Детето ми е на две години и ме слуша само ако му викам. Ако просто му говоря какво да направи или къде да отиде, то не ме отразява.
Понякога родителите повтарят десет пъти подред молбата си, а детето не ги слуша. И започва да изпълнява това, за което го молят, само когато мама или татко повишат глас. Недопустимо е, ако такава комуникация се превърне в системна.
Как да коригираме това?
За начало, в такива случаи е важно родителите да разберат защо комуникацията с детето е нарушена: защо то обезценява думите на родителите си и ги слуша само, ако повишат тон. Важно е колкото се може по-рано, до три годишна възраст, да се възпита в детето умението да слуша молбите на околните.
Типична ситуация при нарушена комуникация е, когато родителят казва нещо, моли още веднъж, детето игнорира това, тогава родителят в момент на безсилие избухва и детето бързо изпълнява всичко. Ако историята се повтаря редовно, детето ще свикне да слуша и чувства само емоциите, а не думите.
В ситуацията, когато детето слуша само в случай на повишаване на тона, има още няколко негативни последствия:
- Първо,за известно време то ще реагира на такъв вид комуникация – ще се стряска и ще изпълнява всичко, ако му викат. Но това няма да продължи дълго. Скоро то ще свикне, ще спре да смята повишеният тон за нещо необичайно и ще започне да обезценява и този начин на общуване. Родителят ще бъде принуден да крещи все по-силно. В края на краищата детето просто ще свикне с постоянното крещене и ще започне да игнорира и това.
- Второ, родителите, които крещят на детето може да изпитват чувство на вина и емоционално изтощение. Такъв вид комуникация води до умора и пречи за създаването на топли отношения в семейството.
- Плюс това, когато комуникацията е нарушена, това е комплексно – вече няма нормално човешко общуване с детето и е все по-трудно да се изгради. Когато родителите постоянно викат на детето, то престава да им се доверява и не желае да споделя с тях своите проблеми.
Как да поправите нарушената комуникация:
- Опитайте се да разберете причината защо не ви слуша детето. Може би то е прекалено увлечено в своята игра и всъщност просто не чува какво се случва около него? Или не разбира съвсем какво трябва да направи? Например, децата може да игнорират молбата на родителя да донесат нещо, ако не знаят къде се намира или не разбират какво точно се иска от тях. А може да са във фаза на емоционален експеримент, проверка на границите: ”Какво ще стане, ако не направя това?”. Това е нормален жизнен етап, който всички деца трябва да преминат.
- Обърнете внимание дали вие като родител се отнасяте с уважение към молбите на детето? Винаги ли обръщате внимание, когато ви моли за нещо? Детето може просто да копира комуникацията, която вижда всекидневно. Ако родителите игнорират молбите един на друг или на детето, тогава децата нямат друг избор, освен да копират този модел на поведение.
- Ако детето вече е достатъчно голямо, може да се споразумеете с него за нов вид комуникация: “Хайде да се разберем: Аз няма повече да ти викам, а ти ще правиш това, за което те помоля. Става ли?”
- Постарайте се да не реагирате прекалено емоционално на непослушанието на детето. Това е просто факт и викането няма да разреши проблема. Вижте дали ще се промени неговото отношение след като вие промените вашето.
- Опитайте принципа на “развалената грамофонна плоча”. Необходимо е многократно да повторите молбата си на детето без пауза и през това време да го гледате в очите. Повтаряйте фразата с неутрален, спокоен тон. Без уговорки и обиди. Просто: “Да отидем да измием зъбите”. “Време е да измием зъбите”.“Виждам, че си играеш, но е време да измием зъбите.” За детето е важно да почувства, че няма къде да избяга от думите на родителя. Ако трябва да си измие зъбите, то няма как да се измъкне от това, защото родителят ще настоява за своето. И задължително настоявайте спокойно, без допълнителни емоции.
- Помогнете на детето. Вместо да му викате, можете, например, да отидете с него в банята и заедно да измиете зъбите си. Или да му помогнете да прибере играчките си. Обяснете му, че ще продължи да си играе, след като свърши задължителните неща.
- Обяснете на детето смисъла на молбата си. Нещо от рода на: “Нужно е да си миеш зъбите, за да са чисти и здрави. Тогава няма да ни се налага излишно да ходим при зъболекаря.” Ако детето разбере защо е нужно да се прави това, то с по-голямо желание ще се заеме с изпълнението на молбата ви.
Източник: //mel.fm
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Йоланта Иванова
Photo credit: Freepik