Не ограничавайте децата в игрите, за да могат да се развиват

Не ограничавайте децата в игрите, за да могат да се развиват

Какво е играта? Това е онова нещо, което децата истински обичат да правят – разнообразие от неструктурирани и спонтанни дейности и поведения.
Децата играят по много начини, включително и чрез изследване на движенията, строейки неща, измисляйки си игри, използвайки въображението си, тичайки след някого на детската площадка.

Според Конвенцията на ООН за Правата на детето играта е “право” на всяко дете. Но тя постепенно изчезва. Световни изследвания показват, че детската игра навън е започнала да намалява през последните десетилетия и това се отнася за всички възрастови групи.

Неструктурираната игра подобрява познавателното, социалното и физическото развитие. Осигурявайки многообразие от възможности за игра, безопасни условия за игра и съответно по-малко ограничения, може да насърчим децата да се впуснат във физическа активност и да развихрят въображението си.


Играта е на път да изчезне

Има много причини, поради които учените определят играта като “застрашена” или дори “изчезваща”. Сред тях са увеличаващата се употреба на електронни устройства, както и желанието на родителите да предпазят децата си от нараняване, непознати хори, трафик на коли, замърсяване и тормоз.

Също така, учените посочват, че има ниско ниво на осъзнаване на ползите от играта и по-високо изискване към децата да се справят добре в училище. Тежките графици, като тези в работните среди на родителите и извънкласните дейности, също допринасят за по-ограниченото време за игра.

Родителите посочват, че техните деца играят навън много по-малко, отколкото те самите са играли, когато са били деца. Забелязват и по-малко деца, които ходят или карат колело до училище или които играят активно след училище.
Днес “модерните” родители често придружават децата, като ги карат на училище, присъстват на техните екскурзии, наблюдават ги в училищния двор или ги държат вкъщи, повече от необходимото.

Повече от половината население на света живее в градовете. Градските среди са характерни с това, че намаляват възможностите за игра чрез по-малко открити и природни места за игра навън.


Защо това е важно?

Днес децата имат по-малко възможности да се докоснат до природата. Осигуряването на контакт с природата може да развие креативността на децата, да подобри настроението им, да намали стреса, да увеличи благосъстоянието им, да насърчи физическата активност и да им помогне да се справят с разсеяността.

Играта в природата се превръща във важна част за балансирането на технологичното пренасищане у децата. За тях е важно да се свържат с природата от ранна възраст, за да се научат да я ценят, когато пораснат.

В началното училище децата прекарват около 30 часа на седмица в училище и имат повече от 4 000 междучасия и почивки. Ако възможностите за игра са ограничени в дома или в общността, то училищата са идеална възможност да осигурят пространство за нуждите за игра.


Как могат училищата да помогнат?

Изследванията показват, че вкарването на малки обекти от дома в училищното пространство могат да насърчат децата да работят задружно и кооперативно. Те откриват нови идеи и разрешават проблеми чрез сглобяване, наблюдение, дизайн, учейки се един от друг.

Осигуряването на повече възможности за игра навън гарантира, че децата са интелектуално стимулирани и са ангажирани с това да търсят нови начини да за игра. Ако разни предмети за игра като топки, пръчки и кубчета не са на разположение на децата, те биха използвали това, което природата им дава като клонки, листа, камъни, пера, камъчета, кал и пясък.

Разнообразието от предмети навън предлага на децата голяма наличност на форми, размери и пространства, които те да откриват, изследват и използват за измислянето на игри. Най-добре е предметите за игра да са с различна форма, защото това развива изследователството и креативността.
Много австралийски училищни площадки са изградени на едно място. Но новите и разнообразни възможности за игра са важни за децата. За да могат училищата и родителите да оползотварят пространствата за игра трябва да разполагат с:

  • “Места за размисъл”, за да могат учениците да са интелектуално стимулирани, да откриват и да се учат.
  • “Места за действие”, за да могат децата да предприемат малки рискове, да се впускат в игрови предизвикателства и да се развиват физически.
  • “Места за самоизява”, за да могат децата да бъдат себе си далеч от ограниченията на класната стая или рестриктивни правила и рутини.
  • “Места за чувства”, за да могат децата за изследват и свободно да изпитват сетивата си и игровите решения чрез разнообразие от форми и цветове.

Австралийската учебна програма разпознава важността на играта и ученето навън. Осигуряването на достъп до качествена игра навън е в помощ на националните цели за обучение.

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Източник: https://theconversation.com