Тормозът в училище е кошмарът на всеки родител и в същото време – ежедневие за много деца по света. Според някои проучвания повече от половината от децата със специални нужди, които ходят на училище, се сблъскват с някаква форма на тормоз и подигравки. Много по-вероятно е жертва на тормоз в училище да бъдат именно “различните” деца, отколкото техните връстници. Специфичните затруднения на децата могат да направят още по-сложно разпознаването на проблема навреме. Важно е родители и учители да отделят време и да поговорят за това какви биха могли да са измеренията на тормоза над деца със специални потребности, така че такива ситуации по-бързо да бъдат откривани.
Последствията за децата със специални нужди могат да бъдат дълготрайни и често допълнително да вредят на уменията на детето, както и на неговите взаимоотношения с останалите, както и на самооценката му.
Родителите неведнъж са насочвали вниманието върху необходимостта от специални мерки, които да бъдат взети в училищата, така че децата да се чувстват защитени. В идеалния случай родителите трябва да си партнират заедно с учителите и училищните ръководства в изграждане на ефективни политики срещу тормоза.
Колко сериозен е тормозът върху деца със специални нужди?
Проучването разкрива, че повече от половината от родителите на деца със специални нужди споделят, че детето им е било тормозено в училище. В почти всички случаи това не е било еднократно. Родителите заявяват, че няма място в училище, за което да може да се каже, че е безопасно за деца, жертва на тормоз.
Най-честите места, където тормозът се случва са училищните коридори, дворът, класната стая или пътят към училище. Децата се сблъскват с различни форми на тормоз – физически, вербален или комбинация от двете. Това обрисува ужасяваща картина, която трябва да ни накара да се събудим и да обединим усилията си като родители, учители, терапевти и специалисти от различни области срещу този все по-сериозен проблем.
По-малко от 20% от родителите са убедени, че детето им никога не е било жертва на тормоз.
Какво представлява тормозът в училище?
Тормозът в училище е агресивно поведение, което е преднамерено и цели да уязви, злепостави и нарани. В повечето случаи не е еднократно събитие. Тормозът е нещо съвсем различно от инцидентния конфликт между деца. Всички деца може да имат неразбирателства и конфликти, но тормозът се случва тогава, когато има изявяване на сила и надмощие над считания за по-слаб. Агресорът насочва усилията си към жертви, които изглеждат безпомощни и неспособни да се защитят. Тормозът може да има много форми. Директният тормоз може да включва удряне, ритане, плюене, блъскане, спъване, заплахи, обиди, неприлични жестове и др. Индиректният тормоз може да се изразява в убеждаване на един човек от друг в това, че трябва да тормози трети, разпространяване на слухове и лъжи, нарочно игнориране и изключване на някого от групови занимания, онлайн тормоз.
Проучвания сред деца с увреждания и специални нужди, които са били жертва на тормоз, показват, че те по-често са обект на тормоз от връстниците си.
Например:
- Въпреки че са правени малко проучвания на връзката между обучителните затруднения и тормозът, все пак има достатъчно информация, която показва, че тези деца са по-честа жертва на подигравки, недоброжелателно отношение и физически тормоз.
- Деца с хиперактивност и дефицит на внимание често стават обект на подигравки от съучениците си. Често обаче самите те се превръщат в тормозители за останалите.
- Деца с медицински състояния, които влияят на начинът, по който изглеждат (като например ДЦП, мускулна дистрофия, спина бифида) по-често са жертва на грубо отношение. Често, тези деца споделят, че са били обиждани заради уврежданията си. Затлъстяването, носенето на очила също поставя децата в по-голям риск от тормоз.
- Деца с някакъв вид парализа често са жертва на грубо отношение.
- Деца с диабет, които са зависи от инсулин може да бъдат особено уязвими по отношение на тормоз от връстниците си.
- Всички тези групи деца често имат по-малко приятели, биват избягвани от съучениците си и не са толкова популярни в училище, колкото останалите.
Понякога тормозът може да доведе до изключително сериозни последствия. Децата, които са обект на тормоз, са по-склонни към депресия, тревожност, безпокойство, имат по-ниско самочувствие, страдат от главоболие, стомашни болки, умора, притесняват се да ходят на училище или напълно отказват, мислят за самоубийство. Има някои стъпки, които родителите могат да предприемат, ако смятат, че детето им е тормозено.
Как можем да предпазим децата си?
Дори, когато знаете, че детето ви е жертва на тормоз, не винаги е толкова просто да прекратите това. Диалогът с учителите и повишаване на осведомеността са важни стъпки, но те не винаги са достатъчни. Родителите трябва да са проактивни и да се борят за правата на своите специални деца да се чувстват защитени в училище.
Говорете с децата си. Научете ги, че не трябва да премълчават.Първата и най-важна стъпка е да установим дали детето е жертва на тормоз. Често, децата, които са се сблъскали с подобни преживявания, не споделят с родителите си. Последствията от тормоза могат да бъдат сведени до минимум ако децата имат добра комуникация с родителите си и не премълчават това, което преживяват. Понякога обаче при децата със специални нужди има друг проблем – те не знаят, че това, което им се случва е недопустимо и не допускат, че могат да говорят за това и да се защитят. Важно е на децата да бъде обяснено какво представлява тормозът и че ако преживяват нещо подобно веднага трябва да споделят с възрастен.
Научете детето да се защитава. Подкрепете го и говорете за преживяванията му. Уверете го, че вината не е негова.Не окуражавайте детето да става агресивно и да бие агресорите си, но в същото време го научете да се защитава и отстоява себе си доколкото може. Добрата комуникация между деца и родители е ключова при подобни ситуации. При децата със специални нужди (в зависимост от проблема) комуникацията може да е усложнена. Помогнете на детето да разбере, че то не е виновно, че е обект на агресия.
Говорете с учителите, а ако е нужно и с училищното ръководство.Опитайте се да обобщите цялата информация за преживяванията на детето си и обсъдете нещата с учителя. В някои случаи проблемът може да се разреши бързо и безпроблемно. Ако случващото се е особено сериозно или учителят не може да разреши проблема, свържете се с училищното ръководство и подайте писмен сигнал.
Ако е необходимо, говорете с ресурсния екип, който работи с детето.Консултирайте се с психолог и осигурете необходимата подкрепа.Родителите на деца със специални нужди могат да инициират среща между учителите, ръководството, ресурсния екип и училищния психолог, които работят с детето. Уверете се, че сигналът ви е взет под внимание и се прави всичко необходимо проблемът да се разреши. Обсъдете, дали детето се нуждае от допълнителна работа с психолог заради преживяното.
Уверете се, че детето ви не се е превърнало от жертва на тормоз в агресор.Понякога децата, които са жертва на тормоз, на свой ред започват да тормозят други (често по-малки и уязвими деца). Родителите трябва да се уверят, че това не се случва.Ако все пак случаят е такъв, психологът трябва да е наясно, за да бъдат взети необходимите мерки спрямо агресивното поведение.