Ново проучване, свързващо напляскването и развитието на детския мозък, показва, че “пошляпването” може да промени невронните реакции на детето към околната среда, по подобен начин, като при деца, жертви на по-тежко насилие.
Пошляпването може да повлияе на развитието на мозъка на детето по подобен начин като при по-тежките форми на насилие, гласи ново проучване, ръководено от изследователи от Харвард.
Изследването, публикувано наскоро в списанието Child Development (Детско Развитие), се основава на съществуващи проучвания, които показват повишена активност в определени области на мозъка на деца, които преживяват насилие в отговор на сигнали за заплаха.
Групата изследователи е установила, че децата, които са били напляскани, имат по-голяма невронна реакция в множество области на префронталния кортекс (PFC), включително в региони, които ни помагат да степенуваме видовете стимулации (salience network). Тези области на мозъка реагират на сигнали в околната среда, които обикновено са последователни, като например заплаха, и влияят на вземането на решения и оценяването на ситуации.
„Знаем, че децата, чиито семейства използват телесни наказания, са по-склонни да развият тревожност, депресия, проблеми с поведението и други психични проблеми, но много хора не гледат на напляскването като форма на насилие“, казва Кейти А. Маклафлин, Джон Л. Льоб, Професор по Социални Науки, Директор на лабораторията за стрес и развитие в Департамента по Психология и старши изследовател в изследването. „В това проучване искахме да разберем дали напляскването има въздействие на невробиологично ниво по отношение на това как се развива мозъкът“.
Според авторите на изследването, телесното наказание е свързано с проблеми с психичното здраве, тревожност, депресия, поведенчески проблеми и употребата на вещества. В допълнение, скорошни проучвания от САЩ показват, че приблизително половината от анкетираните родителите са удряли децата си през последната година, а една трета – през последната седмица. Въпреки това, връзката между напляскването и мозъчната активност не е била изследвана преди.
Маклафлин и нейните колеги – включително Хорхе Куартас, първият автор на проучването и докторант в Харвардското Висше Училище по Обучение, и Дейвид Вайсман, пост-докторант в лабораторията за стрес и развитие в Департамента по Психология – са анализирали данни от голямо проучване на деца на възраст между 3 и 11 години. Те са се фокусирали върху 147 деца на възраст между 10 и 11, които са били напляскани, и са изключили децата, които са преживели по-тежки форми на насилие.
Всяко дете е преминало през ядрено-магнитен резонанс, докато е гледало компютърен екран, на който са показвали различни изображения на актьори, правещи „уплашени“ и „неутрални“ лица. Скенерът е уловил мозъчната активност на детето в отговор на всеки вид лице. Впоследствие, тези изображения биват анализирани, за да се определи дали лицата предизвикват различни модели на мозъчна активност при децата, които са били напляскани и тези, които не са били.
„Средно, в цялата извадка, уплашените лица предизвикват по-голямо активиране в много региони на мозъка от неутралните лица. А децата, които са били напляскани, демонстрират по-голямо активиране в множество области на префронталния кортекс (PFC) от уплашените, в сравнение с неутралните лица, отколкото децата, които никога не са били нашляпвани“, пишат изследователите.
За разлика от това, „нямаше области на мозъка, където активирането към уплашени спрямо неутрални лица да се различаваше между децата, които са били малтретирани, и тези, които са били напляскани“.
Изследователите казват, че проучването е първа стъпка към по-нататъшен интердисциплинарен анализ на потенциалните ефекти на напляскването върху развитието на мозъка и преживяванията на децата.
„Тези констатации са в съответствие с други гледни точки за потенциалните последици от телесното наказание“, от области като психологията на развитието и социалната работа, каза Куартас. „Чрез идентифициране на определени невронни пътища в мозъка като последици от телесното наказание, можем допълнително да предположим, че този вид наказание може да бъде пагубно за децата и да получим повече възможности да го изследваме“.
Изследователите обаче отбелязват, че техните констатации не са приложими спрямо индивидуалния живот на всяко дете.
„Важно е да се има предвид, че телесното наказание не засяга всяко дете по един и същи начин и че децата могат да бъдат устойчиви, когато са изложени на потенциални трудности“, каза Куартас. „Но важното послание е, че телесното наказание е риск, който може да увеличи потенциалните проблеми в развитието на децата. Следвайки принципа на превенция, родителите и законодателите трябва да работят в опит да намалят разпространението му“.
В крайна сметка, добавя Маклафлин,„надяваме се, че това откритие може да насърчи семействата да не използват тази стратегия за дисциплина, и че може да отвори очите на хората за потенциалните негативни последици от телесното наказание по начини, за които не са се замисляли преди“.
Цитат към пълното изследване: Jorge Cuartas, David G. Weissman, Margaret A. Sheridan, Liliana Lengua, Katie A. McLaughlin. Corporal Punishment and Elevated Neural Response to Threat in Children. Child Development, 2021; DOI: 10.1111/cdev.13565
Източник: www.sciencedaily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Ганчева