
Ефективната комуникация: защо има значение
Ефективната комуникация изгражда разбиране и доверие. Когато вие, като специалисти и родителите или възрастните, които се грижат за детето, се разбирате и си вярвате помежду си, ще можете заедно да работите много по-добре за поддържане на благосъстоянието и развитието на дадено дете.
- Ефективната комуникация е ключова за положителното сътрудничество с родители и възрастни, които се грижат за деца;
- Ефективната комуникация включва активно слушане и ясно, уважително говорене;
- Когато професионалистите и родителите споделят помежду си познания и опит, това оказва добро влияние върху физическо състояние и развитие на децата.
Това е и причината ефективната комуникация да е особено важна част от установяването и поддържането на положителни партньорства с родителите или разширеното семейство.
За професионалистите, работещи със семейства, положителното сътрудничество означава споделяне на знания и опит за разбиране на ситуацията, в която се намира детето, а това в бъдеще може да доведе до съвместно разработване на планове за подпомагането му.
Родителите и разширеното семейство са експерти по отношение на собствените си деца. Когато работите в партньорства с тях, ще получите най-добрите за децата резултати.
Общуване с уважение
Уважението е в основата на ефективната комуникация с родители и разширеното семейство. Уважението ще ви помогне да разбирате по-добре родителите, с които работите. Това включва зачитане на:
- религиозния и културен произход, ценности, вярвания и езици – например културно и езиково различните семейства;
- родителските споразумения – например смесени семейства, семейства с съвместно родителство, семейства с един родител или такива с двама родители от един и същи пол;
- изборите, които правят – например къде живеят семействата, дали къщите им са подредени или с какво са облечени децата им;
- други обстоятелства – например родители с интелектуална недостатъчност, родители, които са тийнейджъри, както и семейства, изпитващи затруднения по някаква причина.
На практика уважителното общуване с родителите и семействата може да означава:
- комуникация на разговорен, обикновен език, а не професионален жаргон;
- работа с преводачи, ако говорите език, различен от езика на семейството, с което работите;
- предоставяне на информация на родителите, която те могат да разберат – например използване на ресурси на лесен език за родители и семейства с ниска грамотност;
- уверете се, че вашите печатни материали показват изображения на различни типове семейства – например различен етнически или културен произход.
Ако не сте сигурни как културното, езиковото, социалното и икономическото разнообразие могат да повлияят на комуникацията ви със семействата, можете да попитате други или да направите проучване онлайн или с помощта на печатни издания.
Вслушване в думите на родителите и възрастните в обкръжението на детето
Слушането е един от ключовите компоненти на ефективната комуникация.
Когато слушате внимателно, получавате повече информация за децата и техните семейства, както и по-задълбочени сведения за самите деца от родителите и гледачите. По този начин показвате на родителите и хората, които полагат грижи за детето, че цените техния опит, идеи и мнения и приемате сериозно техните притеснения.
Ето няколко идеи за по-добро слушане:
- Уверете родителите, че ги слушате и разговорът ви е интересен, като казвате „Аха“ и кимате от време на време.
- Оставете родителите да довършат това, което казват, преди да започнете да говорите. По-късно обобщете казаното от тях и се уверете, че сте ги разбрали правилно.
- Помислите върху това как се чувстват, както и какво е било съдържанието на казаното от родителите. Например, „Звучи така, сякаш се разстроихте, когато другият родител каза на Иван да спре да крещи. Така ли е?’
- Използвайте отворени въпроси, за да получите повече информация, ако имате нужда от нея. Отворените въпроси дават на хората шанс да говорят повече, вместо само отговор с да или не. Например, „Какви неща правеше Иван, когато се държеше палаво?“
- Опитайте се да разберете гледните точки на родителите, дори и ако не сте съгласни с това, което казват. Поставете се на тяхно място. Например „Звучи сякаш сте се почувствал критикуван като родител“.
Говорене с родителите и грижещите се
При всяко взаимодействие с родители и възрастни, полагащи грижи за детето, една от вашите цели е да укрепите сътрудничеството си с тях. По-вероятно е да постигнете тази цел, ако постоянно говорите с родителите по ясен и внимателен начин.
Ето няколко идеи за този вид говорене:
- Открийте и споделете на родителите за напредъка на детето им в ученето, поведението и преживяванията. Например, „Ани се справи отлично като седя кротко две минути в клас днес. Това е голяма крачка за нея.“
- Бъдете открити и честни. Предоставете на родителите точна информация за това, което сте наблюдавали. Например, „Няколко минути по-късно Ани започна да бута детето до нея. “
- Помислете, преди да кажете нещо, особено когато разговаряте с родителите по трудни или чувствителни въпроси.
- Помолите родителите за принос. Например, „Как можем да помогнем на Ани да се научи да участва в групови дейности – без да разсейва останалите деца?“
- Оставете родителите да вземат информирани решения. Можете да предлагате идеи, но родителите решават какво да направят по-натам. Например „Можем да опитаме диаграма на поведението. Или Ани ще започне с кратки групови дейности и ще надгражда към по-дълги, какво мислите? “
- Ако не сте сигурни какво да кажете или как да го кажете в дадена ситуация, не е нужно да отговаряте веднага. Например „Бих искал да го обмисля. Мога ли да се свържа с Вас утре?“
Изразяване на притеснения пред родители и грижещи се
Като професионалист, може да има моменти, в които да трябва да изразите своите притеснения пред родителите и разширеното семейство за поведението, благосъстоянието или развитието на детето.
Подходът за решаване на проблеми ще помогне на вас и родителите да работите заедно за справянето с проблемите. Този подход включва:
- установяване на проблема
- обмисляне на колкото се може повече решения за справяне с проблема
- съвместно преценяване на плюсовете и минусите
- вземане на решение, което да се пробва
- въвеждане на решението в действие
- преглед на решението след известен период от време.
Един от начините за усъвършенстване на този подход е да се говори за притесненията, когато те се появят. Проблемите обикновено не изчезват от само себе си. И ако ги оставите да се натрупват, те могат да станат много по-трудни за разрешаване.
Няколко съвета за прилагане на този подход в действие:
- Подгответе се за разговори по трудни въпроси. Необходимостта за за това е фактът, че родителите могат да се почувстват разстроени и притеснени от този тип разговори. Ако помислите предварително какво трябва да кажете и как да го кажете по най-внимателния и уважителен начин, това може да помогне на разговора да тръгне по-добре.
- Опитайте се да насрочите време, когато родителите са най-достъпни. Например, ако сте възпитател или учител, това е възможно да стане когато родителите водят или взимат децата си от училище. А може и да е най-добре да се обадите на родителите през деня.
- Обсъдете притеснителното поведение без да критикувате. Опитайте се да се съсредоточите върху фактите и върху това дали поведението е приемливо. Например, „Ники рисува върху стената и каза, че друго дете го е направило. Това поведение не е приемливо“.
- Обяснете какво може да допринася за това поведение. Това може да помогне на вас и на родителите да разберете как да го промените. Например „Започването на училище може да бъде предизвикателство. Децата често се притесняват да не попаднат в неприятности. “
- Проверете какво мислят родителите по въпроса. Не забравяйте, че възприятията за това кое е уместно и кое не могат да се различават в различните култури или етноси или контексти. Например „Как реагира семейството ви, когато децата не казват истината?“
- Предложете реалистични стратегии, подходящи за всяко семейство. Например, ако детето трябва да намери нови приятели, но се притеснява от публични места, родителите могат да започнат да канят други деца у дома.
- Добре е да продължите да разговаряте с родителите след първоначалната среща, за да видите как вървят нещата. Можете да насрочите следваща среща, за да обсъдите дали вашите договорени стратегии работят или нов подход би има по-добър ефект.
Справяне с притесненията на родителите и разширеното семейство
Когато родителите и грижещите се изразят своите притеснения, основните правила на слушане и говорене продължават да важат. А уважението и чувствителността все още са ключови за ефективната комуникация.
Освен това, ако се съсредоточите върху притеснението, което родителите имат и знаете, че вашата обща цел е да подкрепите тяхното дете, това може да ви помогне да избегнете отбранителни действия или оправдания.
Понякога най-добрият начин да помогнете е просто да изслушате родителите. Родителите може просто имат нужда да почувстват, че притесненията им са били чути. Не винаги се налага да търсите незабавно решение на проблема.
Когато трябва да поговорите за проблемите или да ги разрешите с родителите, възможно е да помолите колега за помощ или да обсъдите с професионалист по време на супервизия. Можете също да насочите родителите към процедурата за обратна връзка към вашата организация.
Източник:www.raisingchildren.net.au
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
Photo credit: Freepik