Най-голямото образно-диагностично мозъчно проучване, проведено сред деца в САЩ, разкрива разлики в структурата на мозъка на деца, чиито родители страдат от депресия.
Депресията е често срещано психично разстройство, което обикновено се проявява в юношеска възраст и е съпроводено с често чувство на умора и отпадналост. Причините за възникване на депресия за комплексни, но един от най-рисковите фактори е наличието ѝ при родител. Редица предишни проучвания показват, че юноши, чиито родители страдат от депресия, са два или три пъти по-склонни да изпадат в депресивни състояния от тези, които нямат семейна история на заболяването. Мозъчните механизми, които са отговорни за този риск, обаче не били известни.
Ново проучване, водено от Дейвид Палиачо, aсистент-професор по клинична невробиология в катедрата по психиатрия на Колежът на лекарите и хирурзите „Вагелос“ към Колумбийският университет в Ню Йорк, САЩ, е открило различия в структурата на мозъците на деца, които са във висок риск от развитие на депресия вследствие на семейна история на заболяването.
Изследването е публикувано в изданието на Американската академия по детска и юношеска психиатрия.
Изследователите анализирали изображения на мозъците на повече от 7000 деца, които са участвали в проучването за конгнитивното развитие по време на юношеството, проведено от Министерството на здравеопазването на САЩ. Около една трета от децата били в групата с висок риск от развитие на депресия, в резултат от това, че имали родител, страдащ от заболяването.
При децата от тази група десният Putamen (чат от базалните ганглии) – мозъчна структура, свързана с възнаграждаването, мотивацията и изпитването на удоволствие, е по-малък отколкото този при децата, в чиито семейства няма страдащи от депресия.
Ранди П. Ауербах, доцент по медицинска психология в Колежът на лекарите и хирурзите „Вагелос“ към Колумбийският университет и един от авторите на проучването отбелязва: “Тези открития хвърлят светлина върху потенциален рисков фактор, който може да доведе до развитието на депресия по време на пиков период на растеж. В наши предишни проучвания е открита връзка между по-малкия размер на Putamen и анхедонията – състояние, свързано с намалена способност за изпитване на удоволствие, което пък от своя страна е свързано със състояния като депресия, злоупотреба с наркотици, психоза и самоубийствено поведение. Следователно е възможно по-малкият обем на putamen да е транс диагностичен рисков фактор, който да допринася за предразположение към по-широк спектър психиатрични заболявания“.
Д-р Палиачо добавя: „Ако успеем да разберем различията в мозъчната структура на деца, при които семейната история е рисков фактор, това ще доведе до усъвършенстване на ранната идентификация на хората с по-голям риск от развитие на депресия и ще помогне за по-добра диагностика и лечение. Тъй като децата ще бъдат наблюдавани за период от 10 години и то, докато преминават през един от най-рисковите периоди от развитието си, ще имаме уникалната възможност да определим дали по-малкият обем на Putamen може да се асоциира конкретно с депресия или по-общо с различни психиатрични заболявания“.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Неси Зеленкова
Източник: https://www.sciencedaily.com