Не могат да се преброят нервните клетки, които родителите губят понякога в безкрайните опити да откликнат с разбиране и спокойствие на специфичното поведение, което децата проявяват в различните възрастови етапи. Нацупената детска физиономия, заедно със заявлението “Не те обичам вече!”, горчивите сълзи, гръмки истерии, тропане с краче и непрекъснатото “Не искам!” и “Няма” са някои от явленията, за които ще поговорим в следващите редове.
Мнението на психолозите е, че склонността към „капризи“ на децата е свързана с техните възрастови и психо-емоционални особености. И колкото по-малко е детето, толкова по-ярко се проявяват те. Психиатърът Паула Ливайн от Медицинският център в Маями казва, че промените в настроението в преобладаваща част от случаите е нормален етап от развитието на децата. Важното е да не се приемат сълзите и истериите (дори те да се случват по-често, отколкото ни се иска) непременно за лошо поведение, манипулация и емоционален шантаж.
Най-общо казано – всяка възраст има своите особености и “капризи”, а подходите към подкрепа на детето в преодоляване на тези етапи също се различават, в зависимост от възрастта му.
Деца до 1 година
Поведението, плача и нуждата от гушкане на бебето не е опит за манипулация, не е и каприз, то е естествена нужда от близост и сигурност, която всяко новородено изпитва. Да, обичайно то плаче, за да привлече вниманието на мама, но това е продиктувано от естествения страх да не остане само. Това поведение по никакъв начин не може да бъде наречено “емоционален шантаж” или “каприз”, то е преди всички естествена необходимост на бебето, която е важно да обезпечим.
Бебетата са неспокойни, защото са се изморили, гладни са, разболели са се, никнат им зъби или просто искат да се сгушат в прегръдките ви. Причините могат да бъдат многобройни.
В периода до 1 година бебетата, поради своята недостатъчно развита нервна система и невъзможността си да говорят, не могат да изразят по друг начин своите емоции, те реагират с тялото си.
Главната задача на родителите е да запазят спокойствие, след което да успокоят и бебето.
Деца от 1 до 2 години
Здравей, криза на първата година.
Често именно с това са свързани промените в поведението на бебето и нарастващото му желание за самостоятелност, която е необходимо да удовлетворяваме по подходящ начин.
Това е и първата възрастова криза на детето, с която се сблъскват родителите. Започва около година и половина и приключва около втората година. Малкото дете, лека – полека, започва да се осъзнава като автономна личност. В него започва да се оформя полагането на цели, когато “искам” прераства в “трябва да имам”. С цената на всичко – понякога с викове и истерии. Детето активно опознава света – когато по една или друга причина му забраняват да направи нещо, опитите за налагане чрез викове и плач, стават начин да се сдобие с желаното.
Детето наблюдава реакциите на родителите си при различните свои действия, изследва границите на позволеното. Детето може да се разстройва, страда и хленчи заради, наглед “банални” причини, които обаче са важни за него, също така е възможно да се е преуморило или да изпитва физическо неразположение.
Деца от 3 до 4 години
„Капризите“ на детето между 3 и 4 години са напълно нормална реакция на обида, стрес или поведение на възрастния, което по някакъв начин накърнява достойнството на детето. На тази възраст то все още не може да се справя само, достатъчно ефективно, с емоционалното натоварване и има нужда от подкрепа.
И точно в този период детето навлиза в следващата възрастова криза, която започва към две и половина и приключва към четири годишна възраст. Сложно време и за малкото дете, и за неговите родители. Психолозите го наричат още “криза на негативизма”. Някой сякаш е “подменил” детето. То се държи капризно, плачливо, раздразнително, на всичко отговаря с “не”.
Това е следствие на установяването на собствения му “Аз” и осъзнаването на “себе си” като отделна личност със собствена визия и предпочитания. Несъзнателно, то се опитва да се отдели от родителите си, да им докаже, че всичко може само. Оттам произлизат всички истински бунтове против правилата, установени от родителите – писъци, истерии, силен плач. Детето все още не умее по друг начин да докаже своята самостоятелност и да отстоява мнението си. А някои особености във възпитанието само изострят ситуацията – например, излишната строгост на родителите и липсата на насърчения към развиващата се автономност на детето.
Детето на 3-4 години вече достатъчно добре разбира концепции като “добро”, “лошо”, “забранено” и “позволено”. То е успяло да разбере, че гръмките истерии в магазина обикновено помагат да получи играчки и лакомства, а сълзите на детската площадка непременно удължават разходката.
Поведенческите особености на децата в тази възраст е сигнал за родителите да преразгледат своите подходи към тях и да ги адаптират към новия период.
Деца на 5-7 години
В тази възраст вече трудно можем да говорим за “капризи”, тъй като, по-скоро това е установяваща се форма на поведение, навик за постигане на своето не с диалог, а с опити за налагане чрез плач и викове.
Училището също променя детето. Понякога за човек е сложно да се пренастрои на новия режим след детската градина. Оттук е и по-лесното разстройване и засилената реакция към случващото се наоколо, нежеланието да се ходи на училище, лошото поведение в класната стая. Проблемите се задълбочават и от лошата социализация и от неувереността в себе си. Да се карате на детето и да го учите на “правилата на живота” е безсмислено. Важно е да му помогнете да преодолее поредната възрастова криза по подкрепящ и разбиращ начин.
3 важни препоръки за по-леко преминаване през детските възрастови кризи:
Добре дефинирани граници
Децата от 1-3 години, в голяма част от случаите, реагират опозиционно именно на забраните. Изглежда, че ако махнете всички “не”, детето ще спре постоянно да изпада в истерия. Не, това съвсем не е правилен подход. Поне в името на безопасността на детето трябва да съществуват забрани и граници. Наличието на устойчиви правила дава усещане за сигурност и дългосрочно спокойствие на детето.
Това следва да бъдат ясни и конкретни забрани. Един вид – непоколебими правила, които не трябва да бъдат нарушавани – дори през уикендите, или пък когато детето е болно или е при баба. В главата на детето, на което се поставят неустойчиви граници, нещата изглеждат по следния начин: родителите понякога му разрешават да гледа филмчета до късно вечер, когато се разплаче, значи ако поплаче малко, те и днес ще направят изключение. Ако правилото “в 9 ч. лягам да спя” работи постоянно, сълзите вечер са много по-малко вероятни.
Детето трябва да е наясно какво означава “не”
Защо се случват тези страшни истерични пристъпи в магазина, заради некупената играчка? Детето не разбира или не иска да разбере думата “не”.
Едно е, ако плаче бебе на 1 година – то действително е разстроено ,че мама не му дава точно това камионче. Гневът и недоволството си бебето изразява с плач, защото все още не знае как да го направи по друг начин. В този случай трябва да успокоите детето или да отвлечете вниманието му – стресът ще изчезне. Бебетата не са в състояние да осмислят концепции и забрани.
Но съвсем друго е, когато малчуган на 3-6 години устрои такава истерична сцена. Родителското “не” за него е призив за действие. И тъй като детето се бунтува срещу родителското “не”, въпреки разумните им доводи, тук е мястото да обясним възможно по-щадящо защо тази забрана няма да бъде отменена и да удържим импулса си да удовлетворим желанието, само за да спре плачът и писъците.
Ако има яснота, че родителското “не” е непоколебимо, капризите във възрастта 2-4 години, когато детето активно изпробва рамките на позволеното, ще бъдат минимални.
Тук отново става въпрос за ясно и точно построената система от граници. Психолозите съветват всички членове на семейството да се придържат към единна стратегия във възпитанието на детето. В противен случай, ако родителите периодично казват “да”, вместо “не”, детето ще е объркано, нервно и ще предприема повече опити за налагане, тъй като получава смесени сигнали.
И, разбира се, не е нужно “не” да бъде изкрещявано в момент на раздразнение, а да се казва спокойно. И е желателно да обясните своят отказ.
Свръхобгрижване
Психолозите съветват да не правите за детето това, което то е способно да свърши самостоятелно. Това е родителски навик, който с времето може да стане трамплин за истерията и кризите. Ако всеки път извършвате вместо детето и най-простите задачи – събирате вместо него разхвърляните играчки или го обличате сутрин за детската градина – в един момент ще чуете напълно естественото “не искам” и “няма”.
Подкрепата на самостоятелността помага на детето да изгради решителност, увереност в себе си и спокойствие.
Още на 1 година можете заедно с детето да прибирате играчките, да му показвате как да го прави правилно – това е затвърждаване на полезните нагласи и поведение. Следователно, след 2-3 годишна възраст детето би следвало да има много по-малко трудности в това да извършва определени дейности от бита самостоятелно.
Предизвикателното поведение вече започна: какво да правим?
Даже “най-послушните” деца имат своите моменти на “капризничене”, кризи и опити за налагане. Това е нормално и би било притеснително да липсва. И няма универсална препоръка, която би помогнала моментално да потуши бурята.
Когато става дума за бебе, необходимо е да откликнем на плача и страданието му, да го успокоим и гушнем. Тук всеки се справя както може – люлее, пее песничка, дава любимата играчка или гризалка. Дори бебетата имат “лоши дни” – със сигурност утре бебето ще е в по-добро настроение, няма да негодува и плаче.
Но от 1 година нататък похватът с гушкането не винаги е достатъчен. Как да се справим със ситуацията?
Да ангажираме вниманието на детето
Възможно е малкото дете просто да е изморено или да му е скучно. Опитайте да ангажирате вниманието му с нещо друго. Това безотказно работи за деца на 1-2 години.
Детето капризничи в магазина? Отвлечете вниманието му с играчка (непременно носете такава в чантата си), или ангажирайте детето с помощ – нека да ви подава продуктите от ниските рафтове.
Използвайте разумни доводи
Ако детето изведнъж е започнало да недоволства, опитайте да се договорите с него. След 3-годишна възраст то е напълно способно да разбира и следва по-голямата част от границите и правилата, както и последствията от определени действия.
Спокойно обяснявайте защо в конкретната ситуация сте отказали с “не” и “не трябва”. Най-често детето в тази възраст е в състояние да изслушва разумните доводи, когато плачът е отминал.
Ако е необходимо и смятате, че е изпълнимо, дайте обещание да направите това, което иска то, в конкретен бъдещ момент. Обещанието трябва да бъде изпълнено, за да не бъде разклатено доверието на малкото дете. Иначе следващия път няма да сте в състояние да потушите кризата.
Прибягвайте до помощта на играта
Включете на помощ ролевите игри. Взимате любимата играчка и нека тя “говори” на детето: “Много ми е скучно. Да отидем на разходка.” Най-вероятно детето ще се разведри от лошото си настроение.
Обратна психология
Тригодишното дете внезапно е обхванато от “пристъп” на негативизъм – капризничи, дразни се, както често се случва в период на възрастова криза. Когато на всичко казва “не”, опитайте да действате наопаки.
Ако трябва да го храните например, кажете му, че това вкусно парченце месо не е за него. Вероятно ще го изяде с удоволствие. Периодично, ако позволява ситуацията, можете да се справяте с децата именно по този начин.
Не оставяйте детето само
Когато детето е плачливо и превъзбудено от часове, емоциите вилнеят – струва ви се, че повече не можете да изтърпите. Намерете сили в себе си, останете до детето и поговорете. Не го оставяйте само със стреса.
Прегърнете го, притиснете го до себе си. Кажете му, че разбирате. Още веднъж повторете забраната, или обратно – това, което трябва да направи. Ако това не успокои детето, останете в стаята, близо до него. Вероятно обидата му скоро ще премине.
Не губете самоконтрол
Родителските критики и строгите наказания няма да помогнат да се справите с детето. С тях вие му показвате, че сте съвсем безпомощни пред поведението му. И не е важно на колко години е – една или пет.
За начало, опитайте да се справите със собственото си напрежение. Излезте от стаята, успокойте се. После може да решавате проблема – с уговорки, разговор за емоциите или с пренасочване на вниманието към друга дейност.
Източник: dailybaby.ru
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Йоланта Иванова
Редактирал: Маргарита Габровска
Photo credit: Freepik