Можем да научим децата си на съпричастност и толерантност към мислите и емоциите на другите, дори и те да са различни от техните собствени. Ето няколко идеи:
Емпатията е способността ни да си представим как някой друг се чувства в определена ситуация и да се погрижим за него. Да бъдем съпричастни е умение, което трябва да развиваме и не винаги е лесно, но изграждайки тази способност детето:
- Разбира, че е отделна личност със свой собствен характер;
- Разбира, че останалите могат да имат различни от неговите мисли и емоции;
- Разпознава емоциите, които повечето хора изпитват като – радост, изненада, гняв, разочарование, тъга и други;
- Умее, наблюдавайки определена ситуация, да се поставя на мястото на друг човек и да си представи как той се чувства;
- Знае какво би могло да направи в тази ситуация, за да подкрепи другарчето си – например да му даде любимата му играчка;
Етапи в изграждането на емпатия
Разбирането и показването на емпатия е резултат от множество социално-емоционални умения, които се развиват от най-ранна възраст.
Най-основните сред тях са:
- Създаването на сигурна, здрава връзка с вашето дете, която се основава на обичта, в която то се чувства прието и разбрано помага на детето да се научи да приема и разбира останалите хора.
- Около шестия си месец бебетата започват да взимат пример от чуждото поведение. Това означава, че детето наблюдава поведението на своите родители, за да прецени как то самото трябва да реагира в определена ситуация. Например дете на седем месеца внимателно наблюдава как баща му поздравява новодошлият гост, за да прецени дали непознатият е приятел. Отношението на родителя оказва влияние върху реакцията на бебето. Именно затова родителите биват насърчавани да бъдат спокойни и да излъчват въодушевление, а не да са разтревожени и напрегнати, когато оставят децата си в детската градина. Това поведение показва на детето, че това място е безопасно и ще се чувства добре там. Взимането на пример от околните или чувствителността към реакциите на родителите в определени ситуации помага на бебетата да опознаят света и хората около тях.
- Между 18 и 24 месеца детето осъзнава, че и останалите хора, също като него имат своите мисли, емоции и цели и техните вярвания и идеи могат да се различават от неговите.
- Освен това между 18 месеца и 2 години децата започват да разпознават чужд образ в огледалото, което показва, че вече осъзнават себе си като отделен човек.
Как да възпитате у детето си емпатия?
Проявявайте съпричастност към детето си. Например: „Страхуваш ли се от това куче? То е добро куче, но лае много силно и вероятно това те плаши. Ще те гушна, докато премине покрай нас.“
Говорете за емоциите на околните. Например: “Кати се натъжи, защото й взе плюшеното мече. Моля те, върни мечето на Кати и си избери друга играчка.”
Покажете на детето как може да бъде съпричастно. Например: “Виж, Ема прави пясъчен замък. Занеси й тези мидички, тя ти е приятел”.
Четете заедно книжки за емоциите.
Бъдете модел за подражание. Когато самите вие имате здрави взаимоотношения и винаги подхождате с уважение и грижа към околните, детето ще вземе пример от вас.
Използвайте Аз-форма, тя е пример за важността на съзнателността. Например: “Не ми беше приятно, когато ме удари. Заболя ме.”
Оценявайте „сложните“ емоции на детето си. Когато детето ни е тъжно, ядосано или разочровано ние бързаме веднага да го успокоим, бързо да разкараме тези емоции, за да го предпазим. Но тези негативни преживявания са част от живота и детето трябва да се научи да се справя с тях.
Всъщност назоваването и оценяването на “сложните” емоции помага на децата да се научат да ги контролират: „Ти ми се сърдиш, защото изключих телевизора. Разбирам те. Ти обичаш това филмче. Нормално е да си ядосан. Когато се успокоиш може да ми помогнеш да направим вкусен обяд или да си поиграеш в кухнята, докато аз направя сандвичи.“. Този подход учи децата да бъдат съпричастни с чуждите негативни емоции.
Представете съпричастността на децата по време на игра. Например нека плюшеното мече да „каже“ на патето, че не иска да си играе с него. Попитайте детето как според него се е почувствало патето и какво трябва да посъветваме мечето.
Обяснете на децата си значението на думата „извинявай/съжалявам“. Ние често виждаме думата „извинявай“ като начин децата да поемат отговорност за действията си. Но голяма част от децата, не разбират значението на тази дума. Въпреки, че децата трябва да се извиняват, когато са сгрешили, това не винаги учи децата на съпричастност. По-добре е да се насочи вниманието на детето, към чувствата на отсрещната страна. “Нора, виж, Ана е тъжна и плаче. Тя си удари ръката, когато я блъсна. Нека я попитаме как е”. Така детето разбира причинно-следствената връзка между своите действия и начина, по който те повлияват на околните.
Бъдете търпеливи. Да се научиш да бъдеш съпричастен изисква време. Тригодишното ви дете едва ли ще бъде перфектният емпат, дори някои възрастни не са усвоили добре това умение. Всъщност е напълно нормално децата да поставя себе си в центъра, в този етап от развитието си. Помнете че съпричастността е умение, което изисква усилия и се надгражда през целия живот.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Радослава Димова
Източник: https://www.zerotothree.org