Нормално е да се чувствате предадени, разгневени и ядосани, когато хванете детето си в лъжа, но това е истината: лъжите са нормален проблем в поведението на децата. Трябва да му се обърне внимание, но за повечето деца това не е недостатък на характера и не е въпрос на морал.
Лъжата е незрял и неефективен начин, който те избират, за да решат един проблем. Вместо да решат основния проблем, децата ви избират да излъжат за него.
Ако детето ви не си напише домашното, то си решава проблема като ви излъже и каже, че всъщност си го е написало. Ако детето ви не се прибере преди вечерния си час, то ще излъже за причината. Или пък за това къде или с кого е било. Лъжата се използва, за да се избегнат последствията, вместо да бъдат посрещнати.
При децата лъжата се използва като погрешно умение за решаване на проблеми. И нашата работа като родители е да научим своите деца как да решават по-конструктивно тези проблеми. Понякога това значи да обърнем внимание директно на лъжата, но друг път означава да обърнем внимание на поведението, което е накарало тази лъжа да изглежда необходима.
В тази статия се обясняват различни причини, заради които децата лъжат, както и как да се справим със специфични ситуации на лъжа.
Децата лъжат, за да избегнат неприятности
Най-често децата лъжат, за да избегнат неприятности. Да кажем, че са забъркали каша, защото са направили нещо, което не е трябвало да правят. Например нарушили са някое правило или са пропуснали да направят нещо, което е трябвало да свършат като тяхно задължение. Ако нямат друг начин, освен да изтърпят последствията си, те лъжат, за да избегнат неприятностите.
Основната причина децата да лъжат е, че нямат друг начин да се справят с даден проблем или конфликт. Понякога това е единственият начин за справяне, който те познават. Това е умение за оцеляване, макар и погрешно.
Децата лъжат, за да се разграничат от родителите си
Понякога децата използват лъжата като начин да запазят част от живота си разделен от този на своите родители. В психологията това се нарича индивидуализация и е съвсем нормално нещо.
Понякога може да изглежда, че дори си измислят ненужни лъжи за тривиални неща, което е объркващо за родителите.
И разбира се, децата лъжат, когато смятат, че домашните правила са прекалено строги и решат да не им се подчиняват.
Нека си представим, че имате 16 годишна дъщеря, на която не е позволено да се гримира, но всички нейни връстнички го правят. Така тя започва да се гримира, когато е извън къщи, а след това ви лъже за това. Лъжата може да се превърне в начин да ви накара да вярвате, че тя спазва правилата и едновременно да прави типичните за тийнейджърите неща.
Децата лъжат, за да установят своята идентичност
Децата ще използват лъжите като метод да установят своята идентичност, дори тя да е фалшива. Може да я ползват, за да впечатлят връстниците си, може би в отговор на натиск от тяхна страна. Детето ви може да ги лъже за неща, които твърди, че е направило (но всъщност не е), за да изглежда по-впечатляващо в очите им. Това не е рядкост и познаваме и възрастни, които продължават да го практикуват по един или друг начин.
Децата лъжат, за да получат внимание
Когато детето ви е малко и лъже непоследователно, това поведение може да е провокирано, за да спечели малко внимание. Това е нормално.
По-малките деца могат и да си измислят истории по време на игри с въображение. Трябва да разберете, че това не е лъгане, а по-скоро начин за тях да впрегнат въображението си и да започнат да разбират света около себе си.
Така че, когато едно малко дете каже: „Мамо, току що видях Дядо Коледа да прелита край прозореца“, това е много различно от ситуацията с по-голямо дете, което казва: „Написах си домашното,“ когато всъщност не го е направило.
Децата лъжат, за да не наранят нечии чувства
До определена степен повечето хора се научават как да изопачават истината, за да не наранят чувствата на другите. Ако някой ви попита харесват ли ви новите му обувки, а вие не ги харесвате, все пак вероятно ще кажете: „Стоят ти страхотно“, вместо да сте напълно честни.
Децата нямат същата деликатност като възрастните, така че за тях често е по-удобно просто да излъжат. Този тип лъжи е първата стъпка към научаването да бъдем тактични в изказа си.
Наистина ние научаваме децата си да лъжат, когато казваме: „Кажи на баба, че нейния подарък ти харесва, дори да не е така, защото иначе ще я обидиш.“
Ние имаме основателна причина – не искаме да нараним чувствата на човек, който се е постарал заради нас. Въпреки това, ние все пак учим по този начин детето си как да изкривява истината. И отново – това е нормално.
Лъжите при децата обикновено не показват проблем с морала
Лъжите при децата не са морален проблем. Затова от основно значение е да не приемате лично тези лъжи.
Наистина, повечето деца не лъжат, за да наранят чувствата на родителите си – те лъжат, защото нещо друго се случва в този момент. Важна част за вас, като родител, е да обърнете внимание на поведението, което се крие зад лъжата. Ако вие я приемате лично, най-вероятно сте разгневени и разстроени и не се концентрирате върху поведението, довело до тази лъжа.
Ето един пример. Нека си представим, че детето не си е написало домашното, но ви е излъгало, че го е направило. Когато разберете, че това е лъжа и се конфронтирате с него, то признава и обяснява, че е играло със съученици след училище и затова не е успяло.
В този момент вие имате избор като родител. Можете или да се концентрирате над факта, че детето ви е излъгало, или да се концентрирате над факта, че не си е довършило домашното.
Препоръчително е да се фокусирате над поведението, което стои зад лъжата – неизпълнението на домашните. Когато детето ви поправи това поведение, причината за лъжата ще изчезне и няма да му се налага да лъже.
Обратното, ако се разкрещите на детето си за лъжата, за това, че сте предадени или че не ви уважава, това ще е всичко, на което ще можете да обърнете внимание. Вашето дете ще се изключи и вие няма да имате възможност да работите над истинския проблем на детето – отговорност да следи за изпълнението на домашните си.
Изводът е, че гневът и раздразнението ви за лъжата няма да помогнат на детето да промени своето поведение (да не си пише домашното), което го е накарало да ви излъже.
Така че лъжата не е обезателно морален проблем, а повече е трудност с решаването на проблемите. Лъгането е проблем на липсата на умения и на избягването на последствията. Вашето дете не лъже, защото няма морал; то лъже защото не знае как да напише домашното си навреме.
Повечето деца различават правилно от грешно – затова те лъжат като първа стъпка. Те не искат да имат проблеми за това, което са направили и ползват лъжата, за да разрешат тези проблеми.
Това означава, че нашите деца се нуждаят от по-добри умения в решаването на проблеми и вие като родител можете да ги подкрепите, като им помогнете да работят върху способностите си да ги решават. Това може да стане с ефективни последствия, които да научават детето ви как да се справя с проблема.
Избирайте битките си: Фокусирайте се върху сериозните лъжи
Работата на родителите е да определят кои лъжи са сериозни и кои не. Най-сериозните лъжи са свързани с опасно, незаконно и рисково поведение. Затова е препоръчително да се фокусирате само върху сериозните лъжи.
Например, може да чуете детето си да казва на друго дете: „Тази рокля ми харесва“, а по-късно в колата да ви каже „Тази рокля не ми хареса“. Вие може да решите да се конфронтирате с детето си за това противоречие. Но можете и да подминете това, особено, ако се случва рядко.
Но ако то ви излъже за нещо рисковано или незаконно и опасно, вие трябва да обърнете внимание на това. Ако е рисково поведение свързано със секс, наркотици и други вредни действия, вие трябва да потърсите помощ от специалист. Така че избирайте битките си, фокусирайте се върху това, което е важно.
Какво да направите, ако хванете детето си в лъжа
Препоръчително е да не реагирате веднага, ако хванете детето си в сериозна лъжа. Вместо това го изпратете в стаята му, за да можете да се успокоите. Говорете с партньора си, с доверен приятел или член на семейството и измислете план. Дайте си време да помислите как да се справите с тази ситуация.
Помнете, че когато реагирате без да мислите, няма да сте ефективни. Затова си дайте време да обмислите своя план.
Когато говорите с детето си, не се карайте с него относно лъжата. Просто отбележете какво сте видели и какво е било очевидно. Възможно е да не знаете причината за лъжата, но в крайна сметка детето може да ви подскаже за нея. И отново – само отбележете поведението, което сте видели.
Разговорът с вашия тийнейджър може да бъде в тази насока:
„Съседката ми се обади – видяла те е да излизаш през прозореца. Аз пък видях, че заспиваш на масата тази сутрин на закуска. Но ти ни каза, че си бил вкъщи цяла нощ.“
И после кажете:
„За това нещо ще има последствия. Следващият уикенд няма да можеш да преспиш на гости в приятели. И също така сме притеснени къде си бил, когато си излязъл.“
Оставете му възможност да ви разкаже какво е станало. Помнете, кажете какво мислите, базирано на фактите, които имате. Направете го без кавги, просто кажете фактите.
„Имаме тази информация, вярваме, че е истина и това са последствията“
Направете го просто и ясно и чуйте това, което вашето дете има да ви каже, но бъдете строги.
Как да се отнесете към хроничните лъжи: Инициирайте прекратяване на лъжата
Ако детето ви лъже хронично или лъже за опасно, рисково или нездравословно поведение, трябва да обърнете внимание и на същинската лъжа, освен на поведението, което я е породило. Това, което може да направите, е да инициирате прекратяване на лъжата.
Прекъсването на лъжата е планиран и структуриран разговор относно лъжливото поведение. Този разговор позволява на детето ви да разбере на какво сте били свидетел и ви дава възможност да му изкажете вашите притеснения. Ето няколко неща, които да имате предвид, когато инициирате такава намеса в лъжата:
Планирайте намесата предварително
Помислете как ще действате. Планирайте го с вашия партньор, а ако сте самотен родител помолете друг близък от семейството да бъде с вас.
Разговорът трябва да бъде възможно най-неутрален и беземоционален. Идентифицирайте проблемното поведение, което искате да обсъдите. Също така решете какви ще бъдат последствията за вашия тийнейджър относно това поведение. Направете всичко това предварително.
Бъдете конкретни относно поведението на лъгане
Когато говорите с детето си, бъдете конкретни и детайлни относно това, което сте видели и проблемите, които съществуват. Изкажете своите намерения спокойно и без емоции:
„Ако лъгането относно домашните продължава, това ще бъдат последствията.“
„Очевидно е, че нощем излизаш тайно от къщи. Ще има последствие за това поведение.“
Помнете, че трябва да изберете последствия, които да можете да проследявате и да го направите, когато ги наложите.
Опростете посланието
Нека бъде много фокусирано и просто за вашето дете. Концентрирайте се върху поведението и после му кажете, че искате да чуете какво се случва и какво го кара да чувства, че има нужда да излъже.
Не забравяйте, че вие не търсите извинение за лъжата, а се опитвате да идентифицирате проблема, който има вашето дете и който го кара да лъже, за да го реши.
Бъдете директни и конкретни. Намесата ви сама по себе си трябва да бъде бърза и в целта. Не изнасяйте дълги лекции на детето си. Помнете, че това няма да помогне. Децата просто се изключват в този случай – чували са това десетки пъти. Те спират да слушат и нищо не се променя. Назидателните лекции са безполезни.
Отделете време да изслушате своето дете
Лъжата най-вероятно е начинът, по който детето ви се опитва да реши проблем и затова се уверете, че сте дали ясно да се разбере, че искате да чуете от него какво всъщност се случва. Позволете му да ви обясни и бъдете подготвени да слушате.
Възможно е първоначално детето ви да не е готово да говори за това. Просто бъдете отворени да чуете какъв е неговия проблем. Вие трябва да създадете защитена среда за него, за да може да се разкрие пред вас.
Но ако детето ви не е готово за тази стъпка, не го притискайте. Вместо това, просто повторете, че искате да го изслушате щом е готово да говори. Опитайте се да сте търпеливи.
Няколко думи за магическото мислене
Децата и подрастващите са предразположени към това, което психолозите наричат магическо мислене. Вашето дете използва магическо мислене, когато убеждава себе си, че неговата лъжа е всъщност истина. Разберете, че детето ви не иска да повярва, че е лъжец. Никой не иска да бъде известен като лъжец.
Деца, хванати в крачка да пушат в училище, казват „Не, не съм пушил“, дори димът все още да е наоколо. Това е магическото мислене. Когато сте дете, вие мислите, че ако продължавате да повтаряте същото нещо отново и отново, то магически ще стане истина.
Още повече, ако детето ви вече е успявало да се измъкне с няколко лъжи, то ще започне да си мисли, че ще може да му се размине и следващия път. Така лъжите стават все по-пъстри и абсурдни.
Но ваша работа като родител е да кажете без емоции какво чувствате, че е истина. Отбележете лъжата, но нека последствията бъдат относно поведението, а не относно лъжата.
В заключение
Повечето деца не искат вечно да лъжат. Сред подрастващите има много, много малко деца, които са лъгали хронично, без причина. Обикновено децата не лъжат произволно; те имат причина да го направят, без значение колко погрешна може да е тази причина. Вашето дете различава правилно от грешно, но понякога избира да излъже.
Разбираемо е, че ви е трудно да не приемате лъжата лично и да сте разочаровани, когато детето ви лъже. Но просто помнете, че детето ви се опитва да реши свой проблем, макар и неефективно. Нашата работа е да научим децата си на правилни и ефективни начини да решават проблемите си и да ги напътстваме през тези объркани години. С течение на времето те могат да се научат да го правят, без да лъжат.
Източник:www.empoweringparents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса: Елена Иванова
Photo credit: Freepik