Връзката между ритъма, четенето и езиковите умения

Връзката между ритъма, четенето и езиковите умения

Резултатите от проучване на Северозападния университет на повече от 100 гимназисти дават доказателство за изненадващата връзка между музика, ритмични способности и езикови умения.

Проучването – първото, което предоставя биологични доказателства, свързващи способността да се поддържа ритъм с невронното кодиране на звуковете на речта – има значителна връзка с четенето, според Нина Краус, директор на лабораторията за слухови невронауки в Northwestern.

Предишни изследвания откриха връзка между способността за четене и поддържането на ритъм, казва Краус в проучване, публикувано в изданието на Journal of Neuroscience от 18 септември. Други проучвания установиха връзка между способността за четене и последователността на невронния отговор.„Чрез директно свързване на слуховите реакции със способността за запазване на ритъма, ние затворихме триъгълника“, казва Краус.

Изследването показва, че точното поддържане на ритъм включва синхронизация между частите на мозъка, отговорни за слуха, както и за движението. Когато предишните изследвания се фокусираха върху моторната половина на уравнението, Краус и съавторът Адам Тиърни се фокусираха върху слуховия компонент.

Тъй като чуването на звукове от речта и свързването им с буквите образуващи писмени думи, е от решаващо значение за научаването на четене, северозападните изследователи смятат, че връзката между четенето и синхронизирането на тактовете вероятно има обща основа в слуховата система.

За да проучат връзката между поддържането на ритъм и слуховата обработка, 124 ученици от гимназията в Чикаго посетиха лабораторията на Краус и получиха два теста. В първия те бяха помолени да слушат метроном и да почукват с пръст по него върху специална подложка. Точността на потупване беше изчислена въз основа на това колко близо техните потупвания се изравняват във времето с тик-такането на метронома.

В „тест за мозъчни вълни“ на учениците бяха сложени електроди, измерващи последователността на мозъчния им отговор на повтаряща се сричка. В цялата популация, колкото по-точни са юношите при почукване в ритъма, толкова по-последователна е реакцията на мозъка им към сричката на речта.

„Това е подкрепено биологично“, казва Краус.

„Мозъчните вълни, които измерихме, произхождат от биологичен център на слухова преработка с реципрочни връзки с центровете за движение. Дейност, която изисква координация на слуха и движението, вероятно ще разчита на солидна и точна комуникация в мозъчните зони.“

Точното поддържане на ритъма, свързан с четенето и езиковите умения имат смисъл, според съавторите.

„Ритъмът е неразделна част както от музиката, така и от езика“, казва Краус.

„И ритъмът на говоримия език е решаващ знак за разбирането.“

Например, може да забавите речта си или да акцентирате на една сричка повече от друга, за да подчертаете определена точка. Има разлики във времето за изговаряне, отличаващо съгласните, като „б“ и „п“. Чуването на разликата във времето е необходимо, за да се свържат звуковете с буквите, които ги представляват.

„Музикантите имат много последователни слухово-невронни реакции“, казва Краус.

„Може да се окаже, че музикалното обучение – с акцента му върху ритмичните умения – може да упражнява слуховата система, което води до по-малко нервно трептене и по-силни асоциации между звук и смисъл, които са толкова важни за ученето да четете.“

Краус, който е председател на катедра в Училището по комуникации в Northwestern и професор по невробиология в Weinberg College of Arts and Sciences, провежда дългогодишни изследвания, които разглеждат директно ефектите от музикалното обучение на деца, чрез измерване на синхронизация на ударите, последователност на реакцията, четене и други езикови умения.

Източник:medicalxpress.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Любка Димитрова
Photo credit: Freepik