Моето сладко, малко момче…
Днес просто имаше лош ден.
И ако трябва да съм напълно честна, това ме разстрои.
Опитвах се да бъда възрастният и да знам по-добре, да не оставям неговото лошо настроение да ме превземе…но, уви, и аз съм човек.
И ДОПУСНАХ ВСИЧКО В СЕБЕ СИ.
Така се разстроих и аз. Знам, страшно зряло…
Но нека се върнем към малкия сладур.
Седях и го гледах как е толкова различен от обикновено и се чудех къде ли съм сбъркала. Имам предвид, че дадох сърцето и душата си да отгледам моя малък мъж така, че да стане добър човек, а сега той изведнъж бе избрал да бъде груб, с лошо поведение и честно казано, това ме нарани дълбоко.
След това, няма и пет минути от това поведение на грубост, цупене и ужасно настроение, малкото ми момче се промъкна на дивана, сгуши се и заспа. Хора, той беше просто уморен!
А аз се бях притеснила и изпълнила с чувства, че се провалям като родител. Всъщност той беше само уморен.
Следващата стъпка е просто да го науча да бъде по-себеосъзнат и да разпознава когато е уморен, вместо да избира да бъде груб. И това щеше да стане с времето.
Но…
Познайте кой може да бъде тотално кисел, когато е уморен?
Или гладен?
Или му е прекалено топло или прекалено студено?
Или е превъзбуден?
Тази жена, която стои в момента пред вас.
А аз съм възрастната.
Така че всичко, което се опитвам да кажа е, че децата също ще имат своите моменти.
Лоши дни.
Тежки сезони.
Също като вас и мен.
Най-добре би било, ако можехме да погледнем отвъд нещата, които нараняват нашата гордост.
Отвъд детското поведение и драми и държанието, което натиска бутона на нашата несигурност, на нашия страх, че се проваляме като родители.
Вместо това, може би можем да им дадем почивка от време на време и да си дадем сметка, че те също са хора. Че не всеки път, когато изпадат в такова състояние, това е обида за нас или нашите методи на възпитание.
МОЖЕ БИ ПРОСТО ТРЯБВА ДА ГИ ОСТАВИМ ДА СЕ НАСПЯТ.
Да ги завием с одеяло и да ги оставим да си починат.
После, чак по-късно, да поговорим с тях за сериозните, дълбоки сърдечни теми. Когато те са готови. Но първо да ги оставим да бъдат хора.
Източник: herviewfromhome.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова
Photo credit: Freepik