Притеснявате ли се, защото вашето дете:
- се вглъбява в станалото
- показва страх от нещо, от което преди не го е било страх или изглежда по-уплашено от преди
- се притеснява, че нещо лошо ще се случи
Нормално е детето да се чувства притеснено, уплашено или угрижено по време на престой в болницата и в първите седмици след нараняване или болест.
Но ако тези реакции продължават повече от седмица, влошават се или карат детето ви да се страхува от връщането към нормалното ежедневие, то тогава това е сигнал за наличието на проблем, който трябва да бъде решен.
Как да помогнете на вашето притеснено или уплашено дете?
Помогнете на детето да разбере какво става:
- Използвайте прости думи, които дететео може да разбере!
- Ако се налага детето ви да премине през болезнена процедура, бъдете откровени, че може да боли, но също така му обяснете, че целта ѝ е да му помогне да се почувства по-добре или да му помогне да се справи със заболяването!
- Децата имат активно въображение! Те могат да разпознаят, когато другите са разстроени или не им казват нещо. Без фактите, те може да не разберат правилно и „да запълнят“ празнотите с въображението си.
- Понякога децата погрешно мислят, че са направили нещо нередно, за да причинят болестта или нараняването си. Задавайте им въпроси, за да разберете какво са разбрали и какво си въобразяват!
- Използвайте думи, които са подходящи за възрастта на вашето дете, така че да споделите фактите за нараняването или болестта и да му кажете, че те нямат вина за причиняването им!
Когато е в болница, помогнете на детето ви да приема болничния персонал като помощници и включете детето си в медицинските дискусии, когато това е подходящо:
- Напомнете на детето си, че персоналът има много опит в помагането на други болни или наранени деца!
- Насърчете детето си да задава въпроси – няма прекалено голяма или прекалено незначителна тема за разговор!
- Когато това е възможно, позволете на дете си да прави избори, за да му дадете усещането, че контролира нещата!
- Помогнете на тийнейджърите да участват в медицинските решения като планирате как да се справите с болката и стресиращите процедури предварително!.
Позволете на децата си да говорят за чувства и притеснения, ако желаят:
- Попитайте детето (и неговите братя и сестри) какво мислят, чувстват и си представят!
- Помогнете им да назоват техните чувства – дали се страхуват, ядосват или са тъжни!
- Бъдете добър слушател – споделете факти, както и вашите чувства и реакции!
- За по-малките деца, насърчете играта, рисуването и разказването!
- Насърчете по-големите деца и тийнейджърите да пишат за техните преживявания и чувства!
- Някои тийнейджъри намират за полезно да впрегнат своята креативна страна – писането на поезия, на песни или създаването на изкуство!
Помогнете на детето си да определи причинителите:
- Забележете кога вашето дете се чувства притеснено, необичайно докачливо, нащрек или изнервено – има ли конкретни ситуации, когато това зачестява?
- Помогнете на детето си да разбере, че това да се чувства по този начин е реакция към преживяването на нещо страшно и че ще се почувства по-добре с времето!
- Помогнете на детето си да идентифицира нещата, които предизвикват притеснения или страх!
- Говорете с детето си за това как вие можете да помогнете в такива ситуации!
Насърчете малките стъпки за справянето със страховете и притесненията:
- Нови страхове или желанието да се отдалечи от нещата, които му напомнят за случилото се, може да отдалечи детето ви от връщането към нормалното по-бързо.
- Ако страховете или силните притеснения спират детето ви да върши безопасни дейности, от които се нуждае или иска да прави (като връщането обратно на училище или това да спи самостоятелно), насърчете всяко усилие за това!
- Може да отнеме множество малки стъпки, за да успее едно дете да започне да върши изцяло дейностите си.
- Поощрете техния кураж по време на всяка една стъпка по пътя!
Позволете да си починат
- Помогнете на детето си да се справи с объркващите или притеснителни мисли като го научите как да „си почива“ от тях за известно време.
- Нека прави нещо забавно.
- Нека прекарва време с приятели.
- Нека се ангажира с други занимания.
Източник: www.healthcaretoolbox.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Павлин Миланов
Photo credit: Freepik