Знаете ли, че мозъкът на едно бебе съдържа всички мозъчни клетки, които някога ще са му нужни, за да учи? И към това трябва да добавим факта, че мозъкът на едно новородено е с големина от около една трета от мозъка на възрастен човек, но притежава всички нужни механизми, за да се развиват говорът, езикът, равновесието, координацията, изпълнителните функции и сензорното възприятие.
Растежът, развитието и функциите на мозъка са невероятни. Когато едно бебе се роди, движенията на ръцете и краката му наподобяват по-скоро тези на медуза, отколкото на зрял човек. И истината е, че мозъкът се развива с изключителна скорост – най-вече, защото се подготвя за по-сложните учебни функции в училище.
Развитието на мозъка през първите шест месеца от живота е фокусирано върху двигателните способности и сензорната обработка, за да се подобрят петте ни сетива (слух, вкус, зрение, обоняние и допир). А всичко това подготвя мозъка за по-високо ниво на учене.
Йерархията на мозъка се развива на слоеве
Защо е важно да знаете как работи мозъкът на детето ви и кои части са отговорни за ученето?
Въпреки че мозъкът е сложен, когато разбирате по-ясно как функционира той при едно дете или ученик, можете да се насочите към определени области чрез дейности и упражнения, за да подобрите тяхното развитие в класната стая. Например, ако искате детето ви да подобри своя рецептивен и експресивен език, може да са от полза упражненията за развитие на мозъка отпред-назад – като начин да се слуша учителя и после да се изрази наученото на хартия по време на изпит.
Мозъкът не знае автоматично как един ден ще трябва да каже на тялото да седне, да вземе книгата и да започне да чете. Този процес се научава на слоеве, с надграждане ден след ден чрез сензорни преживявания, двигателно планиране и когнитивно развитие. Мозъкът е изключително сложна структура от неврони, кръвоносни съдове и синапси, които постоянно растат и се развиват или прекъсват, както е и при синаптичните пътища. Частта на мозъка, която е отговорна за биенето на сърцето,например, не е на същото място, където се намират активните умения за памет и учене. Съществува йерархия в мозъка, която е съставена от четири работещи нива, които заедно контролират базовите житейски нужди за управление на времето.
Четирите нива на мозъчната йерархия
Четирите слоя или нива на мозъчната йерархия, нужни за ученето, сензорната интеграция и емоционалното състояние на детето включват:
Краен мозък
Крайният мозък (Cerebrum) е най-голямата мозъчна структура и е отговорна за характера, мисленето, двигателните умения, разума и сензорното възприятие на детето. Разделена е на четири дяла, от които всеки е отговорен за различни части от ученето и са разделени на висши и нисши функции на мозъка. Ето обяснението на всеки от тях:
Долни нива
- Тилен дял: Зрителна система, зрителна информация, зрение (букви, форми, размери, числа)
- Слепоочен дял: Говор, слухова обработка, слух, поведение, емоции, краткотрайна и дълготрайна памет (възприемане на думите на учителя, страх, „борба или бягство“, запомняне на факти и детайли)
- Теменен дял: Сетива, сензорна интеграция, сензорно възприятие (вкус, температура, мирис, допир)
Горни нива
- Челен дял (префронтална кора): Най-високи нива на учене и дейности при решаване на проблеми, изпълняване на функции, разум, двигателни умения, организация, абстрактно мислене, анализиране, експресивен език (разказване на истории, подредба на мисли върху хартия, начало и завършване на задачи, задържане на информация, избор между правилно и грешно, социални умени)
Малък мозък
Малкият мозък изглежда като две полукълба нагъната тъкан, прикрепени към горната част на мозъчния ствол. Той е една от най-важните части на мозъка, що се отнася до това да помогнете на детето да учи и да се развива. Видът информация, която получава малкият мозък, може да промени начина, по който детето внимава в класната стая, преписва от дъската, стои мирно в час. Малкият мозък е отговорен и за голяма част от проприоцепцията (движение, позиция на тялото в пространството), равновесия, координация, внимание и ритъм. Тази мозъчна структура е ключова за умели движения и помага за изграждането на връзките за учене в мозъка.
Лимбична система
Тази система включва много мозъчни структури, включително амигдала, хипокампус, таламус, хипоталамус, базални ганглии и цингуларна извивка. Всяка от тези структури играе важна роля при управлението на емоции, реакции и дори създаването на невронните връзки за памет.
Лимбичната система е централното място за емоциите и се намира в слепоочния дял и затова контролира страха или реакциите „борба или бягство“, с които може да се сблъска детето. Амигдалата е винаги наясно с нужните емоции за оцеляване като например страх. Тук също се създават връзките за паметта както и регулацията на агресивното поведение. Работата на базалните ганглии е да организират двигателното поведение (двигателно планиране) и да координират основаните на правила връзки за учене.
Мозъчен ствол
Тази част на мозъка е свързана с гръбначния мозък и получава информация от него. Мозъчният ствол контролира основни функции за оцеляване като пулс, дишане, спане, храносмилане и опазване на съзнание. Смята се за най-нисшата и примитивна част на мозъка.
Защо е важно да развиваме ниските нива на мозъчната йерархия
След като вече имаме представа от четирите нива на мозъчните функции, вече може да се запитаме – как се развива всяка една от тях?
Когато едно бебе се роди, активната част на мозъка е мозъчният ствол. През първите шест месеца горните части на мозъка, включително и малкия мозък, започват да се развиват, за да контролират движенията и да разширят двигателните способности (пълзене, вървене, повдигане на главата).
Една от задачите през ранното детство е да се създадат невронни връзки в мозъка, за да се свържат „точките на учене“. Например, ако детето ви прескочи някои етапи на развитие или има изоставане, това може да доведе до пропуски в ученето. И докато връзките между горните и долните нива на мозъка са важни, сформирането на връзки между дясното и лявото полукълбо на мозъка (креативното и организационното) е още по-съществено. Ето затова упражнения за прекосяване на средната линия са толкова важни за обучителните способности.
Развитието на висшите функционални умения (разум, четене, език, решаване на проблеми, критическо мислене) в префронталната кора или челния дял не може да проработи в класната стая, ако ниските мозъчни нива на детето, контролиращи автоматични движения, емоции и инстинкти за оцеляване, не работят правилно. И това не е всичко. Постоянната употреба на ниските нива за сензорна стимулация, двигателни умения, вестибуларен апарат и проприоцепция (равновесие и движения) и позитивни емоционални преживявания, пряко влияят на вниманието, фокуса, неспокойството, поведението, социалните умения и критическото мислене на детето в училище.
Цялото това развитие се случва в рамките на шест месеца до 3,5-годишна възраст. Клиничният психолог Жан Пиаже, който развива теорията на Пиаже, обяснява този важен етап като сензомоторния период. През това време малкият мозък е голямата “звезда” в мозъка и регулира движенията, равновесието и координацията на детето. Той стартира и така наречената мускулна памет, макар да няма своя собствена когнитивна памет. Тези умения се развиват чрез практика на движения като ритане на топка, хващане и хвърляне на предмет, свирене на инструмент, редене на конструктор. С развитието на тази мускулна памет се изграждат невронни връзки за по-висша форма на учене. Малкият мозък е свързан и с участието на мозъка в запаметяването на азбуката и таблицата за умножение.
Ниските центрове са съществено важни и за висшето обучение
Все повече проучвания сочат, че когато развитието на едно дете се случва в естествен ред в стимулираща среда. Така ниските центрове на мозъка усъвършенстват сензорните двигателни умения и равновесието, за да може физическите движения в бъдеще да са автоматични, което освобождава челния дял на мозъка за по-висши учебни функции.
Например, ако детето ви постоянно е неспокойно, не си седи на чина, гризе моливи и се разсейва от шум или другите ученици в класната стая, то вероятно се дължи на това, че има лоша сензорна, вестибуларна, зрителна и проприоцептивна система – не може да чете, пише, спелува, да помни факти или решава математически задачи.
Затова е важно да подобряваме ПЪРВО функциите на долните нива на мозъка, за да станат АВТОМАТИЧНИ, преди да се фокусираме върху горните нива.
Всяка крачка нагоре по стълбичката на развитието трябва да съвпада с неврологичната готовност у детето. Тази готовност се развива по различен начин при всяко дете и е естествена и предвидима. Ако ученето, в която и да е фаза на развитие на мозъка, съвпада с неврологичната готовност,, това води до изключителен напредък. И тази статия описва точно това – неврологичната готовност за учение в училищна обстановка.
За да обобщим, помнете, че деца, които трудно се регулират т.е. не могат да си седят на мястото, да стоят фокусирани и имат ограничени двигателни умения, може да бъдат умствено изтощени, когато се опитват да се концентрират и да разберат дадена информация. Трудностите при регулиране на двигателните умения, проприоцепцията, равновесието и сензорното филтриране са все проблеми, произлизащи от долните нива на мозъка. И изследователите все повече откриват, че долните и по-примитивни нива на човешкия мозък като крайния мозък, са също толкова важни за интелигентността на детето, колкото и развитието на челния дял. Ако долните нива на мозъка не са в добро състояние, тогава страдат критичното мислене, езикът, говорът и по-висшето обучение.
Как да подпомогнем долните нива на мозъка?
Ако докато следите растежа на детето си забележите, че има проблеми със сензорната, слуховата, вестибуларната или зрителната система, които възпрепятстват пълното му развитие, то може да има нужда от допълнителна помощ с поведението си при учене, внимание, фокус и неспокойство в класната стая. Възможно е да забележите и забавяне в ученето на детето или странични ефекти като ходене на пръсти, жабешки седеж, напикаване, лошо равновесие и координация, неразвита вестибуларна и проприоцептивна система и проблеми с двигателното планиране.
Ако смятате, че детето ви не е развило нужните умения за учебна готовност, не се колебайте да се свържете с екипа на Център за детско развитие “Малки чудеса”. Разполагаме с екип от висококвалифицирани специалисти и предлагаме индивидуални и групови консултации, насочени към насърчаване на оптималното ранно детско развитие. Предоставяме професионална оценка и подкрепа при състояния като дислексия, дисграфия, дискалкулия, говорни нарушения и емоционални затруднения при децата. Специализирани сме в превенцията и ранната интервенция на последиците от преждевременното раждане, като предлагаме експертна помощ на родители, които имат въпроси или притеснения относно развитието на своето дете. Можете да се консултирате с нас във връзка с всеки въпрос или притеснение за развитието на вашето дете!
Източник: /ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева