Криза на третата година

Криза на третата година

Какво е това?
Около третата година на детето се оформя неговият характер, индивидуалното му отношение към заобикалящия го свят, то започва да се отделя от възрастните. За съжаление, много често този процес протича доста тежко, както за детето, така и за родителите. Но това не трябва да изглежда като заплаха, тъй като тази силна проява на самостоятелност и на самоизразяване е признак на естественото му развитие. Всъщност кризата на тригодишната възраст е условно понятие, при някои тя започва по-рано, при други обратно, закъснява; продължителността е от няколко месеца до година и половина, което зависи от индивидуалните особености на детето.

Какви са нейните прояви?

  • Негативизъм (желание да се направи всичко обратно, наопаки, отхвърлят се всички изисквания и съвети на възрастните),
  • Упоритост (стремеж да се постигне своето по всички възможни начини),
  • Прекалена самостоятелност (“Аз сам!”, желание да направи всичко сам),
  • Агресивност (проява на раздразнение и гняв, ако не получи това, което иска),
  • Плач, чести капризи.

Какво може да се направи в такива случаи?
Задачата на родителите е да помогнат на детето безболезнено да премине към новото ниво на развитие. Повишената взискателност, строгост, забрани, острият тон и грубостта само засилват отрицателните черти в поведението на детето. Необходимо е правилно да се избира линията на поведение, родителите да станат по-гъвкави, подкрепящи и да откликват на изискванията и потребностите на детето в тази възраст. Настъпва време да се разширят правата и задълженията на детето.

Дайте на детето възможност да изяви своето “Аз”, своята самостоятелност под формата на игра. Заедно правете “важни” неща, съчинявайте приказки, възпитавайте играчките и т.н. Бъдете в непрекъснат контакт със своето дете и поддържайте тази връзка, това е необходимо за всички етапи на неговото развитие.

Важно е да не се забравя, че:

  • Именно родителите формират границите на детето;
  • Внимателният и разбиращ родител е ключов партньор в неговото развитие;
  • Хармонично развитото дете е устойчиво на бъдещите жизнени кризи;
  • Основната задача на възпитанието е изграждането на личността на детето.

Източник: https://altera-vita.ru