Oколо 13-годишна възраст, тийнейджърите спират да намират гласа на майките си за „уникално удовлетворяващ“ и започват да го възприемат повече като на непознат. Ново проучване на медицинския факултет в Станфорд разкрива невробиологичния аспект зад това защо тийнейджърите започват да се отделят от родителите си в този момент на развитие и как това им помага да развият повече социални умения извън семейната среда.
Когато ви се струва, че вашите тийнейджъри сякаш не ви чуват, това не е, защото не искат да почистят стаята си или да напишат домашните си – мозъкът им просто не възприема гласа ви по начина, по който това се е случвало в ранния етап на юношеството.
На около 13-годишна възраст, тийнейджърите спират да намират гласът на майка си за „уникално възнаграждаващ“ и започват да го възприемат повече като на непознат, установява проучването.
Изследването, публикувано в Journal of Neuroscience, използва функционални мозъчни сканирания с ядрено-магнитен резонанс, за да даде първото подробно невробиологично обяснение на това как тийнейджърите започват малко по малко да се отделят от родителите си.
„Както бебето знае да се заслушва в гласа на майка си, така и юношата се настройва за нови гласове“, казва водещият автор на изследването д-р Даниел Ейбрамс, клиничен доцент по психиатрия и поведенчески науки.
„Като тийнейджър си нямате и представа, че това се случва с вас. Вие просто сте себе си – имате приятели и нови другари и искате да прекарвате време с тях. Умът ви става все по-чувствителен и привлечен от тези непознати гласове.“
В известна степен мозъците на тийнейджърите са по-възприемчиви към всички гласове, включително тези на техните майки, в сравнение с мозъците на деца под 12 годишна възраст, откриват още изследователите. Това всъщност потвърждава отдавна известния факт, че юношите имат засилен интерес към много видове социални сигнали.
Въпреки това, в техния мозък, схемите за възнаграждение и мозъчните центрове, които дават приоритет на важните стимули, се активират повече от непознати гласове, отколкото от тези на техните майки. Приспособяването на мозъка към нови гласове е част от здравословното съзряване, изтъкват учените.
„Детето става независимо в някакъв момент и това бива повлияно от основен биологичен сигнал“, коментира един от авторите на изследването, д-р Винод Менон, професор по психиатрия и поведенчески науки.
„Това, което открихме е сигнализация, която помага на тийнейджърите да се ангажират със света и да формират връзки, които им позволяват да бъдат социално компетентни извън семейната среда.“
„Превключване“ към нови гласове с промяна на възрастта
В предишно изследване, екипът от Станфорд установява, че в мозъка на подрастващите под 12-годишна възраст, чуването на майчиния глас предизвиква експлозия от емоции в детското съзнание. Проучване, публикувано през 2016 г., показва, че децата могат да идентифицират гласовете на майките си с изключително висока точност и специалният звук, свързан точно с тяхната майка, задейства не само слуховите зони в мозъка, но и много области, които не се задействат от непознати гласове, включително центровете за поощряване, за обработка на емоциите, центровете за визуална обработка както и мозъчните мрежи, които решават коя входяща информация е важна и коя – не.
„Гласът на майката е източникът на звук, който учи малките деца на всичко за социално-емоционалния свят и езиковото развитие“, споделя д-р Пърси Мистри, един от водещите автори на изследването и учен в областта на психиатрията и поведенческите науки.
„Бебетата в утробата могат да разпознават гласа на майка си още преди да се родят, но при подрастващите, въпреки че са прекарали дори повече време с този източник на звук, отколкото фетуса, мозъкът се отдалечава от него в полза на гласове, които досега не е чувал.“
Новото проучване се основава на предишното такова, добавяйки данни за тийнейджъри на средна възраст от 13 до 16,5 години. Всички участници са имали коефициент на интелигентност най-малко 80 и са били отгледани от биологичните си майки. Те не са страдали от неврологични, психиатрични или познавателни разстройства.
Изследователите са записали майките на тийнейджърите да казват три безсмислени звука, които траят малко под секунда. Използването на такива изрази гарантира, че участниците няма да имат възможност да разсъждават върху значението или емоционалното съдържание на думите. Две жени, които не познават участващите в изследването, са записани как казват същите неща.
Всеки тийнейджър изслушва няколко повторения на записите с гласа на собствената си майка и непознатите жени, представени в случаен ред, и трябва да сигнализира, когато чуе този на своята майка. Точно както по-малките деца, тийнейджърите разпознават правилно гласовете на майките си в повече от 97% от случаите.
След това тийнейджърите биват поставени в скенер за ядрено-магнитен резонанс, където отново слушат гласовите записи. Там, те още веднъж слушат кратки записи, този път на звуци от бита, като например работеща съдомиялна машина, за да се позволи на учените да видят как мозъкът реагира на гласове в сравнение с други несоциални звуци.
Повече активиране като цяло
Изследователите открили, че сред тийнейджърите всички гласове предизвикват по-голямо активиране в няколко области на мозъка в сравнение с по-малките деца – гласово-селективната горна темпорална бразда, частта от мозъка, свързана с обработката на звуци; областите от главния мозък, които филтрират коя информация е важна, и задната цинкулна кора, която участва във формирането на „автобиографичната“ и социалната памет.
Реакциите на мозъка към гласове се увеличават с възрастта на тийнейджърите – всъщност връзката е толкова силна, че учените могат да използват информацията от дадените отговори в проучванията и мозъчните сканирания на тийнейджърите, за да определят на колко години са те.
Това, което отличава тийнейджърите от по-малките деца е, че непознатите гласове предизвикват по-голяма активност от гласа на майка им в нуклеус акумбенс (ядрото, част от т.нар. център на удоволствията) и префронталния кортекс на главния мозък, участващ в емоциите и оценката на постъпващата социална информация. Настройването към непознати гласове се случва в тези мозъчни центрове между 13 и 14-годишна възраст и няма разлики между момчета и момичета.
Очаква се това изследване да помогне при изучаването на процесите, които се случват в мозъка на юноши с аутизъм и други състояния, които влияят върху начина, по който те реагират на гласове и различни социални стимули. По-малките деца с аутизъм нямат толкова силна мозъчна реакция към гласовете на майките си, както нормално развиващите се деца, отбелязва още екипът от Станфорд.
Учените са развълнувани, че са разкрили основите на способността на тийнейджърите да се приспособяват към нови хора, важна част от цялостната човешка връзка с различните гласове. Фактът, че мозъкът е толкова настроен към гласовите звуци има интуитивен смисъл – можете да попитате за това всеки, който някога е изпитвал прилив от емоции, чувайки гласа на приятел или член на семейството след дълъг период от време.
„Гласовете в нашата среда са този невероятно възнаграждаващ източник на звук, който ни позволява да се чувстваме свързани, част от общност и част от семейство“, казва още Ейбрамс. „Гласовете наистина са това, което ни свързва.“
Социалните взаимодействия при децата претърпяват значителна трансформация през юношеството. „Нашите открития показват, че този процес се корени именно в невробиологичните промени„, споделя Менон. „Когато изглежда сякаш тийнейджърите се бунтуват и не слушат родителите си, това се дължи на факта, че те са просто настроени да обръщат повече внимание на гласовете извън дома.”
Авторите на изследването са членове на Станфордския институт по невронауки „Ву Цай“, Stanford Bio-X и Stanford Maternal and Child Health Research Institute.
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
Photo credit: Freepik