Времето за игра не е само забавление. Децата придобиват важни умения, свързани с развитието и социализацията им, докато играят с други деца, както и сами със себе си. Асоциативната игра е една от шестте фази на играта – широко приета система, класифицирана през 1932-а година от Милдред Партън, изследовател в Института за детско развитие към Университета на Минесота.
Асоциативната игра е основополагаща фаза в детското развитие, когато децата започват да придобиват прости социални умения, като как да комуникират със своите връстници по време на игра. Това е първият вариант на социално взаимодействие. Запознаването с етапите на игра може да ви помогне да увеличите максимално потенциала на възприемане и учене на вашето дете във всяка възраст.
Кои са шестте фази на игра
- Свободна игра
- Самостоятелна игра
- Наблюдателна игра
- Паралелна игра
- Асоциативна игра
- Съвместна игра
В първите години от живота на вашите деца, те постоянно учат за живота около себе си. От първия момент, в който хванат дрънкалката до усещането за трева под краката им, децата непрекъснато усвояват сетивен и социален опит.
Но, както родителите много добре знаят, те не остават бебета завинаги. Децата се учат да общуват чрез игра.
Няма твърдо правило за възрастта, на която детето трябва да премине през всеки етап, но бъдете сигурни, че то ще мине през всичките шест етапа, докато расте и се развива.
Свободна игра:
Този етап настъпва през първите три месеца от живота на бебето. Може да изглежда, че те не правят много, но те започват да изграждат връзка с човека, който се грижи за тях, както и да откриват себе си, движейки части от телата си. Взаимодействието с родителя или човека, който се грижи за бебето, като времето, в което те са по корем, пеенето и дори държането на дрънкалка им помага да развият ранни умения и осъзнаване.
Самостоятелна игра:
Обикновено децата играят самостоятелно от раждането си до втората си година. На този етап те все още не се интересуват от това да играят с някой друг, като са щастливи да откриват играчките си сами. Тази фаза е важна, защото те се учат на двигателни умения, причина и следствие, осъзнаване на заобикалящата ги среда и – за облекчение на изтощените родители навсякъде по света – да се забавляват сами.
Наблюдателна игра:
На около двугодишна възраст, децата започват нещо наречено игра на наблюдатели. Това означава, че те просто наблюдават как другите децат играят на детската площадка или в детската градина. Те могат да задават въпроси или дори да разговарят с другите деца, но предпочитат да запазят дистанция.
Паралелна игра:
Паралелната игра обикновено се случва след двугодишна възраст. След като наскоро са открили двигателните си умения, децата вече са по-уверени и готови да ги използват. На този етап те често седят в близост до други деца и играят със собствените си играчки. Освен това, не е нужно децата непременно да говорят или да се опиват да поговарят, но те започват да се учат да работят заедно.
Асоциативна игра:
Децата обикновено започват да играят асоциативно около тригодишна възраст. На този етап започват да извършват общи дейности или да споделят играчки и материали с връстниците си. Те могат да участват в една и съща дейност, например да тичат в кръг или да си играят на обличане, но тази дейност обикновено не е организирана и няма цел. Общуването е слабо, защото всяко дете е погълнато от това, което прави.
Съвместна игра:
При съвместната игра децата започват да показват интерес един към друг и към активността. Те могат да планират игра на патица и гъска или, може би, някаква спортна игра. Съвместната игра учи децата да се справят с конфликти, да владеят емоциите си, както и да правят компромиси. Съвместната игра е съществена част от емоционалното и социално развитие на децата.
Ползите от Асоциативната игра
Когато вашето дете е малко, то е толкова заинтересовано от това да открива нови неща, че често може да игнорира света около себе си, както и да се вглъби в себе си. Когато навлязат в етапа на асоциативната игра, те обикновено започват да се отделят от собствените си преживявания, да взаимодействат с другите и да създават приятелства.
Асоциативната игра може да помогне за подобряване на езиковите умения, решаване на проблеми и като цяло да подобри социалното общуване на децата. Детето ви също така ще се научи да споделя или разменя играчки и да мисли самостоятелно. Възможно е те да комуникират за някаква обща активност или дори да позволят или откажат достъп на друго дете до техния кръг за игра.
Всеки етап от играта – от новородено до предучилищна възраст, има своите предимства. По време на всеки етап, децата развиват важни социални, функционални и емоционални умения. Опитайте се да запомните, че няма строг график за това кога едно дете трябва да премине от даден етап на игра към следващ. Всеки човек е различен и децата не правят изключение.
Източник: www.webmd.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Димана Божилова
Photo credit: Freepik