Безпокойството е нещо нормално и всяко дете ще премине през различни фази или стресори, които ще се проявят чрез нервност и тревожно поведение. Понякога ще се случи дете да има тревожно разстройство, което да предизвика много сериозна реакция спрямо ежедневните стресори. То може да започне да получава паник атаки, да преживее дълбок страх или да избягва хора и места.
Като родители, възрастни, които полагат грижи за деца и учители, ние понякога намираме действията на определени деца като „лошо поведение“, което всъщност може да са външни признаци на силно безпокойство.Например едно дете може често да има избухвания и кризи, които да са или да не са част от нормалното му развитие. В конкретна възраст, обикновено между 1 и 3 години, гневните кризи са чести. През втората година на живота езиковите умения започват да се развиват. Тъй като малките деца не могат да кажат как се чувстват, от какво имат нужда или какво мислят, всяко разочарование може да доведе до криза. След 3-годишна възраст гневните избухвания обикновено намаляват, тъй като езиковите умения и емоционалният контрол вземат превес.
Ако имате дете, което все още изпитва силен гняв и има такива кризи след третата годинка, би могло да бъде знак за повече от нормално безпокойство, свързано с израстването. Този тип деца ще продължат да се борят със ситуации, които им костват сериозен стрес и могат да продължат да имат все по-големи кризи, колкото по-големи стават.
Изследване на тревожното поведение
Опитайте се да изследвате тревожността на детето си като външен наблюдател. Следете за определени модели на поведение или думи, които детето ви повтаря отново и отново. Докато внимавате за кризи и фрустрации, вие може да забележите, че то не просто има гневно избухване, а преживява паник атака. Много пъти децата с тревожни разстройства засилват такива емоции в стресови моменти, в които губят контрол и могат да станат агресивни. Тогава превключват на поведение „бий се или бягай“ и в повечето случаи избират опцията да се бият.
Друг път пък детето хипервентилира и започне ли този кръговрат, вече е трудно да бъде спрян. Често хипервентилацията и определеното от обществото като неприлично поведение са знаци, че детето има изключително силна тревожност и прекалено много стрес в живота си.
Хипервентилация
Дъхът е живот. Когато тялото на детето е отпуснато, то диша дълбоко и бавно, което го зарежда с енергия. Дишането е преобладаващо несъзнавано действие – правим го автоматично, без да мислим. За децата, които преживяват хроничен стрес, е трудна задача да правят тези дълбоки, отпускащи вдишвания и издишвания, които успокояват в стресови моменти. При хипервентилация тялото на детето често ще бъде напрегнато, дишането ще стане плитко и бързо, а поведението им често ще бъде силно превъзбудено.
Ако детето не може да вдиша дълбоко или пък диша неравномерно, заради необичайна ситуация, най-вероятно няма да може и да издиша дълбоко, което възпира това успокояващо тялото дишане. Тогава то може да започне да компенсира тази липса на въздух като започне да диша по-учестено. Ето как започва един цикъл на хипервентилация. Детето издишва твърде много въглероден диоксид, спрямо количеството кислород в кръвта, което го паникьосва.
Когато детето ви започва да хипервентилира, е възможно да преживява следното:
- Завива му се свят, тъй като недостатъчно кислород е достигнал до органите.
- Има студени ръце и крака, поради намаления приток на кръв към крайниците.
- Главоболие и загуба на концентрация, заради намаления приток на кръв към мозъка.
- Чувства, че сякаш няма въздух.
- Мускулно напрежение, заради високо съдържание на калций в нервната система.
- Може да стане хиперактивно.
- Гняв, дразнене и неприлично говорене, заради свръхвъзбудимост на нервната система.
Външните наблюдатели и тези, които не познават детето, обикновено смятат, че това състояние е мимолетно и очевидно за този, който го преживява и тези, които са наблизо. Въпреки това, тези родители и учители, които знаят и осъзнават ситуацията, в която се намира то, разбират, че тя може да се повтори отново, макар и в по-лека форма.
За какво да следите у детето си
Ако не знаете как да разпознавате сигналите на честото безпокойство у детето си, хипервентилацията или проблемно поведение, заради тревожност, можете да потърсите ерготерапевт, детски психолог, педиатър или друг специалист.
Децата, измъчвани от хронична хипервентилация, често дишат през устата, вместо през носа. Може и да забележите същите тези реакции, ако детето диша само през горната част на тялото, а не с коремчето.
Тъй като много родители и преподаватели не са наясно, че детето е в плен на този вреден цикъл на дишане, може да се затруднят при избор на намеса или родителски подход, който да приложат. Конкретни типове поведение и изблици често произтичат от безпокойство, на което не е обърнато внимание. Ако детето има свой начин да спре този разрушителен процес или да му помогнете да намали неговата честота, то може да си възвърне дишането в здравословните му нива.
В продължението на статията очаквайте упражнения и начини за успокояване на тревожното дете.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Петя Петкова-Пенчева
Източник:ilslearningcorner.com/