Дали детето ми може да има тревожно разстройство?
Това се питат 90% от родителите, докато седят на дивана в терапевтичния кабинет, търсейки причината за объркващото поведение на детето си.
Често те са разглеждали и подхождали към загадъчните действия на малчугана през поведенческата призма, опитвали са с чести награди, последствия и диаграми със стикери, само за да открият, че това поведение не само не се подобрява, но и се засилва.
Повече от разбираемо е, че родителите не улавят симптомите на тревожност при децата, като се има предвид представата, която повечето от нас имат за дете, живеещо с прекомерен стрес и безпокойство.
Затворете очи и направете всичко възможно, за да си представите как изглежда едно тревожно дете. Сигурно си представяте дете в предучилищна възраст, което се крие зад крака на майка си на първия учебен ден?
Симптомите на тревожност при децата не са толкова лесно разпознаваеми
Родителите често се изненадват, когато им обяснявам как „лошото поведение“ на детето им може да бъде по-точно описано като безпокойство.
Това се дължи на начина, по който нашата нервна система реагира, когато сме под стрес. Дете, чийто мозък е в режим „бий се или бягай“, може много лесно да се обърка с непослушно дете.
Когато мозъкът ни мисли, че сме под заплаха, тялото ни реагира сякаш наистина сме в опасност.
Точно това е тревожността.
Нашата амигдала (мозъчният емоционален център) ни защитава (както природата е предвидила) чрез мощни инстинкти за оцеляване. Въпреки това, възможни фактори като генетика, околна среда, физическо здравословно състояние и темперамент създават условия за свръхактивна амигдала и това води до предпоставката нашият мозък да се затруднява да разграничи реалната опасност от въображаемата опасност.
Когато нашата амигдала започне да работи свръхактивно и да тласка нервната ни система към стресови реакции, често ние наблюдаваме поведение тип „инстинкт за оцеляване“ в нашите деца.
Ето 10 симптома на безпокойство при децата, които обикновено объркват родителите, но са показателни за реакцията на тялото ни “борба-бягство-замръзване” (и са доказани от науката).
10 изненадващи симптоми на тревожност при децата
1. Гняв/Враждебност
Без съмнение, това е нещото, което най-често отблъсква родителите, въпреки че ако се замислите, е напълно смислено. Как бихте реагирали, ако живеете в постоянно безпокойство и претоварване? Най-вероятно бихте били много податливи на емоционални сривове.
Когато емоционалният център на мозъка ни е свръхактивиран (както се случва при тревожност), детето е по-склонно да бъде раздразнително и реагиращо, тъй като всички емоции са засилени.
2. Прекомерно разпитване
„Мамо, стигнахме ли вече?“ Всяко дете задава тези въпроси. Но не всяко дете би питало 25 пъти (да, буквално 25 пъти) по време на едночасово пътуване. Децата с тревожност обикновено не издържат да не знаят какво да очакват и един от начините, по които могат да се справят, е чрез прекомерно търсене на информация.
3. Търсене на валидиране
„Мислиш ли, че ще намеря приятели от футбола?“ „Все още ли мислиш, че съм добър баща?“ „Сигурен ли си, че няма да ми липсваш в лагера?“ Тревожността има тенденцията да ни кара да мислим и да се чувстваме така, сякаш нещо не е наред с нас.
Прекомерното търсене на успокоение е често срещан симптом на цялостна тревожност, както и на по-специфична форма на тревожно обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Обсесиите са неприятни, повтарящи се тревожни мисли, а компулсивното поведение е всяко поведение (включително задаване на въпроси), чиято крайна цел е търсене на успокоение.
4. Физически симптоми
Когато мозъкът задейства реакцията „бий се или бягай“, в тялото се задействат редица физиологични промени. Всъщност е доста изумително как нашите невероятни човешки мозъци и тела работят заедно, за да ни защитят!
Само един малък пример от многото е „ефектът на пеперудата“. Това е, когато храносмилателната ни система временно забавя действието си в опит да спести енергия и да изпрати повече кръв към мозъка (за подпомагане на инстинктите за оцеляване). Точно поради тази причина толкова много деца съобщават, че ги боли коремът, когато са неспокойни или притеснени.
5. Избягване
Избягвали ли сте някога да плащате сметките или да водите този неудобен разговор с шефа си в продължение на дни или дори седмици? Децата с тревожност използват избягването като механизъм за справяне, но по по-ясен начин, който може да изглежда като предизвикателство или опозиционно поведение. Три от най-честите примери, които чувам в моя терапевтичен кабинет са:
„Няма да направя това!“
„Не можеш да ме накараш, ти не си ми шеф!“
„Каквото и да кажеш, няма да го направя!“
Когато децата се заровят в това трудно за упражняване чувство на контрол, всъщност вътрешно се чувстват напълно извън контрол, което може да е резултат от безпокойство.
6. Проблеми със заспиването
Тревожните мисли обичат да ни посещават, когато умът ни е спокоен и суматохата на деня вече не ни разсейва. Тези мисли не ни позволяват да се отпуснем физически и психически, за да се появят здравословните реакции на съня.
Събуждането през нощта също е често срещано, когато мозъците ни функционират под състояние на тревожност и са по-свръхбдителни към всякакви външни или вътрешни стимули като шум от коридора или страшен сън.
7. Проблеми с концентрацията
Животът в състояние на повишен стрес поставя мозъка на детето в непрекъснат „режим на оцеляване“, което означава, че емоционалният център на мозъка е непрекъснато свръхактивиран. Когато амигдалата на детето работи усилено, неговият „мислещ мозък“ (разположен във фронталния дял) автоматично става по-малко достъпен.
Ето защо тревожността прави ежедневното поддържане на фокуса, контрол на импулсите и организацията експоненциално по-трудни.
8. Засилени емоции
Сълзите започват да текат сякаш изневиделица, когато детето ви се приготвя за лягане или си стяга раницата си за училище.
Мозъкът, работещ в емоционално пренапрежение, се нуждае от освобождаване на всички емоции, включително тъгата. Това освобождаване често идва, когато детето ви е предизвикано от заобикалящи го предизвикателства, като например да не получи нещо, което иска, дребно несъгласие с брат или сестра/приятел и други, или прави преход от една дейност към друга.
9. Бягане/Криене
„Детето ми не слуша. Крие се под леглото си вкъщи, когато е време за лягане, и дори е започнала да се крие под чина в училище, когато не й харесва това, което правят“.
Да избяга е просто част от реакцията „бий се или бягай“. Когато детето ви се чувства претоварено, мозъкът му го кара да избяга физически от ситуацията като средство за оцеляване.
10. Прилепчивост
„Искам да остана с теб и да не ходя на училище“. Наличието на близък човек, който да предложи физически комфорт и спокойствие, осигурява временно подобрение на симптомите на тревожност. Мисълта, че е „само“ в училище, може да накара детето да се чувства несигурно и тревожно, а намалената способност да използва рационалния си мозък, често пъти го оставя неспособно да определи точно „защо“ не иска да ходи.
Поведението на детето отразява неговите нужди
Толкова е лесно да погледнете на затварянето или на лошото поведението като на преднамерен избор от страна на детето, вместо на това, което наистина са, а именно – симптоми на тревожност. Когато родителите разберат по-добре неврологичните механизми които стоят зад определено държание, осъзнават, че това, с което се сблъскват не е поведенчески проблем, а съвсем реални симптоми на тревожност.
Всяко дете показва някои от тези поведения като част от нормалното си развитие. Разликата между типичното детско поведение и поведението, дължащо се на обратимо състояние на тревожност е, че ежедневното функциониране на детето, което живее с тревожност, е значително затруднено в повечето дни и за продължителен период от време. Ако смятате, че детето ви може да има безпокойство, знайте, че това е лечимо и много често срещано състояние с адекватното предоставяне на препоръчани от изследванията подкрепа и лечение.
Както Карън Йънг от Hey Sigmund пише толкова красиво: „Тревожността е дело на силен, здрав мозък, който е малко свръхпротективен“.
Автор на статията е Анджела Пруес, детски психолог, терапевт по детско развитие и игрова терапия и специализиран семеен консултант. Майка на 3 деца, две от които със специални нужди и автор на множество статии в престижни издания и сайтове, както и на сайта Рarents with confidence (Уверени родители)
Източник: parentswithconfidence.com/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова
Photo credit: Freepik