Да растеш недиагностициран. След толкова години открих, че имам аутизъм.

Да растеш недиагностициран. След толкова години открих, че имам аутизъм.

Ранните признаци

Още когато съм бил на две седмици, родителите ми подозирали, че може би нещо не е наред с мен, предвид бурния неонатален период – крещене и плач по цял ден и цяла нощ, без видима причина. По-късно са се появяват екзема и редица алергии, включително непоносимост към млечни продукти.

Не исках внимание, не се усмихвах при сбогуване, не реагирах, когато някой ми говореше. Едвам бърборех и не участвах в разговори. Не показвах особен интерес към околната среда и бях много чувствителен към миризми, по-малко на шум.

На 2-годишна възраст съм си ударил главата в ъгъла на масата, уж нищо сериозно – малка бучка по средата на челото ми. Обаче, седмица по-късно, родителите ми ме намират в безсъзнание в леглото ми. Приемат ме в болница. След това съм имал припадък, който по онова време е бил отбелязан като фебрилна конвулсия. Но, пристъпите продължават и вече ставам диагностициран с епилепсия Grand mal. Лекарите смятат, че новопоявилата се диагноза не е свързана с травмата на главата ми, но родителите ми все още не са убедени в това.

Характеристики

Не обичах да ме гушкат и другите да ме взимат на ръце. Родителите ми свързваха това с екземата, която имах.

Порасвайки, аз не отговарях на любовта и вниманието, които бяха насочени към мен. Не проявявах емпатия към другите и бях склонен да се взирам в хората.

Заедно с родителите ми, обиколихме доста специалисти, с надежда, че ще разберем какво провокира „странното ми поведение“, но лекарите се съсредоточаваха само върху кожата ми и епилепсията.

Основното училище и социализация

Справих се сравнително добре в масовото училище. През годините се научих да контролирам и променям поведението си. Научих много от класа по комуникации в последното ми училище. Тогава за пръв път научих за понятието „Синдром на Аспергер“, което много ми помогна да започна да харесвам себе си и да не се чудя защо съм различен.

Извадих голям късмет – попаднах в малка група от приятели, които винаги бяха до мен. Все още поддържаме връзка помежду си, което е добър знак, тъй като са ме виждали през добрите, но и през лошите ми дни. Опитвах се толкова много да се впиша в обществото, извън моя кръг от истински приятели. Оказа се прекалено трудно.

Исках само да знаят, че винаги съм ги обичал.

Понякога не успявах да си произнеса мислите на правилния начин, понякога не можех да контролирам думите си – говорех без да имам възможност да помисля.

И ден днешен, понякога се връщам към този навик, но все по-рядко. Предполагам, че това си е част от аутизма. Днес имам чудесенен социален живот и много добри приятели – те знаят кои са и винаги ще съм благодарен на възможността да бъда част от живота им.

Опит за намиране на работа

Единственият недостатък, който ми остана откакто напуснах университета, е че липсваха възможностите за работа. През последните пет години, работата ми беше доста ограничена. Имах късмет, че ми се оказваше възможност да работя сезонна работа, да участвам в доборволчески градинарски кампании и да работя за местната благотворителна организация. Но, никога не съм работил напълно, дори и на половин работно време, което ме караше да се чувствам доста депресиран.

Тези които отказаха да ми дадат възможност, трябва да си помислят пак. Аз си останах весел и позитивен и вярвах във възможностите си, въпреки препядствията

Днес съм на 26 години и едва сега започват да се нареждат нещата. Започнах да ходя на курс по шофиране. В медицинския център където бях скоро, ми поставиха диагноза „високофункциониращ аутизъм“.

Преди години ми беше казано, че никога няма да науча да карам, но аз си знаех, че винаги има надежда за всички нас и един ден ще получа своя шанс.
Вярвам, че вече победих предрасъдъците. Ако изддържа и шофьорския изпит, това ще е бонус, ще стана по-независим и ще ми се отворят и други врати – и аз ще продължавам все напред!

Квалификации

Искам да започна курс за спортен треньор в един колеж (тип пълен пансион). Знам, че се справих в масовите училища и университета през годините и вярвам че вече съм по-зрял, затова виждам това като нов шанс за стъпка напред.

За пръв път ще вляза в такъв тип образование. Ще компенсирам загубеното и грешките които допуснах в миналото. Ще намеря допълнителна подкрепа в по-уютна обстановка, нещо от което имах нужда преди.

Искам да уча, сега повече отколкото преди и вярвам, че единствения път е напред и нагоре. Надявам се да наградя цялото си семейство и приятели за подкрепата им и разбирането. Всичките ми успехи са за вас.

Анди Киртланд