Децата имат нужда да чувстват емоциите си и заедно с това да се опитват да ги толерират. По този начин развиват самоконтрол и емоционална интелигентност.
Когато емоциите надделеят, хората казват и правят неща, които обикновено не биха направили или казали. А когато си малко дете, това се случва през цялото време.
Емоционалната саморегулация, която е и значителна част от емоционалнта интелигентност, е именно способността да се управлява преживяването и изразяването на емоциите. С практика децата подобряват капацитета си за емоционална регулация. До около 4-годишна възраст повечето деца започват да използват различни стратегии за елиминиране на неприятните и смущаващи външни стимули. Един пример за това е как покриват очите си с ръце, когато са уплашени или когато запушват ушите си при силен шум.
Около и над 10-годишна възраст, децата системно използват по-сложни стратегии за емоционална саморегулация. Тези стратегии могат да се разделят на две по-прости – такива, които целят разрешаване на проблема и такива, които са вид опит за толериране на емоцията.
Когато детето може да направи промяна, за да се справи с проблема, то се ангажира в ориентирана към проблема стратегия – намиране на източника на затруднението и изготвяне на план за справянето с него. Ако обаче сметнат даден проблем за неразрешим, децата се ангажират с ориентирана към неприятната емоция стратегия и работят върху способността за толерирането и контролирането ѝ.
Всички тези умения са част от емоционалната интелигентност. Тя е придружена от осъзнатостта, разбирането и способността за изразяване и управление на собствените емоции.
Доскоро се обръщаше предимно внимание на академичната успеваемост в детството и емоционалната саморегулация беше оставяна някак настрана. Това е доста непълна и слаба стратегия, имайки предвид проучванията, които сочат, че емоционалната интелигентност е два пъти по-силен индикатор за бъдещ успех, отколкото познатото IQ.
Самоконтрола, приет за част от емоционалната интелигентност, е особено важен за предсказването на постиженията при децата. Малчуганите, които са способни да възпират импулсите си, провокирани от емоции и избягват разсейващите стимули, са способни да се ангажират в по-голяма степен в социално насочено поведение и да постигат целите си.
Има и много мащабно изследване, в което са тествани деца в училищна възраст и по-специално техния самоконтрол. Като част от него са направени и няколко проследяващи проучвания във времето – до около 30-тата годишнина на участниците. Проучването показва, че самоконтрола е бил по-добър показател за успех, отколкото коефициента на интелигентност ( IQ), социално-икономическия статус и семейната среда. А децата с висок резултат за самоконтрол са били по-здрави възрастни (физически), с по-висок доход и рядко са имали криминални прояви или проблеми с алкохола.
Чувствата служат за постигане на цел
Първата част от емоционалната интелигентност е осъзнаването и разбирането на емоциите. Трябва да разберем и приемем, преди да можем да контролираме емоциите си. Емоциите не са просто едно неудобство, те са по-скоро част от човешката еволюция, която има своята цел. Теорията за отделните емоции разглежда всяка от основните емоции като развила се, за да служи на определена цел и да мотивира нашето поведение.
Тъгата е емоция, уникално и изключително способна да ни забавя, не само в мисленето, но и в моторната активност. Това от своя страна ни дава възможност да рефлектираме върху източника на нашето емоционално неразположение. Помага ни да погледнем отблизо към причината, довела до това преживяване.
Противоположно на тъгата – гневът ни забързва, мобилизира интензивна енергия и изпраща кръв към крайниците ни. Докато еволюционно, той ни е подготвял за битка, то в наши дни ни позволява да задържим енергията за битка и да я използваме по различни начини. Гневът ни дава знак, че правата ни са нарушени, помага ни да се мобилизираме и да се защитим срещу бъдещи заплахи.
Нашите емоции са с нас, за да ги уважаваме и да ги осмислим. Това включва и интензивните емоции на децата ни, проявени в привидно неинтензивни ситуации.
В свое скорошно становище, Американската академия по педиатрия съветва родителите да не използват технологиите като начин на успокояване или регулиране на негативните емоции на децата си. Специалистите изразяват тревогата си, че използването на медиите и технологиите като средство за успокояване може да доведе до проблеми с въвеждането на граници или неспособност у децата да изградят свои собствени стратегии за емоционална регулация.
В най-общи линии, децата имат нужда да преживяват и чувстват емоциите и да упражняват толерирането им и по този начин да развият самоконтрол и емоционална интелигентност.
Как да повишим емоционалната интелигентност на децата
Тъй като емоционалната интелигентност се оказва значителен индикатор за успех, изследователите са проследили как родителите могат да окуражат развитието ѝ.
В опит да разбере как се развива емоционалната интелигентност, д-р Джон Готман е извършил наблюдения за това как родителите отговарят на емоциите на децата си. Той е открил, че родителите отговарят на емоциите на децата си по един от тези четири основни начина:
Родители, които отхвърлят и виждат емоциите на децата си като незначими и се опитват да ги елиминират бързо, често чрез използване на нещо разсейващо.
Неодобряващи родители, които виждат негативните емоции като нещо, което да бъде потиснато и често използват наказания.
Родители “Остави го да бъде” – те приемат всички емоции от детето, но не успяват да му помогнат да разреши проблем или да поставят граници и норми за подходящо поведение.
Емоционални треньори – зачитат негативните емоции, не са нетърпеливи с проявата на емоциите, ползват емоционалния си опит за свързване с децата си и им предлагат насоки чрез назоваване на емоциите като споделят идеи за разрешаване на проблема.
Проучването на д-р Готман показва, че децата на родители, които тренират емоционално децата си са физически по-здрави, справят се добре в училище и се разбират добре с приятелите си. Тези родители следват пет основни стъпки, за да помогнат на децата си с емоциите. Някои от тези стъпки могат да отнемат повече време.
Д-р Готман открива,че родителите обучаващи емоционално децата си, следват тези стъпки през 20-25% от времето и споделя, че не е нужно родителите да се чувстват виновни, тъй като е невъзможно да се поддържа този процес през цялото време.
Петте стъпки на емоционалния тренинг
Стъпка 1: Бъди осъзнати за емоциите на детето си
Родителите, които обучават децата си на емоции, са наясно със собствените си чувства и са чувствителни към емоциите на децата си. Не е необходимо детето да увеличи изразяването на емоцията, за да може чувствато да бъде отчетено и утвърдено.
Стъпка 2 : Виждат емоциите като възможност за свързване и учене
Емоциите не са възприемани като неудобство или предизвикателство. Те са възможност за свързване с детето и учене през предизвикателни чувства.
Стъпка 3 : Слушане и валидиране на чувствата
Посветете на своето дете пълното си внимание, докато наблюдавате и изслушвате израза на емоциите му. Дайте обратна връзка, за това, което чувате, така показвате на детето, че го разбирате и виждате какво преживява.
Стъпка 4: Назовете емоциите
След като сте изслушали детето, помогнете му да изгради осъзнаване и речник с който да назове емоциите си.
Стъпка 5: Помогнете на детето си да разреши проблема в определени граници
Всички емоции са приемливи, но не и всяко поведение. Помогнете на детето си да се справи с емоциите като развие стратегии за справяне и разрешаване на проблем. Ограничете изразяването на емоциите до приемливо поведение. Това означава да помогнете на детето да си постави цели и да генерира решения и идеи за достигане на целите.
Понякога стъпките на емоционалния тренинг се извървяват бързо. Друг път, тези стъпки могат да отнемат повече време. Ключът е търпението. Ако проблемът е по-сериозен, не очаквайте всички стъпки да се случат в един разговор или ситуация.
Източник:www.gottman.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Колева
Photo credit: Freepik