Подходящо за деца на възраст между 12 и 18 години
- Безпокойството е естествена реакция на предизвикателствата на израстването.
- Подрастващите с увреждания или хронични заболявания са по-склонни от връстниците си да изпитват безпокойство.
- Можете да помогнете на детето си да се научи да се справя с ежедневния стрес. За допълнителна помощ се обърнете към личния си лекар или към училищния психолог .
Обощение:
– Безпокойство, увреждания и хронични заболявания: какво да очакваме;
– Знаци и симптоми на безпокойство при подрастващи с увреждания и хронични заболявания;
– Как да помогнем на подрастващите с увреждания и хронични заболявания да се справят с безпокойството;
– Как да получим помощ при възникване на чувство за безпокойство;
– Как да се погрижим за себе си.
– Безпокойство, увреждания и хронични заболявания: какво да очакваме
– Безпокойството е често срещано сред подрастващите, особено когато се сблъскат с непозната, опасна или стресираща ситуация. То е естествена реакция на нейните предизвикателства.
При повечето подрастващи безпокойството не продължава дълго и отшумява от само себе си. Но в някои случаи не престава или е толкова силно, че дори им пречи да се върнат към нормалното си ежедневие.
Подрастващите с увреждания или хронични заболявания са по-склонни от връстниците си да изпитват безпокойство, особено ако увреждането или заболяването им е непредсказуемо или съществено влияе на ежедневието им.
Те може да изпитват безпокойство или да се тревожат при:
- извършване на определени медицински манипулации, например кръвни тестове;
- пропуски в училище, в отношенията с приятелите и в любовта;
- укори поради техните увреждания или заболявания;
- невъзможност да постигнат желаните неща в живота;
- усещане, че са бреме за семействата си;
- размисли за влошаване на състоянието им, повторно заболяване или смърт.
Знаци и симптоми на безпокойство при подрастващи с увреждания или хронични заболявания
Тези подрастващи обикновено показват същите признаци и симптоми на безпокойство като останалите си връстници.
Но когато децата имат увреждане или хронично заболяване, различаването на физическите признаци на безпокойството от физическите симптоми на заболяванията може да е по-трудно, например при затруднения със съня.
Ако детето ви има увреждане или хронично заболяване, трябва да обръщате внимание и на други признаци на безпокойство като:
- избягване на обществени прояви или пренощуване при приятели, ако това засяга провеждано лечение или вземане на лекарства за времето, през което то ще отсъства от къщи
- прекомерно притеснение за външния вид;
- отказ на медицински манипулации или за постъпване в болница;
- безпокойство от прехвърляне в болнично заведение за възрастни.
Как да помогнем на подрастващите с увреждания и хронични заболявания да се справят с чувството на безпокойство
Има много начини да помогнете на детето си да се справи с чувството на безпокойство.Много от тях са едни и същи при различните деца, страдащи от безпокойство или психическо разстройство.
Сред тях са опознаване на детските страхове, спокойно и внимателно насърчаване на детето да върши неща, от които изпитва безпокойство, както и внимателно изслушване на детето, когато иска да говори за чувствата си.
Има и някои допълнителни неща, които може да направите, за да помогнете на детето си.
Физическо здраве
- Убедете се, че детето ви разполага с надеждна и актуална информация за заболяването си. Подрастващите могат да получат голям обем подвеждаща и неточна информация за заболяването си от интернет и приятели.
- Редовно разговаряйте с детето за заболяването му и отговаряйте на всичките му въпроси.
- Добре е да правите това няколко дни преди или след медицинските прегледи.
- Давайте му възможност да избира. Така ще чувства, че контролира живота си.
- Може например да избира храните си, ако е на диета или пък мястото, където да се извършва лечението му.
- Помогнете на детето си да се научи да се справя с грижите за собственото си здраве.
- Може като начало да му осигурите време, което да прекара насаме със здравните специалисти, с които да обсъди заболяването си.
- Опитайте се да направите лечебните процедури вкъщи по-малко стресиращи.
- Бихте могли да изместите фокуса от тях като ги направите част от ежедневни неща като подготовката за вечеря или миенето на зъби.
- Разговаряйте с детето за това как да запознава хората със състоянието си.
- Използването на примери би му помогнало да се чувства по-уверено, когато говори за заболяването си.
Взаимоотношения и чувства
- Приемете, че детето има страхове и го уверете, че и много други деца изпитват безпокойство от време на време.
- Помогнете му да намери група от връстници с увреждания или хронични заболявания. Групата би могла да е както присъствена, така и онлайн.
- Когато детето отсъства за лечение, помогнете му да си създаде план, който да му позволи да бъде в крак с училищния материал и приятелите.
Ежедневието
- Прекарвайте време с детето и правете неща, които му доставят удоволствие.
- Старайте се да не обръщате внимание на увреждането или заболяването му.
- Бъдете последователни в прилагането на семейните правила и последствията от тях за всичките ви деца.
Как да се осигури помощ при безпокойство
Ако прецените, че вашето дете има нужда от подкрепа, за да се справи с безпокойството, добре е да потърсите професионална помощ възможно най-рано.
Личният ви лекар или специалистите, които работят с детето, може да ви насочат към психолог.
Детето може да не желае да разговаря с вас за това как се чувства или да казва, че всичко е наред.
Може да да му предложите да се възползва от поверителен телефонен разговор за млади хора като Националната телефонна линия за деца 116 11 или на адрес https://116111.bg/.
Как да се погрижим за себе си
Полагането на грижи за дете с увреждане или хронично заболяване може да бъде натоварващо преживяване, което да повлияе и на цялото семейство.
Ако вземете мерки за себе си, ще можете по-добре да се грижите и за детето си.
Ето няколко идеи, които може да са ви полезни:
- Свържете се с програма за родители на деца с увреждания или хронични заболявания.
- Говорете с личния си лекар
- Потърсете психологическа подкрепа
Източник: https://raisingchildren.net.au
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Диан Иванов
Редакция: Боян Бързаков