Известно е, че децата лъжат, за да получат каквото искат, да се измъкнат от неприятности и да им се размине. Но има куп други причини, поради които могат да не казват истината.
Малките деца лъжат, за да видят какво ще стане. Тези, които имат ниско самочувствие, ще казват лъжи, за да изглеждат по-готини. Депресираните или изнервени деца може да лъжат, за да не тревожат другите. Децата с дефицит на вниманието, просто говорят, преди да помислят. А понякога, както е и при възрастните, децата лъжат по социални причини.
Какво може да се направи от страна на родителите, зависи от това колко голяма е лъжата и откъде идва тя. Ако детето често лъже, за да получи внимание, най-добре е да го игнорирате и да продължите напред. А ако това започне да се повтаря често, може да му кажете следното: „Хей, това ми се струва доста преувеличено, я ми кажи какво в действителност се случи?“.
Ако големите деца лъжат за нещо сериозно, тогава наказанието трябва да съответства на лъжата. Например, ако детето е крило, че не е писало домашни в продължение на една седмица, то тогава ще трябва да свърши всичката работа наведнъж. А също ще трябва да има и последствия – като например да остане без телефон.
За да се избегнат лъжите, покажете на детето, че ще му е по-добре ако казва истината. И спазвайте това отношение. Винаги осигурете втори шанс да се каже истината. Дайте пространство на детето и го оставете след малко да ви разкаже отново какво се е случило. Не го наричайте лъжец, това причинява вреда и го кара да мисли, че не му вярвате.
Малки лъжци, разказвачи на опашати лъжи, дребни измамници, както и да ги наричате, децата се превръщат в такива по пътя на израстването. Докато малкото дете ще измисля извинения, че няма как да е ударило по-малкото си братче или сестриче, то големите деца ще лъжат за домашните.
Според клиничния психолог Матю Роуз, деца, които са били честни съвсем изневиделица започват да лъжат. Това, разбира се, е притеснително за родителите. Но ако знаем защо лъжат и сме подготвени как да се справим, то истината може да излезе наяве.
Защо лъжат децата
Повечето родители смятат, че децата им лъжат, за да получат нещо, което искат, за да избягат от някакви последствия или защото искат да се измъкнат от нещо, което не им се върши. Това са обикновените причини, водещи до казването на лъжа, но има и такива, които са по-особени.
Да изпробват ново поведение
Просто, за да видят какво ще стане, решават да послъгват и да се държат по друг начин. Децата си казват: „Какво ако направя така, това какво ще ми донесе, от какво ще се измъкна ако сторя това?“.
Да подобрят самочувствието си и да спечелят одобрение
Деца, които са потиснати и нямат самочувствие, ще казват грандиозни лъжи за себе си, за да се почувстват по-значими, по-впечатляващи, специални или талантливи, така че да изглеждат добре в очите на останалите. Д-р Роуз дава пример с осмокласник, който в 80% от случаите лъже за себе си и преувеличава – например, че когато е отишъл на парти всички са започнали да пеят за него, когато е влязъл.
За да избегнат фокуса върху тях
Деца с депресия или тревожност, обикновено лъжат, за да не насочват вниманието върху себе си и проблема, който имат.
Говорят, преди да мислят
Според специалисти, деца с синдром на дефицит на вниманието или хиперактивност, лъжат без да се замислят, просто защо са импулсивни.
Понякога децата дори вярват в лъжата, която са измислили. Или пък просто са забравили. Някои казват „да ви кажа честно, мислех че съм си направил домашното“. В такива случаи е препоръчително да се използват помощници, да се правят списъци със задачите или да се ползват органайзери.
Така наречените “благородни” лъжи
За да не наранят чувствата на някой, родителите сами карат децата да казват така наречените благородни лъжи. В тези случаи, кога да кажем такава лъжа и как, зависи от социалните умения на децата.
Какво могат да сторят родителите, за да спрат децата да лъжат
Според специалистите, е необходимо да помислим за функцията на лъжата. Първо трябва да се прецени дали детето наистина лъже, за какво е лъжата, какви са последствията от нея. Поведенческата терапия в такива случаи трябва да е в зависимост от функцията на лъжата и сериозността на проблема. Но точни и ясни насоки няма. Различните степени на лъжата имат различен отзвук.
Лъжа първа степен
Когато става въпрос за търсене на внимание, това може да се игнорира в леките варианти. Вместо да се казва грубо на детето: „Това е лъжа, знам че не ти се е случило така!“ , подходете меко и не го наказвайте, но и не обръщайте особено внимание.
Това важи особено за случаите, в които лъжата се дължи на ниско самочувствие. Например, ако детето казва „вкарах десет гола днес на мача и всички ме сложиха на раменете си и ме вдигнаха“, а вие смятате че не е станало точно така, то тогава по-добре не задавайте допълнителни въпроси. Тези лъжи от ниска степен, всъщност не нараняват никого, но и не са точно най-правилното поведение. Игнорирането и пренасочването към нещо друго е най-добрият начин да се подходи.
Лъжа втора степен
Ако това отношение спрямо лъжата не свърши работа, родителят трябва да приложи някакво леко порицание. Може да кажете: „Хей, това ми звучи леко измислено, защо не ми кажеш какво наистина се случи?“. Посочваш грешката и даваш втори шанс детето да каже истината.
Лъжа трета степен
Ако проблемът е по-сериозен, например, големите деца лъжат къде са ходили или дали са си написали домашното, тогава родителите могат да предприемат действия, които имат последствия за детето. То трябва да е наясно, че за тези лъжи следват порицание и може би дори наказание. Те не трябва да са нещо тежко и сериозно, а леки временни наказания, за да може детето да осмисли поведението си и да се поправи в грешките си. Може да му вземете телефона за час или да го накарате да свърши някаква работа.
Ако цяла седмица малчуганът е лъгал, че няма домашни а всъщност е имал, трябва да седне и да свърши всичката работа наведнъж, а не да му се размине. Ако е ударил друго дете в училище, а е излъгал за това, то трябва да има наказание не само за побоя, но и за лъжата. Накарайте го да напише извинително писмо на другото дете, за да поправи поведението си.
Как да помогнем на децата да избягват лъжите
Нека разберат, че казването на истината, ще намали последствията за тях.
Ако тийнейджъри пият на парти, родителите биха искали да им се обадят, за да дойдат да ги приберат след това. Но децата трябва да знаят, че е и нужно да внимават пиенето. Има много тънка линия на баланса между открития диалог и поставянето на граници, където е необходимо.
Когато лъженето е станало много лесно, трябва да поощрявате детето, когато казва истината. Кажете му, че по този начин то става по-благонадеждно и на него може да се разчита. Но когато не се справя добре, то трябва да е наясно, че наказанието или последствията не подлежат на договаряне и не могат да се избегнат. Не се оставяйте децата да ви манипулират и да мислят че ако кажат истината, но все пак са извършили беля, всичко ще е добре и ще им се размине, само защото не са излъгали.
Отбелязвайте си, когато казват истината
Да речем, че учителката се е оплакала на родителите, защото детето не си е написало домашното. Специалистите предлагат да дадете шанс да ви каже истината. Ако въпреки това, получите лъжа в отговор, може да кажете: „След 10 минути ще те попитам пак, а ти си помисли какво да ми отговориш. Ако ми дадеш друг отговор, това е просто признаване на истината и няма да имаш неприятности за лъжата“. По този начин, ако детето послъгва, защото се страхува от последствията или за да не разочарова родителите си, ще има време да помисли и да разбере че е по-добре да каже истината, без да бъде наказано за това. Тази техника не върши работа при хронични лъжци.
Използвайте метода “преамбюл”
Може да накарате децата да казват истината и като им покажете, че не сте прекалено взискателни към тях и не очаквате да са перфектни. Родителите може да подходят така и да кажат: „Ще ти задам въпрос, на който може би няма да ми хареса отговора, но запомни, че твоето поведение не е твоята същност. Аз те обичам какъвто си и всеки допуска грешки, затова си помисли и ми дай честен отговор“. Това може да доведе до действително признаване на истината.
Дайте на децата със синдром на дефицит на вниманието време да помислят над отговорите си
Такива деца са импулсивни и често дават отговори, които звучат като лъжи, а това може да е проблем в училище и вкъщи. Например, учителката пита детето дали е завършило задачата, а то отговаря импулсивно с “да”, но без да е погледнало в тетрадката си. Такива деца трябва да се научат първо да проверяват и да им се дава време да осмислят отговорите си.
Какво не трябва да правят родителите
Не притискайте детето
С обвинения може само да го накарате още повече да лъже. Ако родителят вече знае цялата история, по-добре направо да мине на въпроса и да го обсъди с детето.
Вместо да питате: „Написа ли си домашното?“ може да кажете: „Знам, че не си го написал, но нека да поговорим защо не трябва да правиш така“.
Не слагайте етикет „лъжец“ на вашето дете
Според експертите е голяма грешка да наречеш детето лъжец. Раната, която нанасяте е по-голяма е от това да трябва да се справя само с лъжата. То си мисли: „Мама няма да ми повярва“. Това го кара да се чувства зле и може да очертае поведенчески модел на патологичен лъжец у него. Затова не постъпвайте така с децата.
Източник:childmind.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Чаушева
Photo credit: Freepik