Въпреки че хората обичат да си мислят, че са рационални и логични, истината е, че непрекъснато са повлияни от когнитивни склонности. Тези склонности изкривяват мисленето, влияят на убежденията и променят решенията и преценките на хората всеки ден.
Понякога тези склонности са доста очевидни и дори може да откриете, че ги разпознавате в себе си или в околните. В други случаи са толкова фини, че е почти невъзможно да се забележат.
Защо се развиват такива склонности? Вниманието е ограничен ресурс. Това означава, че не можем да оценим всеки възможен детайл и събитие, когато формираме мисли и мнения. Поради това често несъзнателно разчитаме на мисловни преки пътища, които ускоряват способността ни да правим преценки, но понякога водят до проява на когнитивни предубедености.
Тук сме изброили само някои от тях, които оказват силно влияние върху това как мислим, как се чувстваме и как се държим.
1. Склонност към потвърждаване
Склонността към потвърждаване е тенденцията да се вслушваме по-често в информация, която потвърждава нашите съществуващи вярвания. При тази склонност хората предпочитат информация, която потвърждава това, което вече мислят или в което вярват.
Примерите включват:
- Обръщане на внимание само на информация, която потвърждава собствените ни убеждения по въпроси като контрол на оръжията или глобалното затопляне.
- Следване на хора в социалните медии, които споделят нашите гледни точки.
- Избор на източници на новини, които представят истории, които подкрепят нашите възгледи.
- Отказ да слушаме противниковата страна.
- Отказ да разглеждаме всички факти по логичен и рационален начин.
Има няколко причини, поради които това се случва. Едната е, че търсенето на потвърждение на мнението ни помага да се ограничат умствените ресурси, които трябва да използваме за вземане на решения. Освен това усещайки, че убежденията ни са правилни, защитаваме и самочувствието си.
Хората, заемащи противоположни позиции по даден въпрос, могат да слушат една и съща история и да си тръгнат с различни интерпретации, които според тях потвърждават тяхната гледна точка. Често това е показателно, че склонността към потвърждение е в действие – за да “повлияе” на тяхното мнение.
Проблемът е, че това може да доведе до лош избор, невъзможност да се изслушат противоположни възгледи или дори да допринесе за отчуждаване на хора, които имат различно мнение.
2. Пълзящ детерминизъм
Това е често срещана когнитивна склонност, която означава тенденцията да виждаме събитията като по-предсказуеми, отколкото всъщност са. Познат е и като феномена „Знаех си през цялото време“.
Някои примери:
- Да настояваме, че сме знаели през цялото време кой ще спечели футболен мач, след като събитието вече е приключило.
- Да вярваме, че през цялото време сме знаели, че даден политически кандидат ще спечели избори.
- Да твърдим, че сме знаели, че няма да спечелим, след като загубим игра на „Ези-тура“ с приятел.
- Да поглеждаме назад към изпит с убеждението, че сме знаели отговорите на въпросите, на които сме отговорили грешно.
- Да вярваме, че сме можели да предвидим кои акции ще се вдигнат.
Класическо изследване
В един класически експеримент по психология студентите са помолени да предскажат дали номинираният тогава Кларънс Томас ще бъде избран за съдия във Върховния съд на САЩ.
Преди гласуването в Сената 58% от студентите смятат, че Томас ще бъде избран. Студентите са анкетирани отново след избирането на Томас и огромен процент – 78, от тях заявяват, че са вярвали, че ще бъде избран.
Пълзящият детерминизъм възниква по комбинация от причини, включително способността ни да „си спомняме погрешно“ предишни прогнози, тенденцията ни да гледаме на някои събития като неизбежни и тенденцията да вярваме, че сме могли да предвидим определени събития.
Ефектът от тази предубеденост е, че ни кара да надценяваме способността си да предсказваме дадени събития. Това понякога може да накара хората да поемат неразумни рискове.
3. Закотвяне
Тази склонност представлява тенденцията да бъдем прекалено силно повлияни от първата информация, която чуваме. Някои примери за това как работи:
- Първото число, казано по време на преговори за цена, обикновено се превръща в базова линия, на която се основават преговорите по-нататък.
- Чуването на произволно число може да повлияе на изчисленията ни по напълно несвързани теми.
- Лекарите могат да станат податливи на закотвяне, когато диагностицират пациентите. Първото впечатление на лекаря от пациента често създава представа, която понякога може неправилно да повлияе на всички последващи диагностични оценки.
Въпреки че съществуването на закотвянето е добре документирано, причините за него все още не са напълно изяснени. Някои изследвания предполагат, че източникът на основната информация може да е от значение. Други фактори като съществуващата основа и настроението също оказват влияние.
Подобно на други когнитивни склонности, закотвянето може да има ефект върху решенията, които взимаме всеки ден. Например, може да повлияе на това колко сме готови да платим за дома си. Понякога обаче това може да доведе до лоши избори и да затрудни хората да обмислят други фактори, които също могат да бъдат важни.
4. Ефект на дезинформацията
Ефектът на дезинформацията е тенденцията спомените да бъдат силно повлияни от неща, които са се случили след самото събитие. Човек, който е свидетел на автомобилна катастрофа или престъпление, може да вярва, че споменът му е кристално ясен, но изследователите са открили, че паметта е изненадващо податлива дори на много фини влияния.
Например:
- Изследванията показват, че дори само задаването на въпроси за дадено събитие може да промени спомените за случилото се.
- Гледането на телевизионното отразяване на събитието може да промени начина, по който хората си го спомнят.
- Слушането на други хора да говорят за спомен от тяхна гледна точка може да промени спомена за случилото се.
Класическо изследване на паметта
В един класически експеримент на експерта върху паметта Елизабет Лофтъс на хората се пуска видео на автомобилна катастрофа, а после им се задава един от двата въпроса: „Колко бързо се движеха автомобилите, когато се удариха?“ или „Колко бързо се движеха колите, когато се разбиха една в друга?“
Когато седмица по-късно свидетелите са попитани дали са видели счупено стъкло, тези, на които е била зададен вариантът със „се разбиха“, са по-склонни да съобщят неправилно, че са видели счупено стъкло.
Има няколко фактора, които могат да изиграят роля в това явление. Нова информация може да се смеси с по-стари спомени. В други случаи може да се използва нова информация за запълване на „пропуски“ в спомена.
Ефектите от дезинформацията могат да варират от тривиални до много по-сериозни. Може да ни накара да си спомним погрешно нещо, което смятаме, че се е случило на работа, или може да доведе до това някой неправилно да идентифицира грешния заподозрян в рамките на наказателно дело.
5. Ефектът “участник – страничен наблюдател” (Фундаментална атрибутивна грешка)
Ефектът “участник – страничен наблюдател” е тенденцията да отдаваме действията си на външни явления, а действията на други хора – на вътрешни. Начинът, по който възприемаме другите и техните действия, зависи от различни променливи, но може да бъде силно повлиян от това дали сме участник или наблюдател в дадена ситуация.
Що се отнася до собствените ни действия, често е твърде вероятно да приписваме нещата на външни влияния. Например:
- Може да се оплачем, че сме се представили зле на важна среща заради часовата разлика.
- Може да кажем, че сме се провалили на изпит, защото учителят е задал твърде много подвеждащи въпроси.
- Когато става въпрос за обяснение на действията на други хора обаче, ние сме много по-склонни да припишем поведението им на вътрешни причини. Например:
- Колега проваля важна презентация, защото е мързелив и некомпетентен (не заради същата часова разлика).
- Състудент се представя зле на тест, защото не полага достатъчно старание или не е достатъчно умен (а не защото е решавал същия тест като нас с всички тези подвеждащи въпроси).
Въпреки че има много фактори, които могат да окажат влияние, перспективата играе ключова роля. Когато сме участници в дадена ситуация, ние сме в състояние да наблюдаваме собствените си мисли и поведение. Що се отнася до други хора обаче, ние не можем да видим какво си мислят. Това означава, че се фокусираме върху външни влияния, що се отнася до нас самите, но се опитваме да отгатнем вътрешните характеристики, които стават причина за действията на други хора.
Проблемът е, че това често води до недоразумения. Всяка страна в дадена ситуация по същество обвинява другата страна, вместо да мисли за всички променливи, които може да играят роля.
6. Ефектът на фалшивия консенсус
Ефектът на фалшивия консенсус е тенденцията хората да надценяват доколко другите са съгласни с техните убеждения, поведения, нагласи и ценности. Например:
- Схващане, че други хора споделят мнението ни по спорни теми.
- Надценяване на броя на хората, които приличат на нас.
- Вярване, че повечето хора споделят нашите предпочитания.
Изследователите смятат, че ефектът на фалшивия консенсус се случва по различни причини. Първо, хората, с които прекарваме най-много време – семейството и приятелите ни, често споделят много сходни мнения и убеждения с нашите. Поради това започваме да мислим, че по същия начин мисли мнозинството, дори когато сме с хора, които не са сред семейството и приятелите ни.
Друга ключова причина, поради която тази когнитивна склонност ни спъва толкова лесно, е, че вярването, че другите хора са същите като нас действа добре на самочувствието ни. Позволява ни да се чувстваме „нормални“ и да поддържаме позитивна представа за себе си по отношение на другите.
Това може да ни накара не само неправилно да мислим, че всички останали са съгласни с нас, а понякога и да ни накара да надценяваме собственото си мнение. Означава също, че понякога не обмисляме как могат да се чувстват другите хора, когато правим избор.
7. Ефектът на ореола
Ефектът на ореола е тенденцията първоначалното впечатление на човек да повлияе на това, което мислим за него като цяло. Известен е също като „стереотип за физическа привлекателност“ или принципа: „това, което е красиво, е добро“. Ние или сме повлияни от този ефект почти всеки ден, или го използваме, за да влияем на другите. Например:
- Считаме добре изглеждащите хора за по-умни, по-добри и по-забавни от по-малко привлекателните хора.
- Вярваме, че продуктите, предлагани на пазара от привлекателни хора, са по-ценни.
- Мислим, че политически кандидат, който е уверен в себе си, е интелигентен и компетентен.
Един фактор, който може да повлияе на ефекта на ореола, е нашата склонност да искаме да бъдем прави. Ако първото ни впечатление за някого е било положително, искаме да намерим доказателства, че преценката ни е била точна. Този ефект помага на хората да избягват и когнитивния дисонанс, който включва възприемане на противоречиви убеждения.
Тази когнитивна склонност може да окаже мощно въздействие в реалния свят. Например кандидатите за работа, които се възприемат като привлекателни и симпатични, е по-вероятно да бъдат разглеждани като компетентни, умни и квалифицирани за работата.
8. Егоцентрично мислене
Егоцентричното мислене е тенденцията хората да си дават заслуги за успехите, но вината за неуспехите да се отдава на външни причини. Когато сме се справили добре с проект, вероятно предполагаме, че това е така, защото сме работили здраво. Но когато нещата се развият зле, е по-вероятно да отдадем това на външни обстоятелства или лош късмет.
Някои примери за това:
- Отдаваме добрите оценки на това, че сме умни или че сме учили усилено.
- Вярваме, че спортните ни постижения се дължат на тренировките и упоритата работа.
- Мислим, че сме получили работа заради собствени заслуги.
Егоцентричното мислене може да бъде повлияно от различни фактори. Доказано е, че възрастта и полът играят роля. По-възрастните хора са по-склонни да се подпишат под успехите си, като мъжете са по-склонни да отдават своите неуспехи на външни фактори.
Това пристрастие наистина играе важна роля за защита на самочувствието. Често обаче може да доведе и до грешни схващания, като обвиняването на другите за собствените ни неуспехи.
9. Евристика на наличността
Евристиката на наличността е тенденцията да приписваме вероятността нещо да се случи на това колко примера най-бързо ни идват наум. Някои примери за това:
- След като видим няколко новинарски съобщения за кражби на автомобили в нашия квартал, може да започнем да вярваме, че подобни престъпления са по-често срещани, отколкото са в действителност.
- Може да вярваме, че самолетните катастрофи са по-чести, отколкото са в действителност, защото лесно можем да си припомним няколко примера за това.
По същество това е мисловен пряк път, предназначен да ни спести време, когато се опитваме да определим риска. Проблемът да разчитаме на този начин на мислене е, че той често води до лоши преценки и лоши решения.
Пушачите, които не познават човек, който е починал вследствие на свързано с тютюнопушенето заболяване, например, може да подценят здравните рискове от тютюнопушенето. За разлика от това, ако имаме две сестри и петима съседи, които са имали рак на гърдата, може да повярваме, че ракът се среща дори по-често, отколкото показва статистиката.
10. Склонност към оптимизъм
Склонността към оптимизъм е тенденцията да се надценява вероятността да ни се случат хубави неща, като същевременно се подценява вероятността негативни събития да повлияят на живота ни. По същество означава, че сме склонни да бъдем твърде оптимистични.
Например, можем да приемем, че няма да ни повлияят негативни събития като:
- Развод;
- Загуба на работа;
- Болест;
- Смърт.
Корените на склонността към оптимизъм са в евристиката на наличността. Тъй като вероятно можем да измислим примери за лоши неща, случващи се на други хора, може да ни изглежда по-вероятно другите да бъдат повлияни от негативни събития.
Това пристрастие може да накара хората да поемат рискове за здравето като тютюнопушене, неправилно хранене или решението да не слагат предпазен колан в автомобил. Лошата новина е, че изследванията са установили, че пристрастието към оптимизъм е изключително трудно да се контролира.
Има обаче и добри новини. Тази тенденция помага да се създаде усещане за очакване на бъдещето с нетърпение, което дава на хората надеждата и мотивацията, от които се нуждаят, за да преследват целите си.
Заключение
Когнитивните склонности, които изброихме по-горе, са често срещани, но те са само част от склонностите, които могат да повлияят на нашето мислене. Тези предубедености, взети заедно, влияят върху голяма част от нашите мисли и в крайна сметка върху вземането на решения.
Много от тези склонности са неизбежни. Просто нямаме време да оценяваме всяка мисъл и всяко решение за наличие на някаква когнитивна склонност. Но разбирането за тях ни помага да знаем как могат да доведат до лоши решения в живота.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Цветкова
Редактор: Вероника Шербанова
Източник: https://www.verywellmind.com