Когато едно дете скърби за загубата на обичан човек, може изобщо да не разберете, че то тъжи. Децата преработват и изразяват сложни емоции по различен начин от възрастните. Но това изобщо не означава, че децата не тъжат и не са засегнати от своите емоции. Освен това, те никога не са прекалено малки, за да изпитват скръб.
Способността да разберем смъртта
Скръбта у децата e сложна, понеже по-малките деца може още да не разбират понятието за смърт и нейната неизменност. Детето може да вярва, че смъртта е нещо временно, защото много анимационни герои, които са смъртоносно ранени, оживяват накрая.
Така по-малките деца често показват, че починалият любим човек им липсва в кратки моменти на тъга (може би няколко минути) и от време на време. Но понеже не разбират, че смъртта е неизменна, не осъзнават напълно как точно тази загуба ще се отрази на живота им като цяло.
Често се случва едно малко дете да каже, че разбира, че дядо повече никога няма да се върне, а след това да попита дали дядо ще дойде на празненството за рождения му ден.
Така както разбирането за смъртта е се променя според възрастта, признаците на скръб също са различни. Важно е да ги разпознавате, за да можете да помогнете на детето да се справи с емоциите си по здравословен начин. Има изследвания, които показват колко важно е децата да преработят чувствата си, за да се предотврати развитието на проблеми с психичното им здраве или на травмираща скръб.
Признаци на скръб у децата
Когато възрастните скърбим, чувството сякаш присъства навсякъде около нас, дори в моменти на щастие. Децата обаче, сякаш са добре в един момент, а след това внезапно се разстройват, все едно мозъкът им не може да понесе чувството на тъга за продължителен период от време.
В началните етапи на скръбта е нормално децата да отказват да повярват, че обичан човек си е отишъл.
Може да продължат да очакват този човек да се появи отнякъде в даден момент. Този отказ да повярват в случилото се е нормален, ако е краткотрайна реакция. Но с течение на времето действителността за загубата трябва да става все по-осезаема, особено за по-големите деца. Дали детето ви е изгубило домашен любимец, учител, съсед, или член на семейството, това са някои от признаците, които може да забележите след загубата.
Прекомерна привързаност
След загуба децата може да станат необикновено привързани към околните. Може да се разплачат, защото трябва да отидат на училище или да поискат помощ за нещо, което преди са вършили сами, само и само за да получат вашето внимание. Малките деца, дори да не осъзнават загубата, може да почувстват страданието на възрастните и да реагират като станат по-раздразнителни и плачливи или да искат непрекъснато да бъдат държани на ръце.
Регресия в развитието
Малките деца или децата в предучилищна възраст може отново да започнат да се подмокрят или да престанат да спят нощем. В същото време мъникът, който е проходил, може да се върне към лазенето, към гукането, или да поиска да се храни отново от шише.
Проблеми в училище
По-големите деца и тийнейджърите, които скърбят, често проявяват признаци на изоставане в ученето или неуспех в тестове по предмети, по които са били много добри преди това. Може също така да срещат трудности да се концентрират върху задачи или да се провалят в домашните.
Проблеми със съня
Скърбящите деца може да поискат да спят с родителите си или с други близки хора, да страдат от кошмари или да сънуват починалия. В същото време други деца е възможно да изгубят съня си или да се страхуват да заспят заради страх от смъртта.
Проблеми с концентрацията
Понякога децата може да загубят способността да се концентрират върху каквото и да било занимание, да вземат решения или да намират решения на проблеми. Може да изглеждат разсеяни или изгубени в пространството.
Тревожност
Както децата, така и тийнейджърите, може да започнат да се тревожат за всяко едно нещо и особено, че някой друг близък може също да умре. Такива деца имат нужда да бъдат успокоени, че са в безопасност и има кой да се грижи за тях в ежедневието. Тази нужда е особено изразена у децата в предучилищна възраст.
Чувство на изоставеност
Децата може да се почувстват предадени, отхвърлени, или изоставени от починалия човек, а може би и от други хора. Следователно може да се нуждаят от успокоение като например, че вие винаги ще бъдете до тях.
В този период е важно да изпълнявате дадените обещания, за да не подхранвате това чувство на изоставеност.
Промени в поведението
Независимо от възрастта, децата може да демонстрират промени в поведението, които не са проявявали по-рано. Може да започнат да се държат грубо в училище или да ви отговарят провокативно у дума. Тийнейджърите може да бъдат изкушени да изпробват по-рисковано поведение като приемане на алкохол или наркотици.
Чувство на вина
Често децата винят самите себе си за смъртта на любимия човек. Може би веднъж са му казали „да се маха“ или да си внушат, че някак си чрез поведението си са причинили смъртта му.
Промени в начина на игра
Малките деца, които си играят „наужким“, може да започнат да включват смъртта в играта си. Техните плюшени играчки, кукли или екшън герои може да умрат и след това да бъдат върнати към живота. Ако забележите подобно поведение, трябва да си дадете сметка, че детето скърби за своята загуба.
Кога да потърсите професионална помощ?
Не всички деца, които скърбят, имат нужда от професионална помощ. Но е важно да следите поведението на детето и да знаете кога среща трудности в преодоляване на емоциите. Ето някои признаци, по които да познаете, дали детето има нужда от професионална помощ:
- Прекомерно имитиране на починалия човек: Нормално е детето да каже, че иска да яде шоколадови бисквити, понеже те са били любими на дядо му. Но ако имитацията на характерно поведение за починалия стане прекалено натрапчива, това определено означава, че детето не се справя с емоциите си.
- Вярва, че може да разговаря с починалия: Всяко дете може да каже, как му се е сторило, че е видяло починалия или как от време на време му говори. Но ако детето настоява, че постоянно вижда този човек и си говорят непрекъснато, потърсете професионална помощ.
- Продължителна депресия: Тъгата е нормално нещо, но продължителна загуба на интерес в дейности, които преди са доставяли удоволствие, може да е тревожен знак. След загуба може да се развият различни проблеми с психичното здраве като депресия или тревожност.
- Симптоми, които се обострят с времето: Симптоми като прекалена привързаност или проблеми със съня би трябвало да утихнат с течение на времето. Ако симптомите на детето се обострят, това може да е зов за помощ.
- Многократно изразено желание да се присъедини към починалия: ако детето ви ви каже, че иска да умре, не пренебрегвайте подобни изявления. Мисли за самоубийство са като червената светлина на светофара. Потърсете лекарско мнение и помощ.
В скръбта си, децата, които страдат, може да имат нужда от специализирана лекарска помощ като индивидуална терапия, семейна терапия или групова терапия.
Как да помогнете на детето да се справи със скръбта?
Не е лесно като възрастни да се справим със собствената си скръб и едновременно с това да окажем помощ на дете в същото положение. Ето няколко стратегии, които може да използвате.
Бъдете откровени
Използването на евфемизми като „загубихме го“ или „тя спи вечен сън“ може да объркат детето и дори да го уплашат. Важно е детето да разбере, че починалият човек не просто спи или е изгубен, а че тялото им е спряло да функционира и няма никога да се върне. Естествено, не бива да се добавят плашещи подробности, но все пак е добре да кажете истината.
Отбележете загубата
От вас зависи дали детето може да присъства на погребението или не. Но ако то се страхува да дойде на погребението, не го насилвайте. Може да намерите други начини, за да отбележите загубата. Напишете писмо до любимия човек, организирайте церемония в тесен кръг, за да отпразнувате живота му, запалете свещ или направете албум със спомени за починалия.
Бъдете търпеливи
Скръбта у децата е на приливи и отливи и тъкмо, когато си мислите, че са я преодолели, може да се върнат към нея. Търпението е изключително важно, както и способността да посрещнете всеки прилив на скръб с откровение и успокоение.
Обърнете внимание, че годишният помен за починалия може да събуди чувството на скръб у детето.
Говорете с другите възрастни в живота на детето
Учителите на детето непременно трябва да бъдат информирани за това какво се случва в семейството. Те трябва да имат подготвена реакция, ако детето покаже признаци на скръб или премине през много емоционален момент.
Погрижете се за себе си
Детето ще се оглежда у вас за пример как да се справи със собствените си чувства и затова е важно да се погрижете и за себе си. Разговаряйте открито за чувствата си, но бъдете внимателни да не го обременявате с проблемите на възрастните. Може би вие също трябва да потърсите помощ, ако не се справяте с емоциите си.
Четете книги за скръбта
Детето може да намери утеха в истории, свързани със загуба, смърт или скръб. Това означава, че ще трябва да сте готови да отговаряте на въпроси за това какво се случва с човек, когато умре. Ако не знаете отговора, просто си признайте.
Късни признаци на скръб
Може да не забележите признаци на скръб у детето веднага след загубата, особено ако то е малко. Но това не означава, че няма да забележите такива признаци, когато то поотрасне.
Едно четиригодишно дете, изгубило баща си, няма да разбере безвъзвратността на смъртта. Но когато стане на десет и има танцова вечер, посветена на бащите и техните дъщери, или риболовен уикенд за бащи и техните синове, може да започне да показва признаци на скръб, защото загубата ще стане по-осъзната.
По същия начин може да ви се струва, че едно седемгодишно дете бързо се справя със скръбта след загубата на дядо или баба. Но в тийнейджърските години може да покаже признаци на скръб, когато си даде сметка за това, какво е пропуснало заради липсата на дядо или баба, или може да изпитва вина, че не е прекарвало достатъчно време с тях, докато са били живи.
Няма крайни срокови за справяне със скръбта, независимо дали става въпрос за дете или за възрастен. Затова няма смисъл да казвате на детето, че е време да спре да скърби. Скръбта може да трае и цял живот, но с подходяща подкрепа, тя може да се превърне в изцеление за цялото семейство.
Източник: www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Зорница Цонева
Photo credit: Freepik