От какво се причиняват сривовете?
Има толкова много причини, поради които детето може да получи срив. Често са свързани с нарушение на сензорната обработка (SPD).
При децата с това нарушение мозъкът изпитва затруднения при получаването и обработването на информация, постъпваща чрез сетивата ни. В резултат на това, много деца страдат от тревожност и липса на социални умения за справяне, както в училище, така и в ежедневието.
Борбата с това състояние представлява трудност и за родителите, тъй като те не могат да разберат детето си и съответно да разчетат правилно сигналите, които то им изпраща.
Нарушенията на сензорната обработка включват в себе си няколко вида състояния, както и разнообразие от произтичащи от тях проблеми при децата. В този ред на мисли, дори и детето Ви да не е диагностицирано със SPD, голям процент от ежедневните сривове произтичат от сензорно претоварване.
Освен това, при деца, страдащи от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), аутизъм, диспраксия или проблеми с двигателната координация, нарушенията на сензорната обработка често се припокриват с тези, вече установени, проблеми.
Ето защо, за да успеят да се справят с проблема и да се адаптират към него, родителите трябва да разберат правилно какво представлява сензорната обработка, както и фактът, че всяко едно сензорно претоварване може да доведе до срив.
Какво означава сензорна обработка и нарушение на сензорната обработка?
Да вземем предвид петте сетива. Имайки предвид тях, си представете всички останали усещания, които възприемаме от околната среда и чрез нашето собствено тяло, а именно:
- Зрение;
- Слух;
- Вкус;
- Мирис;
- Допир;
- Движение;
- Позиция на тялото;
- Осъзнаване на вътрешните процеси в тялото.
Ето един лесен пример, който илюстрира разликата между човек с нарушение на сензорната обработка (SPD) и такъв без. Ако слухът ви информира, че екшън сцената по телевизията е твърде силна, можете просто да станете и да намалите звука, за да се почувствате по-комфортно.
Или пък, ако слънцето е прекалено ярко и ви пречи да виждате наоколо или ви разсейва от разговора с някого, то можете просто да сложите слънчевите си очила и всичко да продължи по нормалния начин.
Формите, под които се проявяват нарушенията на сензорната обработка, са най-различни и могат да се отразят по различен начин на всеки отделен човек. В горе-посочените примери, един човек с SPD може да има същата претоварена слухова реакция, но от нещо далеч по-тихо и не толкова смущаващо, колкото усиления телевизор.
Друг човек с SPD може също да се почувства некомфортно от яркото слънце, да започне да присвива очи и да ги покрива, но, в същото време, няма да разпознае причината за това си усещане и няма да знае какво да направи, за да я премахне.
Същият този човек вероятно няма да може да продължи разговора си и дори ще спре да върви. Вероятно режимът му „бори се или бягай“ ще се задейства и той ще се озове, стоящ по средата на тротоара, стиснал глава с ръцете си.
Тази ситуация е много по-тежка при децата, тъй като те често не умеят да разпознават, да обясняват и изобщо да се справят с претовареността на системата им за сензорна обработка. Това е причината да се стига до изблик на поведение или по-конкретно – срив.
Сривът и истерията не са едно и също нещо
Преди да продължим е важно да отбележим, че „срив“ не е синоним на „истерия“. Истерията е пристъп или по-точно изблик на гняв, проявяващ се, когато човек не получи това, което иска.
Изблиците на гняв са типични за всички деца. Най-често са под формата на крещене или ритане, но минават в рамките на няколко минути, след като родителят даде ясна представа за очакванията. Истерията преминава сравнително бързо, а детето се връща към рутинните си занимания, сякаш нищо не се е случило.
Специалисти по детското поведение обаче обясняват срива като „претоварване с усещания“. Отличителни черти са отчаянието и пълната невъзможност за справяне с проблема.
Обикновено отново се задейства режимът „бори се или бягай“, но специфичното тук е, че може да отнеме доста време, понякога дори цял ден, за да може детето да се завърне към обичайните си занимания.
Да разберем пределите, за да разберем сривовете
Обикновено сривът настъпва, когато дадена ситуация надхвърли регулаторния сетивен праг.
Всички имаме сетивни прагове. Те биват ниски и високи. Да намерим златната им среда, е най-добрият начин да се саморегулираме и да водим нормален живот. Обичайните сетивни прагове на всеки един човек се видоизменят от ден на ден и дори от час на час.
Например, ако сте изморени, праговете ви ще бъдат много ниски и лесно ще се дразните дори от шума. Ако сте отпочинали и в добро настроение обаче, бихте се наслаждавали на малко повече шум и хаос в ежедневието си.
Човек с нарушения в сензорната обработка има по-ниски и по-високи прагове от обичайните. Дете с много висок сетивен праг може да проявява слаба концентрация, сетивно-търсещо поведение, както и ограничена осъзнатост на тялото си.
Например, едно дете може да не осъзнава кое точно го кара да използва тоалетната. Това е ясен знак, че детето има проблеми с ходенето до тоалетна.
И обратно, човек с много ниски сетивни прагове може да има повишена чувствителност спрямо усещанията си – той може да е прекалено чувствителен, да се претоварва и тревожи лесно.
Стратегии за родителите – как да избягват или да се справят със сривовете
Използвайки информацията, която дадохме за сензорната обработка, SPD и сетивните прагове, представям техниките, които предлагам на родителите, за да се справят със сривовете на детето си.
Наблюдавайте и се съобразявайте със сетивните прагове на детето си.
Какви неща безпокоят детето ви? Стесняването на факторите, които най-често водят до срив, може да бъде трудно, но ето някои от най-често срещаните:
- Ярки светлини/слънце – изразява се в закриване и присвиване на очите, хленчене, гледане към земята, когато се разхожда навън и трудно стоене на едно място в ярко осветени помещения;
- Силни шумове, като такива от трафик, самолети, сешоари, строителства и ремонти – изразяват се в покриване на ушите, викове, плач, треперене, страх, криене и пристискане в краката на родителите;
- Обличане/преобличане/събличане – това може да е вследствие на дискомфорт, който се причинява на детето или дори болка. Децата често се съпротивляват, ядосват се, плачат, лягат и крещят, ритат или удрят, само и само да избегнат обличането/събличането;
- Тълпи, поради честото докосване и блъскане от други хора – някои деца с SPD категорично мразят да бъдат докосвани, докато други са точно обратното – те или се хващат за всичко и всеки, или са прекалено груби при допир с друг човек;
- Хранене, защото са капризни по отношение на храната си – доказателство за това е човек, който просто се срива по време на хранене, когато бива насърчаван да продължава да яде или да опитва нови неща.
Ако детето ви редовно отказва определени видове храни (хрупкави, студени, горещи, влажни, меки), това може да е причина за срив.
Наблюдавайте как детето реагира, когато достигате сетивния му праг.
Наблюдавайте детето си много внимателно, за да успеете да доловите сигналите, които подсказват, че то е близо до сетивния си праг.
Понякога тези сигнали могат да бъдат предизвикани от очевидно събитие, разпознаваемо за всички. Например, ако вървите по улицата и отсреща има строителство.
Ще забележите, че детето се фокусира върху посоката, от която идват звуците, започва да търка ушите си, да присвива очи и да се върти насам-натам. Вероятно се досещате, че ако се приближите до строителството, това ще изостри сетивата на детето до максимум и със сигурност ще се стигне до срив.
Но какво да кажем, когато изглежда, че изобщо не е имало стимул, който да доведе до реакция?
Понякога претоварването с избори, които трябва да направи, може да накара детето да се затвори в себе си. Пазаруването за училище е отличен пример. Отивате в книжарницата и карате детето да направи избор за всяко едно нещо, което му е нужно за училище.
Коя раница: тази с върколака или със Спайдърмен? Кой моливник: синият, сивият, червеният или зеленият? Коя кутия за обяд ти харесва най-много?
Сега детето ви започва да дърпа ушите си, да гледа в земята и изобщо не реагира на зададените въпроси. Може би не сте забелязали, че се достигате до неговия сетивен праг.
Или пък се оказва, че цял ден детето ви се е дразнило от разни неща и сега, привидно, избухва от нищото. Това най-често се случва, когато децата се приберат от училище – там може да са били в най-доброто възможно настроение, но приберат ли се вкъщи – избухват.
Те изразходват цялата си енергия, за да бъдат спокойни при наличието на всички дразнители в училище, но когато стигнат до сигурността на дома и родителя, вече им е трудно да се сдържат и просто се „разпадат“. Цялата енергия и усилията, които полагат, за да „издържат“ през целия ден, напълно ги смазват в края на деня.
Ако ви се струва, че детето изпада в срив от нищото, е много вероятно да си имате работа с модел на ескалация на сензорно претоварване. Обърнете внимание на това, което се случва в живота му няколко часа преди следващия му срив.
Водете си дневник. Това е чудесен начин да забелязвате наченките. Следващият път, когато детето ви се прибере, след като е било навън (на училище, при приятел или на пазар), си запишете дали е развълнувано, отказва да говори или просто стои на пода, вкопчило се в някоя играчка.
Подобно поведение може да ви помогне да забележите потенциалния срив и съответно да се справите по-лесно с него в бъдеще.
Бъдете подготвени за поведението, когато преминете сетивния му праг.
Как изглежда цялостният срив на вашето дете? Лежи ли на земята, вика ли или се бие? Или пък плаче с широко отворени от ужас очи и трепери, притискайки се към вас?
Или може би се затваря в себе си, отказва да говори, закрива очите и ушите си и намира тъмно ъгълче, в което се свива, притиска колене към гърдите си и започва да се люлее напред-назад?
Познаването на начина, по който детето се държи по време на срив, може да ви помогне да предприемете правилното действие, за да се справите с проблема.
Разберете какво успокоява детето ви при срив.
Изпробвайте различни успокояващи стратегии, докато не разберете коя действа най-добре на вашето дете. Не забравяйте да ги запишете и да дадете копия на учителите и останалите хора, които полагат грижи за детето.
Ето някои често срещани стратегии за успокояване, които може да изпробвате:
- Заведете детето си на тихо и безопасно място и имайте предвид, че това не е „тайм аут“ в дисциплинарен смисъл и санкция. Едно дете, изпаднало в срив, никога не бива да бъде оставяно само. Целта е просто да се отстранят стимулите, нарушаващи равновесието на детето, и да му се помогне да се почувства в безопасност, докато тялото и сензорната му интеграция се възстановят.
- Придържайте детето плътно до себе си и го люшкайте бавно.
- Дишайте бавно и дълбоко и гледайте детето в очите, за да може то да синхронизира дишането си с вашето.
Друго нещо, което би помогнало, са „зоните на регулация“, чрез които помагаме на децата да определят как се чувстват и да усетят кога настъпва срив. Ако отделите малко време, за да поговорите за емоциите и физическите усещания на детето си, бихте му помогнали, до някаква степен, отново да поеме контрола над себе си.
Сензорната диета може да бъде полезна за предотвратяване на сривовете.
Сензорната диета може да направи чудеса за превенцията от сривове. Тя е план, който родителите използват, за да гарантират, че детето им получава регулиран, богат на сензорни дейности, ден.
За едно дете, което се нуждае от повече сензорни стимули, за да бъде в оптималната си прагова зона, типичната сензорна диета би включвала балансирани периоди на игра и движение в зона с високи нива на сензорна стимулация.
Препоръчват се 4-5 „почивки за движение“, в които то да скача на място, да прави упражнения, да хапне нещо, да пренася тежки (но не прекалено!) предмети или да си играе с антистрес играчка, когато физическото движение е ограничено.
И обратно, при дете с ниски сетивни прагове, което лесно се претоварва, сензорната диета трябва да включва периоди, в които то да може да „избяга“ в среда с много слаба сензорна стимулация.
Например – по 4-6 пъти на ден се препоръчва детето да бъде в тиха и слабо осветена стая, да му се правят масажи, придружени от тиха и спокойна музика и ритмични движения в продължение на около 5 минути. Това спомага физическата и психическата декомпресия, за да може детето да бъде подготвено за следващата неизбежна претоварваща сензорна ситуация.
Сривове – идентифициране на сетивните прагове, стимулите и стратегиите за справяне със сривовете на вашето дете
Надявам се, че след като отделихме време да разберем основните причини, поради които някои деца се чувстват претоварени в определени ситуации, все повече родители ще успеят да осигурят на детето си едно успешно ежедневие с минимален брой сривове.
След като сме установили сетивните прагове на детето и водещите до ескалация фактори, можем да сме подготвени да потушим срива, още преди да е започнал.
Освен това, когато експериментират с различни успокояващи стратегии, в зависимост от вида сензорна информация, от която се нуждае всяко дете, родителите ще могат да се справят с изблиците на срив.
За автора:
Марга Грей работи като детски ерготерапевт в продължение на повече от 40 години със специализация в областта на сензорната интеграция.
Източник: www.coordikids.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Капка Гергинова Милчова
Редактор: Ванеса Тодорова
Photo credit: Freepik