Комуникационните умения са основното предизвикателство за деца с разстройство от аутистичния спектър (РАС). Обичайно младите хора усвояват тези умения, като наблюдават как другите деца общуват с възрастни и връстници или чрез техните собствените контакти. За децата с аутизъм придобиването на тези умения обикновено изисква директна намеса. Фокусирането над работа с деца с РАС е помогнало за дефинирането на няколко различни метода, които да научат децата как да общуват с техните връстници и тяхното семейство.
Академията Бриджуей (Bridgeway Academy) наема различни професионалисти в сферата на специалното образование и с това се постига лесен достъп до междупрофесионално сътрудничество. Един интересен подход, който се използва, включва занимания с музикален терапевт. За тази цел се избират ученици, при които се смята, че музиката ги мотивира или им е силен предмет в учебната програма.
Музиката може да осигури структура за разговори и може да помогне на децата с аутизъм. Тя предлага мощен начин за подобряване на езиковите умения и уменията, свързани с говора и комуникацията (прагматични умения) чрез разговорни текстове, имитиране на движения на тялото или имитиране на мимики и жестове, съвместна игра и групови занимания. Използването на музиката при деца с аутизъм цели подобрение в концентрацията и очния контакт при комуникация.
Подобно на разговорите, музикалните упражнения изискват осъзнаване на тялото и разбиране на невербалните знаци.
Представете си диригент, ръководещ музикален ансамбъл. Той използва движенията на ръцете си, контакта с очите и ориентацията на тялото, за да даде насока на изпълнителите, без да има нужда от словесен контакт. Музикалният терапевт Алиса Грабер и логопедът Каси Вилхелм адаптират тези движения и жестове в техните съвместни говорно-речеви/музикални сесии, за да преподават подобни невербални знаци на ученици с РАС. Тези умения изискват от учениците да ориентират тялото си към човека, който ръководи заниманието, и да гледат към този човек за повече от няколко секунди. Те трябва да обърнат внимание и на хората около тях, за да знаят кога и как да свирят на своя инструмент.
Каси Вилхелм и Алиса Грабер помагат на учениците да разбират и прилагат тези умения в различни ситуации. Например, говорим за това, което другите може би си мислят въз основа на езика на тялото, включително колко са близо или далеч от останалите, както и за начините, по които можете да покажете на другите, че сте готови за вашия ред и как можете да изпуснете ред, ако не гледате.
За тези занимания не ви трябват музикално обучение или специални инструменти – само няколко бъркалки за яйца, маракаси, дайре и барабан.
Орбита: Всеки ученик получава инструмент. Учениците се редуват да застават в средата на кръга. Когато сте в средата, вашата цел е да използвате контакт с очите и ориентация или движение на тялото – обръщане към някого и/или кимане – за да знаят другите кога да свирят. Когато човекът в средата погледне ученик, те заедно започват да изпълняват нещо. Когато ученикът в средата се обърне към някой друг, този ученик започва да свири, а предходният спира.
Изпълнител и публика: Всички се редуват като изпълнител и като част от публиката. Учениците обичат да изпълняват както добре познати песни, така и такива, които измислят в момента.
Кръг с барабани: Всеки от учениците получава барабан или можете да използвате един голям барабан. Редуват се да създават ритъм, а целта е другите да го имитират.
Диригент: Учениците получават инструменти и след това се редуват да дирижират цялата група. Обикновено се започва с обсъждане какво се очаква от диригента и групата, както и с уточняване какво означават различните движения на ръцете и тялото. Учениците могат да движат ръцете си бързо или бавно, за да определят темпото на музиката, да правят големи или малки движения, за да покажат дали групата трябва да свири силно или тихо.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Миленова
Редактор: Паулина Борисова