Приобщаването на различни деца в детските градини и училищата е тема, която широко се дискутира в сектора. Едно от основните предимства на приобщаването е възможността децата да се смесват с други деца, имащи различия. През ранните им години и в училище децата вероятно ще срещнат хора с широк спектър от способности и нужди.
Винаги съм намирала малките деца за много толерантни към различията. Те не знаят нищо друго, освен това, с което са израснали, така че защо да го поставят под съмнение? В някои случаи, обаче, могат да се научат на предразсъдъци от своите родители или от други външни влияния. Следователно, наше задължение е да научим децата да се приемат едни други, независимо от техните нужди.
Що се отнася до децата с допълнителни нужди, някои от тях може да са очевидни – например, ако са в инвалидна количка, но други от тях могат да бъдат скрити през повечето време за другите деца. Например, аутистичните прояви на едно малко дете може да не са очевидни за другите деца, докато нещо наистина не го разстрои. И така, как да научим децата да приемат и уважават тези деца около тях с допълнителни нужди, каквито и да са те?
Поговорете за това какво е да си различен
Като за начало е добре да научим децата си, че няма еднакви двама души по света. Говорете за това, че всички изглеждаме различно – някои имат къдрава коса, различни цветове на очите, разнообразен цвят на кожата, някои хора носят очила и т.н. След това разширете познанията им и с други различия, като например къде живеят хората, какъв език говорят, какви неща обичат да правят. Важното, което трябва да подчертаете тук, е, че е напълно приемливо да имате черна / кестенява / руса / червена коса. Всички сме различни и това е хубаво нещо. Не би ли било скучно, ако всички изглеждахме абсолютно еднакво?
След като установим, че основните разлики са разбрани от децата, тогава можете да включите в тази дискусия факта, че едно момиче използва инвалидна количка, защото краката ѝ не работят толкова добре, колкото би трябвало, точно както някой друг има необходимост от очила, защото очите му се нуждаят от малко допълнителна помощ, за да вижда.
Адресирайте негативното поведение
Винаги е по-трудно да се справите с проблемното поведение. Както знаем, децата постоянно се наблюдават едно друго и са склонни да копират нещата, които виждат. Ако имате дете, което показва негативно поведение, най-добре е да обсъдите това с другите деца. Не оставяйте проблема неразрешен. Обяснете им, че на това дете му е трудно да постъпи правилно и че всички вие ще му помогнете, като му покажете как е най-добре да постъпи. Използвайте го като възможност да повторите очакванията си към останалите деца и да им кажете колко сте горди и с тях, и с детето, за което говорите.
Добър начин да се справим с това е по време на занятие, когато всички са наредени в кръг. Бихте могли да кажете на децата нещо малко, но отличително за вас – напр. „Справям се добре да свиря на пиано, но ми е трудно да рисувам“. Попитайте децата в какво са добри и какво им е трудно. След това им обяснете, че докато някои от тях са добри в поведение, като да речем, изслушване или седене на килима, някое дете може да намира това за наистина много трудно и ние трябва да му помогнем точно както и вие имате нужда от помощ при рисуването.
Учене с различен темп
Друг проблем, с който трябва да се справим, е способността. Някои деца са много наясно дали са способни на нещо или не са, докато други – не. Важно е децата да осъзнаят, че всички ние се учим с различна скорост. Отново тук използвайте себе си за пример – има неща, които сте се научили да правите бързо и неща, които трябва да практикувате отново и отново. Това е валидно за всички хора – някои от нас могат да научат нещата бързо, докато на други да им отнеме повече време. Важното е всички да сме добри един към друг и да си помагаме. Няма значение колко време ни отнема да научим нещо, стига винаги да се стараем и да не се отказваме.
Както във всички аспекти на живота, приемствеността винаги ще бъде тема, към която трябва да се подходи внимателно. Децата се раждат като празен лист. Въпреки че тези от тях с допълнителни нужди са малцинство, всички деца трябва да могат да растат, приемайки се едно друго.
Както Нелсън Мандела е казал: „Никой не се ражда мразейки друг човек, заради цвета на кожата, произхода или религията му“. – Или неговите специални нужди!
Източник: https://www.parenta.com/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Йоана Айкова