Децата често стават свидетели на насилие – по новините, в социалните мрежи или дори в ежедневието си. Това може да предизвика у тях страх, объркване и несигурност. Затова е важно да бъдем до тях, да говорим спокойно и да им помогнем да разберат какво се случва, според възрастта им.
В тази статия, д-р Мишел Шермън, психолог, автор и университетски преподавател в Минесота, САЩ, предлага 8 кратки съвета, които могат да приложат родителите, когато трябва да говорят с децата си по теми, свързани с насилието. Написаното от нея е продиктувано от опита в практиката й след престрелки в две католически училища в Минесота през месец август 2026 г., при които загинаха 3 деца, а над 30 души бяха ранени.
- Разпитвайте детето и бъдете отворени към въпросите му
- Ограничете достъпа до медии както за себе си, така и за него
- Наблегнете на вашата готовност винаги да го подкрепяте
- Погрижете се за себе си
Това са най-важните послания в нейния текст, който може да бъде от помощ и на други родители, в случай, че се наложи да говорите с децата си по различни теми, свързани с насилие, на което са били преки или непреки свидетели.
“Пиша тази статия в подкрепа на всички родители, след като, първият учебен ден за децата започна с насилие…събитие, което има въздействие върху всички общности в цялата страна.
Очевидно има много сложни равнища на подобно насилие, и засегнатите семейства и училищен персонал се нуждаят от огромна подкрепа. Макар да има множество политически и обществени проблеми свързани с инцидента, фокусът ми в настоящата статия е да насърча родителите да говорят с децата си.
В психотерапевтичната ми практика тази седмица, поглеждам в очите на изплашените и претоварени пациенти, много от които са и родители. Виждам и израженията им по време на бдението в памет на жертвите, отразяващи ужаса и мъката на хиляди хора. Страхът в очите и сърцата на хората е разбираем. Родителите ме питат какво да кажат на децата си. Разбира се, няма лесни отговори… Но психологическата наука предлага някои препоръки.
Макар някои от тези съвети да звучат логични, надявам се да е полезно да ги припомня на родителите, които търсят насоки в подобни ситуации:
- Изслушвайте повече и говорете по-малко. Попитайте детето си какво знае и се пригответе за трудни въпроси. Нормално е да не знаете всички отговори. Особено когато разговаряте с малки деца, обяснявайте кратко и ясно и избягвайте споделянето на графични детайли и картини.
- Ограничете достъпа до медии, както на вас, така и за децата. С постоянен достъп до медии 24/7е изкушаващо винаги да следите за последните новини. Това обаче държи нервната ви система под напрежение.
- Помнете, че децата ви усещат емоционалните ви реакции. Дайте си време да преработите травмата и потърсете подкрепа преди да разговаряте с тях. Също така се опитайте да водите разговорите между възрастни така, че децата да не са неволни слушатели.
- Подчертайте, че домът ви е защитен и се фокусирайте върху това какво прави и училището за осигуряване на тяхната сигурност. Припомнете на децата си, че винаги ще ги подкрепяте.
- Всички хора, независимо от възрастта си, могат да изпитват всякакви емоции, като шок, ярост, объркване, безпомощност, страх, тъга. Често хората губят апетит, имат трудности със съня, лесно се разстройват, раздразнителни са и изпитват затруднения на работното място и в училище. Обикновено това отшумява за 1-2 месеца, но реакциите варират в зависимост от човека и ситуацията. Ако вие или вашето дете продължавате да се чувствате претоварени и неспособни да поддържате ежедневните си дейности, потърсете професионална помощ – от педиатъра, личния си лекар, училищен психолог или специалист.
- Не забравяйте, че това е възможност да упражните и собствената си способност да приемате несигурността. Реално няма лесни отговори, шокът и мъката са истински. Но бъдете отворени за диалог с децата и близките си.
- Погрижете се за собственото си благополучие по всички възможни начини, така че да можете да преодолеете мъката и болката. Това е може би най-доброто, което можете да направите като родител.
- Не забравяйте, че не сте сами. Обмислете как можете да изразите мнението си. Избягвайте изолацията, тъй като хората се възстановяват по-бързо, когато са част от общност.
Източник: www.psychologytoday.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Иванова