказване пред публика. Обезсърчаващата реалност за заекването е, че когато искаме да заекваме по-малко, ние често заекваме повече. И когато вече не се страхуваме от заекването- заекваме по-малко.
Заекването е по моя вина. Може да не знаем точната причина за заекването, но сме сигурни за две неща: заекването не е по ваша вина и заекването не е по вина на вашите родители. То е биологично и неврологично състояние. Като такова, заекването не е заразно като обикновената настинка и не е резултат от лошо попечителство, стресиращо детство или травматично събитие. Никой не избира да заеква и никой не е виновен.
Аз просто не се опитвам достатъчно. Както заекването е непостоянно, така и разговорните стратегии и инструменти, които използваме, за да се справим с него също са непостоянни. През някои дни, без значение колко се стараем, гласните струни не работят много добре. Всъщност понякога е по-лесно да заекваш, отколкото да използваш стратегии за говорене.
Някои хора, включително роднини или някои добронамерени, но зле насочени логопеди, мислят че щом можеш да контролираш заекването понякога, би трябвало да можеш през цялото време. Този мит е едновременно неразумен и абсолютно неверен. Ако някой пита или очаква да говориш „на 100 процента гладко“, чувствай се свободен да отговориш, че те не трябва да изпускат свободно хвърляне в баскетбола никога повече!
Трябва да крия моето заекване. Някога случвало ли ви се е, когато вдигате ръка в клас или сте на щанда с бърза закуска, да промените това което сте искали да кажете? Някога оставали ли сте си вкъщи болни, вместо да отидете на училище или сте отказвали да вдигнете телефона, за да не ви се налага да говорите? Ако степравили някое от тези неща, значи реагирате по нормален начин на много трудна ситуация.
Например, един от авторите на този материал е попитан, по време на първата си година в колежа, „От къде сте?“ Вместо да рискува да заекне на “У” в Уилмингтън или на “Д” в Деуалеър, авторът отговорил: „Забравих.“ По това време, всичко изглеждало по-приемливо от заекването. Но реалността е, че срамът от това да изгубиш себеуважението си е много по-лош от срама от заекването. Да кажеш това, което искаш да кажеш, когато искаш да го кажеш е най-важното нещо. Заекването е винаги позволено .
Аз трябва да говоря без заекване. Някои хора, които заекват, може да чувстват, че е тяхно задължение към родителите им, приятелите им или дори към непознати, да говорят без да заекват. Корените на тези вярвания са, че ние (хората, които заекваме) сме счупени и сме бреме за другите. Реалността е, че тези вярвания са дефектни. Като хора, които заекват, имаме глас и нашият глас заслужава да бъде чут. Докато ние може да имаме социалното задължение да комуникираме, колкото можем по-ефективно, нашите слушатели също имат социалното задължение да уважават нашето право на свобода на словото.
Не бива да говоря за заекване. Да чувстваш срам от заекването е нормално. Но разговор за заекването с подходящите хора, прави нещата по-добри, а не по-лоши. Може да се учудите колко хора биха искали да слушат и да помогнат. Започнете с разговор с някого, на когото вярвате, например родител, брат или сестра, учител в училище или приятел. Вие можете да срещнете други хора, които заекват, като се свържете с групи за подкрепа. Можете да помолите вашия логопед да насрочи няколко сесии групова терапия, за да можете да работите с други заекващи.
Заекването ще ме дърпа назад в живота. Хората, които заекват са също толкова умни и способни, колкото всеки друг. Историята е пълна с изключително умни, талантливи и успешни хора, които заекват, включително: Уинстън Чърчил (министър-председател на Англия по време на Втората световна война), Алберт Айнщайн (Нобелов лауреат по физика), Чарлз Дарвин (учен, документирал теорията за естественият подбор и еволюцията), Мерилин Монро (популярна актриса и модел), Боб Лав (легендарна звезда на Чикаго Булс), Алан Рабиновиц (известен зоолог и активист за правата на животните) и Джо Байдън(настоящият президент на САЩ).
Заекването не е готино и заекващите не могат да са успешни. Много готини хора заекват, включително актрисите Никол Кидман и Емили Блънт, професионалният голф играч Тайгър Уудс, Бил Уолтън (звезда от НБА и залата на славата, и спортен коментатор от НБС), Джеймс Ърл Джоунс (професионален актьор, гласът на Дарт Вейдър), Брус Уилис (актьор), Марк Роу (телевизионен водещ), Марк Антъни (певец), Джак Уелш (бизнесмен), Байрън Питс (репортер), Джон Мелендез (говорител във “Вечерното шоу на Джей Лено”), Дарън Спроуз (играч на Сан Диего Чарджърс), Джон Стоусъл (световно известен телевизионен репортер), Карли Саймън (носител на Оскар и Грами) и много други.
Има също толкова много готини заекващи хора, които тепърва ще бъдат откривани. Таро Александър е основател и артистичен директор на Our Time Theatre Company и Camp Our Time, артистичен дом за хора, които заекват. Таро е актьор, който е бил в „STOMP“ и „Закон и ред“, Ерик Джаксън е китарист в три Нюйоркски банди, основател на група за взаимопомощ за хора, които заекват в Бруклин, водещ на подкаста StutterTalk, който учи логопедия. Карин Херинг е представена в шоуто на МТВ „Истински живот“, където говори за заекването и учи за логопед.
Източник: https://www.stutteringhelp.org/
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Христина Тодорова
Редакция: Теодор Иванов
Photo credit: Freepik