Много системи в тялото на детето влияят на емоциите и понякога сложната психологическа реакция, която те инициират. Две мозъчни системи обаче споделят важната задача да регулират емоциите. И макар да имат различни работни места, с различен фокус, те комуникират помежду си, за да може вашето дете да управлява и да се справя с емоционалните си нужди и нуждите за оцеляване.
Двете мозъчни системи, отговорни за емоционалната регулация включват:
Лимбична система и мозъчен ствол
Мозъчният ствол и структурите на лимбичната система, които го заобикалят, са фокусирани върху нашите нужди за оцеляване; емоционални и непосредствени нужди от обвързване. Лимбичната система е категоризирана като една от системите, отговорни за по-ниските функции на мозъчната йерархия, което означава, че ако детето все още не е развило тези по-ниски нива на учене, то не може да функционира правилно на по-високи емоционални нива. Това може да доведе до емоционална незрялост, да накара детето ви да блокира в определени ситуации и да инициира реакция на битка или бягство, или на страх.
Мозъчната кора
Мозъчната кора регулира по-високи функции като нашите взаимодействия и емоционалната ни реакция към външния свят. Ако по-ниските нива на мозъка на вашето дете не работят правилно, по-високите емоционални функции на мозъчната кора също няма да работят. В следствие, способността на детето ви да регулира своите емоции и емоционални реакции, и да мисли както рационално, така и логично може да бъде компрометирана.
Как емоциите влияят в класната стая
Като възрастни, благодарение на множеството преживявания и модификации на поведението, обикновено можем да формулираме емоциите си по социално приемлив начин и все пак да постигнем ответните реакции, които са необходими в дадена ситуация. За едно дете обаче, това може не винаги да е опция, особено ако има недоразвита лимбична система.
Годините опит липсват, а механизмите за справяне не са напълно развити и се различават при всяко дете. Деца със затруднения в ученето могат да изпитват много смущения в учебната среда, които предизвикват различни емоции, водещи до високи нива на стрес, сривове, истерии и пълно блокиране.
Изправени пред разочарование, безпокойство, тъга или срам, децата губят достъп до паметта, разсъжденията и понякога способността да създават връзки. Самото предложение за четене на глас в класната стая може да вкара детето в режим на страх.
Уплашените ученици се представят зле и не научават добре нова информация. При много деца интелектуалният капацитет е изцеден поради емоционален стрес. Това негативно състояние неизменно съществува за много ученици, които имат трудности в ученето и забавяне в развитието. Емоциите им са като бутон за включване/изключване и когато емоционалното им състояние е на повърхността, това оказва пряко влияние върху способността им да учат.
Както научаваме в The Handbook of Emotion and Memory („Наръчник за Емоция и Памет“), в крайна сметка децата научават основни емоционални етикети за обекти, хора и ситуации. Детето научава кое е добро или лошо, какво харесва или не. Не е чудно, че ако в класната стая, има повече „лоши“ преживявания, отколкото положителни, потенциалът за учене може да намалее.
Важно е да запомните, че ако по-ниските нива на мозъка на вашето дете не функционират правилно, по-високите също няма да могат. Трябва да превърнете тези функции в автоматични (да седят седнали спокойно, да регулират емоциите, да се държите добре в час и да реагират на социални сигнали), за да могат децата в последствие да решават проблеми, да четат, пишат, отговарят на въпроси, да са активни в час и да учат математически уравнения.
При някои деца енергията, която би могла да бъде изразходвана за слушане на учителя и запомняне на факти, трябва да бъде насочена към регулиране и успокояване на негативни емоционални реакции, тъй като тяхното емоционално състояние или лимбична система са недоразвити.
Трябва също така да признаем, че емоциите просто съществуват. Изследвания показват, че връзката между емоциите на детето и академичното обучение често бива пренебрегната. Има нужда от повече изследвания, за да се разбере уникалната връзка между тях.
Децата не учат емоции по същия начин, по който запомнят азбуката или нови думи. Учители, родители и други възрастни не могат лесно да променят емоционалните състояния на децата, но и не трябва да ги пренебрегват. Изграждането на среда, която подкрепя емоционалния растеж, ще застане начело в изграждането не само на емоционално здрави деца, но и на ученици, които имат по-добра възможност за обучение и критично мислене.
Регулатор 1: Мозъчен Ствол и Лимбична Система
Мозъчният ствол и лимбичната система са обширно свързани с телесните системи, органи и сетивни нерви, които постоянно реагират на функциите, циклите и защитните механизми на тялото. Ретикуларната активираща система, разположена в горната част на мозъчния ствол, действа като будилник за мозъка и регулира фокуса и вниманието чрез интегриране на сензорната информация. Лимбичната система пък играе ключова роля като емоционален регулатор и обработва паметта. Тези две състояния, емоции и спомени, се свързват помежду си, за да образуват емоционалната памет, която произвежда реакциите на детето към ситуации, преживявания и учебен процес.
Друга важна структура във връзка с емоциите е амигдалата. Амигдалата се счита за пазителя на частта на мозъка, свързана с емоциите. Тя се намира на границата между долната лимбична система и кората на главния мозък. Основната ѝ задача е да филтрира входящата сензорна информация и да стартира процеса на реакция. В The Well Balanced Child („Добре Балансираното Дете“) лимбичната система бива описана като такава „без специфичен произход, в която всички структури са силно интерактивни.Лимбичните структури включват лимбичния лоб, хипокампалната формация, амигдалата, хипоталамуса и предната част на таламуса. Лимбичните връзки са обширни, както се вижда от емоционалния компонент, свързан с цялото човешко поведение. Емоциите трябва да бъдат координирани с рационалното поведение (мозъчната кора) и с нивото на бдителност чрез ретикуларната формация“.
Регулатор 2: Мозъчна Кора
Мозъчната кора заема най-голямата част от нашия мозък. Състои се от нервната тъкан, дълбоко нагъната около лимбичната система. Кората е взаимосвързана и организирана в мрежи, които изпълняват следните три централни роли:
- Получава, организира и интерпретира сензорна информация
- Взема рационални решения
- Задейства емоционални реакции
Въпреки че проучванията за ролята на дясното и лявото полукълбо не са убедителни, някои модели са очевидни. Забелязва се, че дясното полукълбо изглежда играе по-важна роля в справянето с емоциите, докато лявото полукълбо е по-фокусирано върху логическото мислене и това, което фактически се е случило. Ето защо децата в предучилищна възраст или детска градина са склонни да използват дясната част на мозъка си (творческа и емоционална), докато лявата част на мозъка (организаторска и логична) все още не е напълно развита.
Например, дясното полукълбо се фокусира върху израженията на лицето, жестовете и тона на казаното от учителя, а лявото се фокусира върху думите, които всъщност са изречение. Наблюдава се също как дясното и лявото полукълбо реагират по различен начин на контрастиращи емоции.
Лявото полукълбо обработва положителните емоции, които водят до социално сближаващо поведение (смях, радост, вълнение). Дясното полукълбо изглежда обработва негативните аспекти на емоциите (тъга, страх, отвращение), предизвиквайки реакции на оттегляне. Поради тази причина дейностите по средната линия са от съществено значение, за да насърчите лявата и дясната хемисфера на мозък на вашето дете да работят заедно. Ако двете страни работят заедно, детето може да изгради невронни пътища, които ангажират емоциите, както и способността за учене.
Предната част на мозъчната кора е разделена на сензорни и фронтални дялове. Сетивните лобове съхраняват сетивни спомени. Фронталните лобове се фокусират върху решаването на проблеми и рационалното мислене. Предната част на фронталния лоб е най-напреднала и отговаря за планирането и организирането на бъдещо поведение и действия.
Упражнения за Емоционално Балансиране
За да насърчите по-доброто емоционално балансиране и развитие на лимбичната система и мозъчната кора на вашето дете, опитайте упражнения отгоре надолу у дома. Тези упражнения пресичат както горната, така и долната част на тялото. Именно въображаемата средна линия, може да помогне на мозъка на детето ви да стабилизира емоциите, времето, ритъма и ученето.
Ако забележите, че то има проблеми с емоциите, поведението, избухливостта, вниманието, саморегулацията и логическото мислене, допълнителни упражнения от същия вид могат да помогнат на поведението в класната стая. Може също да забележите допълнителни затруднения в ученето или странични ефекти, които могат да причинят емоционална нестабилност, ходене на пръсти, W-седене, нощно напикаване, лошо равновесие и координация, недостатъчно развита вестибуларна система и проблеми с двигателното планиране. Ако детето ви се бори с някои от тези проблеми, това може да е индикация, че нервната система е недостатъчно развита.
Източник: Ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Ганчева
Photo credit: Freepik