По време на професионалният път на един учител може да има случаи, в които преподавателят изпитва съпричастност или съчувствие към даден ученик. Но грижовният учител изпитва емпатия към учениците си почти ежедневно. Важно е да разберем разликата в тези емоции и защо емпатията е изключително важна характеристика, която да ни помогне да развием личността на детето.
Какво е емпатия?
Като идиома, „да вървиш в нечии обувки“, наличието на емпатия е способността да разберем през какво преминава друг човек. Все пак емпатията също е и повече от това. Да имате емпатия означава, че можете да усетите как се чувства другият спрямо дадена ситуация. Това е разбиране на опита на човек, предизвикателствата пред него и дори мисловните му процеси.
Какво е съчувствието?
Просто казано, съчувствието е да чувстваме тъга за някой друг. Често асоциираме съчувствието със загубата на любим човек или, вероятно, животозастрашаваща диагноза. Може също да означава чувство на съжаление за нещастията на друг човек; например, ако къщата на съседа ви е изгоряла, човек може да изпитва съпричастност и съчувствие към неговата загуба.
Каква е разликата?
На английски, и двете думи empathy (емпатия) и sympathy (съчувствие, състрадание, съпричастност, симпатия) произлиза от гръцката дума „патос“, която означава „да страдаш“. Въпреки че тези две емоции си приличат, има няколко разлики. Съчувствието е отговор, който включва съставяне на оценка за ситуацията. Човекът, който изпитва съчувствие, може да не се свърже напълно или да разбере какво означава загубата за дадения човек. Емпатията е по-проникновена връзка към чувствата, през които някой друг преминава, свързвайки се с неговите преживявания.
Наскоро, учителите развиват емпатията си, работейки с ученици, които са изгубили някого или преживяват семеен стрес, поради ефектите от пандемията от COVID-19. Учителят може да изпитва състрадание към ученик, който е изгубил свой близък от вируса, но би проявил емпатия, предоставяйки повече време за работа върху задачите в училище, на ученик, чиито родители са загубили работата си заради пандемията.
Защо е важно учениците да имат тези умения?
При дейности за изграждане на характера учениците често споделят мотото „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб.“ За да научим учениците да изразяват и съчувствие, и емпатия, често трябва да им покажем определен модел на поведение. Ако учениците видят учителя да отговаря със съчувствие към дете, което преживява загуба например, тогава е много по-вероятно и те да реагират по същия начин.
Овладяването на емпатията често изисква преподавателят да мисли на глас и да обяснява на учениците защо реагира по определен (загрижен) начин спрямо някой, който се затруднява в усвояването на ново умение или се сблъсква със стресиращи фактори в живота си.
Този модел на поведение ще окуражи учениците да мислят за другите преди да реагират по определен начин и да не пропускат да помислят за това как другият човек би се почувствал в резултат на техните думи или действия.
Дейности, които промотират емпатия и съчувствие
Преподаването на умения чрез социално-емоционално обучение отнема време и много практика от страна на ученика. Това не са умения, които могат да бъдат научени в изолация, освен това трябва да се практикуват често. Докато учителят наблюдава взаимодействията между учениците, може да възникнат различни ситуации, при които учителят може да приложи емпатия.
Има различни дейности, които могат да бъдат използвани за развитие на уменията за изразяване на емпатия и съчувствие в клас.
Видеа, които преподават емоционални умения
За по-млади ученици има много кратки видеа, които са подходящи за преподаване на емпатия към другите. В някои клипчета се говори директно по темата, като All About Empathy и What is Empathy, а в други показват герои, които демонстрират емпатично отношение спрямо околните. Тези видеа позволяват на учителя да обсъди и да предостави модел на поведение на учениците чрез детски персонажи, които учениците харесват. За по-големите ученици в гимназиална възраст има подходящи TED видеа и други образователни материали.
Модел на поведение за изразяване на емпатия и съпричастност
Един от най-добрите начини да научим някого на емоционална реакция е да бъдем добри примери за подражание. Когато учениците видят учител да пита друг ученик как се справя, след като се е върнал от погребението на член на семейството, те се учат как да отговарят подходящо на подобни ситуации. По същия начин, когато учител говори с учениците за това как едно събитие, например заболяване, го е накарало да се почувства и попита дали някой друг се е чувствал по същия начин, учителят развива у децата усещане за разбиране и съпричастност към чувствата на другите.
Да говорим за емоциите
Учителят може да отвори място за дискусия на потенциални сценарии и емоциите, които възникват от тях, дори това да е само за няколко минути на ден. Това може да са дейности, при които децата да говорят едни с други, обсъждат по двойки как са се почувствали или може да се почувстват, ако изпитат определено отрицателно или положително събитие, като: загуба на домашен любимец, спечелено състезание, когато имат нужда от прегръдка, но няма кой да им я даде, когато някой им е казал, че тениската им е наобратно в края на деня, когато баба или дядо са им дали неочакван подарък и т.н. За да разширите дейността, накарайте децата да покажат с подходящо изражение на лицето, чувството, което се опитват да изразят.
Играйте на “Отгатни това”
Учителите могат да помогнат на учениците да се свържат с чувствата на другите като разчитат езика на тялото. За тази дейност учителят може да покаже снимка на някой, който прави специфично изражение или показва език на тялото, който изразява емоция. После учителят може да накара учениците да определят какво е чувството. За да разширят и допълнят това, учениците може да развият идеи и да обяснят защо този човек се чувства по този определен начин. Това позволява на учениците да разчитат езика на тялото и да свържат собствените си преживявания в ситуацията.
Умения за слушане
Да научим децата да са добри слушатели, когато някой обяснява чувствата си може да е трудна задача. По природа, децата искат да прекъснат и да кажат как се чувстват те, вместо да слушат и да съчувстват на този, който говори. Но все пак това умение може да бъде научено.
Учителят може да прочете част от история и да задава въпроси като:
- Как се чувства героят?
- Как можете да познаете, че героят е разстроен/развълнуван/т.н.?
- Какво накара героя да се почувства разстроен/развълнуван/т.н.?
Учителите могат да разширят тази дейност, като задават въпроси като:
- Какво бихте направили, за да помогнете на този герой да се почувства по-добре, ако бяхте участник в историята?
- Чувствали ли сте се така и, ако да, какво ви накара да се чувствате по този начин?
Ако научим децата да изпитват симпатия и емпатия към другите, това ще изгради култура на уважение. Учениците трябва да могат да видят перспективата на друг човек, когато той преминава през стресови ситуации, въпреки че също е изключително важно децата да разбират, че не е нужно да решават нечий друг проблем, за да прилагат емпатия. Чрез моделиране и преподаване на тези емоции, учениците ще се научат да дават и получават подходящи отговори на множество ситуации в живота на другите.
Автор: Мисти Ханс
Доктор по педагогика, Помощник-директор в основно училище
Източник: www.teachhub.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Димитрова
Photo credit: Freepik