Съществена част от това да отгледаме добри, мили и възпитани деца е да научим децата си как да се извиняват, по правилния начин, когато са направили нещо лошо, независимо дали нарочно са го направили или не. Но, когато са малки децата, те няма да разберат тази идея веднага. Обаче, това не означава, че няма да ги окуражаваме да се извиняват. Те може би няма да разберат напълно какво лошо са направили, но по този начин им показваме, че не винаги ще става така, както те искат.
„Тъй като децата са естествено себични, като ги учим да се извиняват, ние им помагаме да разберат, че техните действия могат да наранят (и да засегнат) другите“,
казва Jill Chua-Sy, оперативен мениджър на Gymboree в TriNoma и Eastwood Mall, за SmartParenting.com.ph.
Как да научим малките си деца да се извиняват?
Първо, не ги принуждавайте. „Ако принудите детето си да се извини, тогава това се превръща в друга битка – може дори вече да не става въпрос за извинението“, предупреждава психиатърът Dr. Ann Princess Grana-Nespral.
Детският психолог Laura Markham, автор на книгата „Peaceful Parent, Happy Siblings: How to Stop the Fighting and Raise Friends For Life“, обяснява в Yahoo Parenting, че като принуждаваме малките деца да се извиняват, „ги учим на грешните уроци“. Markham вярва, че когато един човек, дори да е дете, е „принуден да се извини, преди да е готов, това изобщо не помага за оправянето на взаимоотношенията.“
Какво може да направите, когато се намирате в ситуация, в която е важно да кажете съжалявам? Доц. д-р Sanya Pelini, изследовател в образованието, дава следните съвети в Parenting.com:
1. Първо, оставете чувствата да утихнат
Ако се опитате да обясните на детето си ситуацията и защо то трябва да се извини, на него може да му е трудно да разбере, защото все още е разстроено или ядосано. Оставете го да се успокои, за да може да помисли какво е направило. Но бъдете постоянни. Не оставяйте инцидентът да премине просто така.
2. Дръжте емоциите си под контрол
„Помнете, че дори когато детето ви нарани друго дете, то ще се мисли за жертвата“, казва Пелини. Ако се ядосате, детето ви още повече ще се съжалява (помнете, то се чувства сякаш то е жертвата). Трябва да сте спокойни, но твърди.
3. Концентрирайте се върху ситуацията
Вместо да казвате на детето си да се извини веднага, обяснете му какво е станало и как другото дете се чувства, с думи, които ще разбере. Ако е грабнало играчка от своето другарче, кажете му направо, че не може да прави това. То трябва да попита „Може ли да я взема?“
4. Дайте възможност на детето си да се отплати
Когато детето ви наистина съжалява, оставете го да го изрази по свой начин: да каже „извинявай“, да даде прегръдка, да сподели играчка, да рисува или да напише кратка бележка, да подари цвете. Разбира се, може да му дадете предложения, но то трябва да се чувства спокойно с решението. Покажете му, че сте съгласни с начина, по който се извинява.
5. Бъдете пример
Ако сте опитали няколко пъти да окуражите детето си да направи искрено извинение, но то твърдо отказва, тогава се извинете от негово име. Кажете на другарчето, чиято играчка детето ви е взело, например, че съжалявате за това, което е направило детето ви, и добавете, че не знаете защо го е направило. Уверете го, че ще говорите с вашето дете за това. Вашата цел: да се погрижите те да могат да си играят пак.
„Децата се учат от нас как да „поправят“ отношенията си“,
пише Markham в своята книга.
Тъй като две годишното ви дете се извинява, защото вие сте го накарали, може да изберете други думи. Може да кажете: „Как може да помогнем на приятелчето ти да се почувства по-добре?“ или „Как може да накараме другарчето ти да спре да плаче?“. Тези инициативни думи се свързват с емоции, които вашето дете може да разбере. Помагат му да види какво щеше да стане, ако то беше този, който е тъжен или плаче.
Да учим децата си на съчувствие или да им помагаме да разберат как се чувства другото дете, е първата стъпка към искреното извинение.
Източник: https://www.smartparenting.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Шудипта Султана