Брат ми Зак е роден през 1992 година. В деня, в който родителите ми го доведоха вкъщи, аз им казах, че бих предпочел по-скоро ново конче, отколкото братче. Не знам какво промени отношението ми към него. Може би защото си го представях като един потенциален „миньон“, който планира да опропасти плановете ми. Наистина мисля, че по-големите деца, често с чувство на гордост, помагат на братчетата и сестрите си да опознават света. Иска ми се само да можех да си представя колко предизвикателно би било за мен това.
Зак беше диагностициран с разстройство от аутистичния спектър (ASD) през 1995-та. Такава диагноза, дори днес, е шокиращо препятствие за семейството. Като езиково-речеви патолози ние често сме първите от много специалисти, които забелязваме сигнали на аутизъм в едно дете.
Въпреки че знаем колко много въпроси ще зададат родителите в началото на диагностичния процес, ние може и да пренебрегнем незададените въпроси, породени от вътрешни притеснения.
Това, за което говоря, са въпросите от братята и сестрите. Както се случи с мен и Зак – братята или сестрите имат толкова много въпроси и страхове и те не винаги знаят как да се изразят. Но те нерядко имат ценен принос, дори да са малки. За нас да изискаме този принос и да ги присъединяваме е ключово при планирането на семейно центрирано лечение.
Ето няколко съвета от личен опит как да включим братя или сестри в лечението:
Задавайте въпроси, като използвате подходящ за децата език
Бъдете отворени и поощряващи, за да накарате братятата и/или сестрите да ви питат всеки път, когато имат необходимост. За да разберете какво мисли едно наистина малко дете, родителите трябва да говорят с него отделно. Някои от въпросите биха били:
- Кое е най-трудното нещо от живота с брат ти/сестра ти?
- Какво се надяваш, че ще се подобри, когато брат ти/сестра ти започне да говори?
- Как те кара да се чувстваш това, че брат ти/сестра ти не говори с теб?
- Какво би искал да прави брат ти/сестра ти, което не прави?
Тези въпроси ще им донесат усещане за утвърждаване и ще ги накара да се почувстват важна част от този процес.
Включете братята и сестрите в интервенцията рано и по възможно най-много начини
Правил съм го по няколко прости начина. Например, социална история, която представя хора, молещи за помощ, която може да включва болногледачи, учители, братя или сестри. Други идеи – поставяне на снимката на брат или сестра във визуален график, рутинни сценарии или пък видео модели. Ако използвате модел за развитие, основан на игра – опитайте се да ги присъедините в тези дейности.
Включете братята или сестрите и в обучения за социални умения. Това ще помогне на децата с разстройства в аутистичния спектър да си взаимодействат с тях и да подобрят собствените си умения за общуване.
Тези действия подкрепят децата с аутизъм и позволяват на братята и сестрите да се чувстват уверени и ценни за оздравителния процес.
Бъдете защитник
Когато бях в училище се притеснявах толкова много за това какво прави Зак, че почти не мислех за собствените си училищни дейности. Говорете с преподавателите на братята или сестрите. Помогнете им да вникнат във възможните предизвикателства на ученика у дома.
Братята и сестрите могат да се научат как да се справят с живота с някого от аутистичния спектър. Някои като мен самия, когато аз бях дете, които имат нужда да бъдат чути, дори да не казват нищо. Като езиково-речеви патолози ние можем да помогнем на тези хора да открият начин да покажат чувствата и притесненията си.
Братята и сестрите са важни за оценката и оздравителния процес при проблеми с общуването, които са свързани с аутистичния спектър. Заслужава си усилието да ги въведете в практиката си.
Източник: https://leader.pubs.asha.org/do/10.1044/2020-0422-siblings-in-autism/full/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” : Петя Петкова-Пенчева