*Памучно родителство (от англ. Cotton-wool parenting) е метафоричен термин за родители, които защитават децата си прекалено много. За тях всичко е твърде опасно и децата им изобщо нямат право да участват в активни спортове или дейности на открито. Терминът произлиза от практиката да се увиват крехки неща в памучна вата за защита.
Калните обувки и мръсните училищни униформи някога са били неразделна част от живота на средностатистическия ученик от началното училище, но това става все по-рядко в ерата на екраните и организираната игра на закрито. Но веднъж седмично в едно начално училище в Хобарт, най-южната столица на Австралия, учениците се забавляват в специална кална яма, в която пръскането с кал, замерянето и шляпането в нея са нещо обичайно.
Основното училище Lansdowne Crescent предлага веднъж седмично ден за игра с кал, през който децата се насърчават да излязат на открито и да се върнат сред природата.Детската учителката Лиърна Даунхам споделя, че идеята на деня за игра с кал е за завръщане към основите.
Според нея играта в калта е „присъща за децата“.
„Играта в калта или в мръсотия е нещо естествено, това е присъщо за нашите деца“, казва тя.
„Това им позволява да бъдат креативни, заниманието е с отворен край и тук става въпрос за процеса, а не за крайния резултат.“
Учителката споделя, че дните за игра на открито са нещо повече от цапане, те също така насърчават творчеството и самостоятелното обучение.
“Става въпрос за развиване на самосъзнание, грижа за нашия свят, един към друг и връщане към природата. „Наистина е важно в наши дни да изведете децата си навън и да ги оставите да бъдат откриватели”.
“Това не е просто игра, а поемане на риск, решаване на проблеми, проверка на различни предположения и ако просто наблюдавате отстрани, ще видите самообучение в действие”.
„Но не става дума само за това, какво учим, но и как учим.“
Калната игра е „скъпоценно време за децата в това тасманийско начално училище.
Програмата се възприема добре както от учениците, така и от родителите.
„Учениците обичат това време, то е скъпоценно както за тях, така и за нас като учители, и за нашата общност“, казва тя.
„Те знаят, че сряда е денят им за свободно облекло, когато могат да се накалят и да изследват околния свят.“
Lansdowne Primary е едно от все повечето тасманийски училища, възприемащи играта сред природата.
Джени Дъджън от Тасманийската мрежа за игра сред природата (Tasmanian Nature Play Network) казва, че нарушаването на връзка с природата е вредно за децата.
Според нея свободната игра на открито по време на учебните часове става все по-важна, тъй като учениците прекарват все повече време пред компютрите и все по-малко в катерене по дърветата.
„Това правих и аз, когато бях дете и мисля, че много учители ще споделят същото“, казва тя.
„Заради схващанията на памучното родителство и нарушената връзка с природата децата просто не излизат навън.“
Според образователните експерти играта на открито трябва да бъде разширена и за учениците от началните и средните училища.
„Забелязваме, че при много деца не е развита добре фината моторика, а даже и грубата моторика. Има затруднения с развитието на очите, както и недостиг на витамин Д, защото децата не излизат навън.“
„Много здравословни и физически проблеми могат да бъдат решени изключително лесно, като се излезе навън и се остави екранът настрана.“
Образователният експерт и доцент в образователния факултет на Университета на Тасмания Джанет Даймент казва, че все повече изследвания подкрепят ползите от играта на открито.
Тя иска играта на открито да бъде разширена за всички възрастови групи в училище.
Д-р Даймент казва, че играта на открито подчертава силните страни на учениците, които иначе срещат трудности в обичайните класни стаи.
„Някои млади хора не се развиват успешно в учебна среда на закрито“ каза тя.
Някои млади хора не се развиват успешно в учебна среда на закрито.
„Когато ги изведете навън, те стават любопитни, интересно им е , възможностите им избуяват и се превръщат в най-фокусираните ученици в обстановката на открито.“
Фокусът на образователната система върху ползите от играта на открито намалява след ранното детство.
Тя смята, че играта на открито трябва да бъде разширена в австралийските учебни и за учениците от средните и горните класове.
„В ранните години тази игра е по-лесно да е част от учебната програма, но в основното обучение това става по-сложно“, каза тя.
„Фокусът е голям през ранните години, в началните класове намалява , а когато стигнете до средното училище, гимназията и колежа, той почти не съществува, освен ако не сте в специализиран курс за обучение на открито.
Играта на открито помага за развитието на фината и грубата моторика.
„Учителите трябва да проявят иновативност и креативност по отношение на учебната програма, така че средата на открито също да бъде място за преподаване и обучение.
„Очевидно образователните програми трябва да подкрепят учителите да извеждат младите хора навън, за да се преподава и учи в тези важни пространства.“
Учителите казват, че децата се учат на поемане на риск, решаване на проблеми и проучване на възможности, когато играят навън..
Източник:https://www.abc.net.au
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” :Мартина Вакинова
Редакция: Боян Бързаков